top of page

СКУНКСA И БОКЛУКА*

Американски ПОР Що е то? СКУНКС!* А ние си имаме за минпрец СКУНКС… А да… и той слуша БОКЛУЦИ*


Автор: В.Ж. Да, чудесно, министър-председателят на България на пресконференция със сенатор Маккейн, който говори какво трябва да стане, и как няма да стане, а Орешарски клати глава и мълчаливо го подкрепя, съгласявайки се с всяка негова дума. И то преди премиера по протокол първи да се е изказал. Супер! Поне сенаторът от кумова срама да беше изчакал!

Бравос! От такива управници се нуждаем! Това е истински суверенитет! Това не е “дупедавство”, разбира се, това е… съгласуване, или как е политическикоректния термин, я някой да помага ?

Ужасно грозно е, плашещо унизително дори, политиците да се борят за одобрението на господарите си, стараейки се кой ще е по, най-най верен, без да се отчитат други приоритети, свързани с националния интерес, а не само с “лоялност към Евроатлантическия проект”, каквото и да означава това. Тази софистицирана реторика, която облича в сълзлива идеологическа премяна чисто империалистически амбиции за властване, може и да изпълва с трепет сърцата на някой хора и да ги разплаква от умиление, но на мен не ми действа така. Чувствам се имунизиран, все още помня! Не всичко, но най-общото обществено състояние – помня! Ние, понеже, къде от зависимост, къде от роболепие, къде от странния синдром на афилиация на по-малкия брат клатим глава и се съгласяваме, подкрепяйки мълчаливо интереса на другите. Е, чува ни се гласът, понякога, сух, пресипнал и гробовен, но винаги с неизменното “yes, sir”…

Лошото е, че една голяма част от хората приеха това за норма, и отстояват утвърденото правило със зъби и нокти, само защото това поведение не е адресирано на Изток, а към “новия ни Евроатлантически партньор”, а то реално е точно толкова жалко, колкото и беше някога. С известни разлики, разбира се, които ние ги усещаме в материалната сфера. Някога поне имаше място и за нашия интерес, мъничко, там някъде, но все пак място, а сега Сега понеже не искаме да бъдем “купени”, понеже не сме “меркантилни”, понеже сме “безкористни”, ще се съгласяваме на всичко, и ще поддържаме една ужасяваща асиметрия в новия подчинен на икономическия растеж, на логиката на пазарните отношения, капиталистически свят, в която, обаче, ние единствени нямаме право на свои си интереси, за разлика от всички останали. К’во става, бе?!

* Заглавието, гатанката и колажа са на редакцията

Comentarios


bottom of page