Размисли за Бог

Често са ми задавали въпроса дали вярвам в Бога. Моя отговор винаги е бил един и същ: „Да, вярвам, но това не значи, че трябва да следвам някакви определи ритуали.“ Упреквали са ме, че съм някакъв неверник, езичник, атеист и т.н.

Наскоро гледах един филм, който се казва „Did Darwin Kill God?“. Там се говори за противоречие между религията на християните и дарвинизма. Само, че реално конфликт няма. Аз също не виждам конфликт между Библията и „Произхода на видовете“ от Чарлз Дарвин. Просто конфликт няма и не може да има.

Да четем Завета буквално, това е безсмислено. Защо Битие е написано така, както е стигнало до днес, това не се наемам да кажа, но бих се осмелил да предположа, че ако се вгледаме в митологията на Шумер и Акад, там ще намерим почти едно към едно написаното в Битие. Да, но не е точно така. До преди няма 200 години християните приемали, че Битие било писани едва ли не от самия Господ Бог, но не приемали написаното в буквалния смисъл. Още Филон Александрийски казал, че да четеш Брейшис (Битие), като приемаш всичко в буквалния смисъл на думата е глупаво. /може и да не го е рекъл с тези думи, но аз го разбрах така/

Голямо било смайването, когато разкопали столицата на Ашурбанипал ІІ и намерили огромна библиотека, която съдържала над 10 хиляди клинописни таблички. А още по-голяма била изненадата, когато разчели Епоса за Гилгамеш, който описвал почти дословно легендата за библейския потоп и сътворението на света.

Нищо чудно, че хората се изненадали. Та тези писмени паметници били по-стари от Библията с цели 1500 години! Шок! Епоса за Гилгамеш е писан последната трета на 3 хил. пр.н.е. А доколкото е известно на науката написването на Тората е започнало някъде към средата на второто хилядолетие пр.н.е. А е абсолютно сигурно, че окончателното завършване на написване на Тората е някъде около 6 в. пр.не. Веднага се намират хора, които да оспорват или Битие или вавилонските писменни паметници. Това е глупаво, безмислено и кретенско от гледна точка на това, че не се съобразяват с хронологията, материалните доказателства и местните традиции.

Вероятно Битие и вавилонсктите писмени паметници са взаимосвързани. Народите са оказвали едни на други доста голямо влияние и обмена на митове, легенди и истории бил нещо нормално, също толкова, колкото и стокообмена. Нищо чудно някъде във времето да има общ писмен или устен източник на преданието за Сътворението. Хората са пътували, обменяли са идеи, техните умове не са били обременени от такива работи като предрасъдъци. Особено в Месопотамия и по земите ханаански.

Ако човек по-внимателно прочете Епос за Гилгамеш, а също така прочете Битие, особено първите глави, той съвсем ясно ще намери не само приликите, но и ще проумее, че няма никакво противоречие между двата текста. Те имат общ произход, който обаче е неизвестен нам. Ето следното: „Редица древноизточни текстове разкриват забележителни сходства с шумерския епос. Към тях спадат и интересните паралели с късно библейските предания. Така образът на Ной намира своето ответствие в избрания от боговете мъдър старец Ут-Напищим, който също като Ной успява да преживее всемирния потоп, построявайки си кивот, в който спасява множество живи същества. В Петокнижието (Битие, гл.6) се говори за паднали ангели, които влизайки във връзка с човешките дъщери, създават с тях гиганти ( или нефилими) , един вид полу-божества, притежаващи свръхчовешки сили, и характеризиращи се с лош и избухлив нрав.“ Четете и сравнявайте!

