ХОРОТО Е ИЗИГРАНО, ПОСЛАНИЕТО Е ЯСНО НАЛИ, БЪЛГАРИ?

Мика Сийминеен
21.10.2013 г.
време за четене: 3 мин.

Майка с три деца поведе шествието-хоро срещу

Стотици хора излязоха на 20.10.2013г. и с хоро из центъра на София изразиха своето недоволство от това, че след 01.01.2014г. българската земя ще бъде достъпна за закупуване от чужденци. Също така протестиращите поискаха тотална забрана за продажба на земя не само на частни лица, но и на фирми и държавата да си прибере онези земи, които са закупени от фирми с чуждестранно участие. Протеста бе подкрепен и от Българската православна Църква, както и от много неправителсвени организации и патриотични дружества.

Българската православна Църква открито застана зад протестиращите и не само, че ги подкрепи, но и поведе шествието, следващо хорото.

Хора-протести имаше не само в София, но и в Пловдив, Варна, Бургас, Добрич, Пазарджик, Русе, Атина, Милано, Берлин, Париж, Лондон, Виена, Мадрид, Кьолн, Прага, Уинипег и Дъблин. Хорото символизира българския дух, но също така всяко хоро е своего рода сигнал, който предава много информация. Докато сродните на дунавското хоро са символ на веселба и щастие, то правото хоро освен като танц е и сигнал за опасност, а ръченицата е сигнал за тревога и мобилизация, тези символични значения на българските хора ги знае всеки, който е чувал сигналите на тръбачите в родната казарма.

В миналото е имало цяла система за предаване на информация чрез изпълнение на различните хора, като важно е било не само какво хоро се играе, а и как се играе, дали бавно, бързо, как са разположени ръцете на играещите, точно като как се размахва кърпата от водача /или ако го играе сам човек/, какъв замах правят краката при стъпките и т.н. Това било идеална система за предаване на информация. Даже има една история, която разказва етнографа-българист Моше Розенблум, който през 1878г. идва в България като доброволец в руската армия, вярвайки, че допринася за освобождението на един нард от гнет и за времето, което прекарва тук той записва много истории една, от които е следната.

„В една кръчма седели няколко комити и по едно време влезли и група заптиета водейки окован техен другар, който нямало как да предупреди своите съратници, че са предадени всичките и има хайка за тях, та затова помолил заптиетата да му разрешат да изиграе една ръченица, а те през смех му казали „Йграй гяурино, ние към бесило те водим, а ти искаш да играеш!” И заиграл той и така ги предупредил за коварното предателство, а и те разбрали сигнала.”

Дали историята, която са разказали на Розенблум е вярна или не, дали е факт или измислица, то ние трябва да се замислим следното: Толкова ли не могат хората да се осъзнаят, че щом се заиграе хоро по улиците, това е сигнал за предупреждение. И защо казвам това, че хората по улиците освен, ако не са в празник са тревожни сигнали? Има защо!

Ето една история, която чух в село Тъндър, когато бях малък:

Била тежка година и в едно съседно село, което било турско хората нямали добър урожай и решили да нападнат Тъндър, за да им отнемат, каквото имали. Само, че една българка чула какво се наговарят турците и проводила децата си да разкажат на тъндърчани каква опасност ги грози. Колкото и да се опитвали да привлекат вниманието на възрастните, никой не им обръщал внимание. Тогава едно от децата извадило из пояса си кавал и засвирило хоро, а другите заиграли и така привлекли вниманието на околните, предупредили ги и спасили селото от погром.

Предполагам, че тази история е автентична, защото я знаеха всички старци на селото. Тук пак срещаме хорото като сигнал за опасност.

Нека тоз народ се събуди и разчете сигналите, които му се подават! Защото, ако не го направи днес, утре ще е късно!