top of page

ХЛЕБОРОБИ И ПОСЛУШКОЦИ

Гледам, че в последно време разни хора се опитват да критикуват и да се бъркат личния ми живот без никога да са ме познавали и без да знаят за мен абсолютно нищо. Тикви ли имат вместо глави или изкуфели кокосови орехи? Не мога да разбера какво им влиза в работата на тия люде кой какъв е, особено, когато този някой ясно и прямо казва своето мнение по един или друг въпрос и не е на мнение, че страната му трябва да бъде използвана от разни мултинационалки, чиито интереси биват прокарвани от една камара неправителствени организации, имащи съмнителни спонсори, които са маскирани като филантропски организации.

Явно тия дни съм рекъл някоя нелицеприятна за предателите истина, та отново съм подложен на атака от хора, които нямат друга аргументация освен да ругаят онези, които имат мислене различно от тяхното.

Просто и ясно по соросоидски се кара, “оплюй оня дето казва истината, изсипи порой от лъжи и долни инсинуации, които да звучат убедително за баламата и ше ти е спокойно на робската душица, че пак си излизал лайняния задник на господаря си.”

И тези атаки не са само срещу мен, а срещу всеки, които се осмели да критикува модела, който ни налагат, модела, с който да ни превърнат в стадо от послушни овце.

Но това няма да стане толкова лесно, защото ние, осмеляващите се да надигнем глас срещу човекоомразната и душеобезличаващата система може да сме овци, но черни такива и точно, щото сме чепати и непокорни по характер, не искаме да се вкараме сами в кланицата, а желаем да помогнем на стадото да проумее, че обещанията за чеверме всяка вечер означават, че тях ще ги ядат…

Кога най-сетне разни люде ще проумеят, че докато се кланят на тоя или оня, кото са се обявили за техни господари, то нещата няма да се оправят, защото на самозвания елит не му пука как ще живеят робите, а дали ще му носят печалба.

Днес имаме класически пример за това как чрез промиване на мозъци се прави така, че разни люде сами си слагат хомота, доволни, че го има и възпяват поробителя, който им е отнел свободата и достойнството.

Просто нямам думи да си обясня как е възможно човек сам да иска да е роб, как моможе да е толкова сервилен, че да има по-малко достоинство и от пребито куче. А още по-лошото е, че такива люде се гордеят съа своето падение, неосъзнаващи, че духовно са толкова низки, че даже и най-примитивните създания, сравнение с тях изглеждат извисени…

Хора, които проповядват, че робството е свобода, че покорството е висша ценност, че предателството е добродетел, че падението е въпрос на чест… ТАКИВА ХОРА СА СРАМ ЗА ЧОВЕШКИЯ ВИД!

Comments


bottom of page