Да се противопоставят два текста? Глупост! Безсмислица! Двата текста съвпадат и то не случайно! Те са с общ произход. Когато излиза „Произход на видовете“ от Дарвин, книгата се е приела добре сред християните. Тук спор няма! Да, но малко след като „Произход на видовете“ излиза от печат се заражда движението на креационизма, което твърди, че Господ е едва ли не нещо като небесен механик, който има грижата всичко да функционира като единен механизъм. Въпреки, че първите креационисти били доста силни, то техните гласове останали нечути. гласове в пустиня. 60 години по-късно обаче в САЩ, щата Тенеси, град Дейтън има съдебно дело, което приключва със забрана за преподаване на естествена история, понеже това противоречи на Битие, глава 1 и глава 2.

През 1961 година се появява книгата „Библейския потоп“, която отново разпалва духовете и надига вражда между креационисти и дарвинисти. Естествено, че дарвинистите не остават по-назад и така се заражда движението на унификаторите или още ултрадарвинизма, което отрича всякакво съществуване на Бога.

Въпреки, че в началото нямало конфликт между дарвинизъм и християнство, той възникнал, когато група хора от Библейския пояс на САЩ видял в дарвинизма заплаха за морала. Вина имали не само дарвинистите и креационистите, но и икономистите, които по онова време създали т. нар. „социален дарвинизъм“, с който оправдавали своите грабежи и подтисничеството на капиталистите над работническата класа. От преплитането на биологията с новата социална псевдонаука, която довела до падне на морала се стигнало до войната между креционизма и дарвинизма.

Църквата не отричала учението на Дарвин. Католицизма, англиканизма и протестантството не намерили противоречие. Те не тълкували Библията мо-та-мо. Света на духовното не бил в противоречие с този на науката. Даже напротив! Имало е сътрудничество. Първите учени на християнството били вярващи хора. Много от тях били духовници. Особено през 19 век почти всички учени били по един или друг начин свързани с църквата. Самия Дарвин бил вярващ човек! Така, че какво противоречие? Никакво!

Първите геолози на Викториянска Британия били свещеници от англиканската църква и те съвсем спокойно приемали, че света е много по-стар от това, което твърдят библейските писания. Даже и първите креционисти приемали, че света е много стар. После 60 години след Дарвин, креционистите от Библейския пояс не отричали съществуването на доказателства за свят по-стар от 4004 година пр.не. Тези креационисти отричали само подбора. Сиреч, те твърдели,че всяка промяна на живота на Земята ставала с пряката Божия намеса. Неокреационистите обаче са отишли още по-напред в своите твърдения. Те твърдят, че света е сътворен за 6 дни, че е на 6000 години, че Потопа е причината да са останали само днешните видове и, че света е нещо като механизъм, а ние сме като играчки в ръцете на всевиждащия Бог.

Мога да се съглася със съществуването на Бога. Мога да се съглася, че всичко произтича от Него, но не мога да се съглася, че Той би бил някакъв си там тиранин, който ни залъгва с безкрайната Си любов, а в същото време за него ни залива с несправедливост. Аз съм привърженик на идеята, че Божието съществуване не подлежи на съмнение. За мен доказателство за това, че има Бог е самия факт, че съществува нашата Вселена, нашия свят, ние хората и всичко, което ни заобикаля, независимо дали може да го видим или не.

Замислите на Бог и Неговата същност са нещо, което е извън диапазона на нашите познания. Бог е Твореца на Мирозданието, което включва в себе си всичко. Ние не можем да промеем същността на Бога, поради това, че сме хора. Ние може би някога ще достигнем до познанието за Божията Същност, но това ще стане след толкова много време, че не си струва да дискутираме по въпроса.

Бог ни е дал свободна воля. Той не се интересува от нашите действия, морал, социално положение и как го подчитаме. Същността на Бог е неизвестна за нас. Ние сме на този свят твърде кратко време, за да я достигнем.

Съществуването на Вселената е само мъничка част от цялото време, което е съществуванието на Мирозданието. Според учените Времето в нашата Вселена е започнало да тече преди 13-15 милиарда години. Вселената би съществувала трилиони, че и повече години. Съществуването на живота, какъвто го знаем би било възможно само в малък отрязък от време. Астрономите твърдят /също и физиците/, че Вселената нараства във Времето и пространството. Аз не мога да не се съглася с тях. А и те говорят от свое име, а не от Божието.

