НАРОДЪТ БРАНИЛ СВОБОДАТА СИ С ДЕЛА, СЛОВА И СВИДНИ ЖЕРТВИ

Днес е ден, в който всички ние трябва да сведем поне за малко глава пред онези, които отдадоха себе си, за да сме свободни днес. Днес е ден, в който, ако обичаме нашата Родина и Народа си трябва да загърбим всякакви различия в името на едно по-добро бъдеще за всички нас, тези около нас, за целокупния народ.

След по-малко от два часа и половина, сирените в много населени места ще на дадат своя траурен вой. Ще оплакват, възвеличават и отдават почит на онези, които в почти петвековния гнет не само съхраниха българския дух, но и направиха възможно Възраждането на Българската държавност но и укрепването, и единението на българския Народ в борбата му за физическа и духовна свобода.

В онези тежки времена, те отдадоха живота си за да ни има днес. Те осъзнаваха че Свободата на един поробен Народ не може да дойде даром и направиха всичко възможно тя да бъде извоювана. България и нейния Народ винаги трябва да помнят делата на онези знайни и незнайни мъже и жени, отдали живота си в името на толкова дълго мечтаната свобода.

Нека спирайки в тези три минути след 12 часа на обяд си припомним, че никога не бива да забравяме загиналите в борбата против турското робство. Подвигът на Ботев трябва да помним во века, да пазим памет за делото на Левски, на Хитов, на Караджата, на Бенковски и всички знайни и незнайни люде, които пожертвали са себе си, живота си в името на нашата свобода.

Гнъсна лъжа е, че българският народ имал робска душа.

Абсолютно невярно твърдение, измислено от безродници и грабители, от служащи на чужди интереси чокои и изедници.

Истината е, че през цялото време за 482 години робство, тиранство и гнет, Народът български е вдигнал над 40 големи възстания! Това не може да се случи при народ, който има робска психика.

Народът нееднократно е доказал, че Свободата се брани с дела, слова и свидни жертви.

Свободата на България е извоювана с кръвта на героите край Плевен, Враца, Стара Загора, окъпана в кръвта на мъчениците в Батак и Перущица, и защитена с кръвта на войниците по бойните полета на Балканите.

И понеже словата ми, колкото и да ги разпростирам, няма да могат да изразят с моята благодарност към онези, които са отдали своето съществуване за Свободна България ще цитирам поета революционер Христо Ботев който го е казал ясно и точно:

"Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят..."

И така Народе мой пей, възпявай и не забравяй. Помни!

В онуй героично минало бе изковано нашето настояще, а днес ние сме длъжни да изковем едно добро бъдеще за тези които идват след нас.

Народе, моля те, направи така, че тази жертви да не бъдат непразни.

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."

Хр. Ботев

Слава на героите!

Слава! Слава!