Предновогодишни размисли и равносмека за изминалата Година 2013

На мен хич ме ми е коледно … И как да ми е коледно настроението, когато видях как хората биваха принуждавани да бъхтят от бачкане до късно на Бъдни вечер, а в коледната сутрин вместо да си починат, пак бяха изкарани на лрак, за бачкат за изедници, чокои и горгорбашии, които са лицемерни безбожници и античовеци!!!

Даже и на тези свтли дни, изедниците драпат да се обогатят и плюят те на вяра, Бог, традиции и елементарна човещина.

Най-големия грях человечески, туй е сребролюбието, но също такъв грях е търпението към онези човеконенавистници, що третират людете га, че са предмети. За изедника няма делник, няма праздник, няма Седми ден, няма човечност, няма вяра, няма Бог.

Сребролюбеца е толкоз грещен, що нивгаш не ще прекрачи реайските двери, щото речено е: Въже от камилска вълна ще мине през иглено ухо, но не и оня що заслепен е от блясъка на среброто, което му пречи да види, че най-голямото богатство, това са чистодушието и добротворчеството на човеците.

Коледа е… Поне за миг се вслушаме в тишината и да се опитаме да чуем гласа на своята съвест. Не казвам, че трябва да треперим пред гнева на Онзи що е в Небесата и на Земята, а просто да се замислим и да речем честно пред себе си и да си признаем своите волни и неволни грешки. Не говорим за дребни грехове от типа на тайно пожелана чужда половинка, някое питие в повече или някое такова прегрешенийце, което само по себе си не е грях, защото е човещинка, част от нашата натура.

Всяка година си правя равносметка, питайки се, не за таквиз ми ти дреболии, а друго: С КАКВО АЗ ДОПРИНЕСОХ ЗА ДОБРУВАНЕТО НА ОНЕЗИ, КОИТО МЕ ЗАОБИКАЛЯТ? И точно тук е проблема, че человек не може да бъде съдник на себе си. Не могат да му бъдат съдници и роднини, приятели, близки…

Практически никой не може да прецени обективно делата на другите, щото ние сме пристрастни и това е заложено в нашата природа.

Знаейки, че непогрешими люде няма, давам си сметка, че за таз година допуснах някои грешки, дето са в резултат на компромиси, целящи да постигна някакво разбиратество с окръжающите ме люде.

Доколко съм бил прав или не, това ще кажат други,  не аз. Единственото, което ще заявя е, че не се срамувам от делата си през отминалата година, защото всичко де съм свършил е по съвест и с убеждението, че може би, та макар и с малко ще помогна на онези около мен да изкараме страната и народа от забатаченето положение.

Без бой си казвам, че тази година бе на провали. Пълен провал на съпротивата срещу душманите, дето чрез монополи и картели смучат кръвчицата на народа, който гине от глад и студ. Лошава работа!

И все пак, Надявам се, че през Новата 2014г. ще продължим напред, без да изоставим своите човеко и народолюбиви дела, с които да се борим за съхранение на народа и опазването му от онез що сакат да го затрият из корен и да обезличат останалите вън от Родината люде.

Нека Новата 2014 Година ни донесе познанието, че Вединението прави силата, а слабостта е дело на разцеплението. Нека проумеем, че всяко деление на вяра, пол, заниятие, възраст и рождение е погрешно. Нека разберем, че вразите народни се страхуват като най-долни поганци от туй, че ако людете са единни, сплотени, солидарни и обединени, то много бързо могат да се сберат и да смачкат с крака главата на змията що впръсква отрова у народното тело, сеейки раздори и карамоли между човеците.

Нека през Новата 2014 Година се не водим по акълот на пореднио Гол Цар или фалшив Месия, чийто обещания са измамни като виденията, що Сатаната показвал на Исуса в Пустинята край Йерусалим или Мара на Буда под смокиновото дърво във Варанаси.

Нека не се кланяме на фалшивите идоли на Европейските, Демократичните и Западните ценности, щото те са толкова гнъсни, че и свинските изпражнения са направо обрзец за чистота спрямо них. Ние като народ имаме различни от приоритетите на разни содомити, скотоложци, морално-етични дегенерати и други подобни изчадия на извратена култура и американско-европейски фондации и тръстове.

Народа е в опасност и нече да види това. Мисля, че вече е време да се опитаме да събудим тоз народ, що заплашен е от гибел, а останките от него да се скитат по свето немили-недраги и да изгният кат’ дърво без корен.

Ако сега не се вземем в ръце, утре ще е късно. Требе сега, тук и немедлено да се провикнем, та да събудим народа наш!