Пророците на авраамистичните религии твърдят, че тяхното познание иде от Бога. Може и така да е. Но ако това е така, тогава как са стигнали просветлението? Защо Църквата отрича възможността човек да стигне до познанието сам? На мен не ми е нужно да ходя в църква, за да съм вярващ. Аз не се нуждая от посредници, за да съм вярващ. Въпреки всичките твърдения на клира, че само тяхното паство ще получи възнаграждение за вярата си, то аз не мога да се съглася с твърденията на религиозните водачи. Пророците в миналото може да са получили познания, но да са ги изтълкували неправилно. Тогава хората не са имали чак толкова голямо познание за света, каквото го имаме днес. А и да са имали това познание, то е било достояние на единици. А тези хора, които са имали познанията са били загрижени то да бъде съхранено за бъдните поколения и написали книги. Но тези книги останали неразбрани и неправилно тълкувани. А може би самите пророци не са можели да вникнат в дълбокия смисъл на познанията, които са добили, поради характера на епохата, в която са живеели.

Писанията отразяват историята на дадена група народи, които са населявали земите на древните Месопотамия, Египет и Ханаан. Законите, които навлезли в Писнията били създадени да пазят слабите и беззащитните. Също така тези закони гарантирали някаква стабилност на обществото. В Месопотамия и Египет, жреците били отговорни за събирането на запасите от зърно, месо, платове, кожи и др. и отговаряли за тяхното разпределение при нужда. Също така, те съблюдавали да няма нарушение на социалния ред в дадено общество. Също така, жреците са били търсачи на познания. Те написали първите книги и ни оставили безценни сведения за нашето минало.

Концепцията за Бога все още не била формулирана. Първи опит за това се появил в Египет по времето на фараона-еретик Аменхотеп IV Ехнатон. Но Ехнатон бил в заблуждение, че Бога е самото Слънце. Следващия, който доразвил концепцията за Бога и проумял, че Бог е тази сила, която е създала всичко около нас, видимо и невидимо, това бил пророк Моисей. Бог е Абсолютния създател, Той няма образ и тяло. Схващането, че Бог е онази сила, която е самата същност на Миозданието се е появила доста по-късно. Може би, чак, когато се срещнали учението на юдаизма и будизма, а по някое време те се пресекли и с шинтоизма или близки до нея вярвания. Тогава се зародила идеята, че Бога е във всичко, което ни заобикаля, че нашата свободна воля е Негов дар, който ние трябва да използваме както намерим за добре. Ние трябва да говорим само от наше име, без да приписваме своите слова Господу, колкото и да сме уверени, че Той ни ги в сложил в главите.

Света може би е само една кратка спирка по Пътя. Това обаче не мога да го кажа със сигурност, понеже си нямам никаква представа какво има след като напуснем този свят. Познанията ми за Бога са нулеви. Всяко твърдение за познания за Божиите дела е заблуда. За това, нека не се увличаме в безсмислени спорове. Да се твърди, че ние знаем какво е замислил Бог, това е невъзможно. Хиляди учени бавно, с течение на векове се опитват да разгадаят тайните на Сътворението, но за момента са разкрили съвсем незначителна част от тях. Даже и най-големите умове на ХХ век са разкрили много малко. А аз се възхищавам от умовете на Айнщайн и на Хокинг, както и на всички онези учени, които проправят пътя на познанието.

Дарвин е бил велик човек, който е направил голямото прозрение, че видовете се променят непрекъснато според изискването на природата. Приспособимостта на видовете ги усъвършенства. Точно там е красотата на дарвиновата теория. Бог не е замислял статичност. А и кой е казал, че света все още не е в процес на Сътворение?

#дневник #размисли