Поведението: продукт на средата, образованието и програмирането му

Поведението се определя от множество фактори, но хранителният режим не е измежду тях, както през последните години твърдят някои псевдонаучни величия. Ескимосите са месоядни, вайшите /каста в Индия/ като цяло са вегетарианци. Не бих казал, че първите са лоши, а вторите са добри. Те са хора като всички останали. Поведението се определя от няколко неща: а) Социалната среда б) Вродените наклонности в) Сътресения в личния живот г) Обществените норми

ДА ВЗЕМЕМ ЗА ПРИМЕР СЛЕДНОТО:

Двама души са израсли в едно семейство. След това пътищата им се разделят. Единият остава в родното си селище, а другият отива в съседно. Нека кръстим тези хора Иван и Драган. Драган остава в родното си селище Домово, а Иван отива в съседното Другоселово. Драган живее в родната си къща и се грижи за своите родители. Практически погледнато, той няма контакт кой знае колко другоселци и стриктно спазва нормите на поведение, които царят в Домово.

Иван, който се е преселил, с течение на времето приема порядките, които са общоприети за Другоселово. Разликите в тези порядки са различни, но са предпоставка за промяна в поведението му и то започва да се видоизменя.

Драган и Иван са братя, те имат общо възпитание и до определено време са имали и сходно поведение, породено от възпитанието им и поведенческите норми в родното им Домово.

И в Домово, и в Другоселово, храната е една и съща. Двете селища са близко едно до друго, но там има малко по-различни норми на поведение.

ЗАЩО НОРМИТЕ СА ПО-РАЗЛИЧНИ?

Може да има няколко обяснения: Двете селища са основани от хора, произхождащи от различни краища. Може да речем Другоселово да е дъщерно на Домово. Може пък да е имало селище, от което произхождат основателите и на двете села, но са имали различен основен поминък. Нека разгледаме последния вариант и наречем селището Първово.

ПОРЯДКИТЕ СА ПРОДУКТ НА УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ.

Ако в Домово и Другоселово са земеделци, то при тях, порядките ще са съобразени с това. Също така е от значение дали са градинари, овощари, зърнопроизводители или други. Основният поминък определя ритъма на живот. Ако в Другоселово, основният поминък е на базата на градинарството, а в Домово е на зърнопроизводството, то неминуемо ще възникнат разлики в начина на живот, а от там и в поведението като цяло.

ДА ПРИБАВИМ СЛЕДНОТО ОБСТОЯТЕЛСТВО:

В Домово векове наред не е имало военна повинност поради това, че зърнопроизводството е стратегически важен отрасъл в стопанството. В Другоселово, което гледа зеленчуци, младежите са служели във войската.

Пради естествения отбор, онези младежи, които са оцелявали в сраженията са оставяли потомство и техните вродени черти са се унаследили. Те са станали по-агресивни, когато трябва да защитават дом и семейство. Също така, станали са по-съобразителни и предпазливи.

Тези в Домово, понеже не са били подложени на подобен подбор са си останали такива, каквито са били техните предци от Първово. Кротки, непредпазливи, доверчиви и несъобразителни.

Между жителите на Домово и Другоселово има немалко бракове. С течение на вековете се стига до там, че вродените качества на жителите на двете села са едни и същи поради тяхното родство. В същото време, социалната среда не се е променила и тези качества остават латентни.

ПРОМЕНИТЕ В ПОВЕДЕНИЕТО МОГАТ ДА СЕ ПОЛУЧАТ СЛЕД НЯКАКВА ВЪНШНА НАМЕСА.

Иван се е променил, защото живее в Другоселово. Тази промяна в поведението е поради това, че макар и неволно той подражава на новите си съселяни и постепенно се влива в средата им, превръщайки се в един от тях.

Драган в Домово също може да претърпи промени в поведението. Ако има няколко лоши реколти да речем и той е изправен пред разорение. Ако през тези няколко той има много лош урожай, а съседите му имат добър, това може да породи неприязън към тях.

Или пък Иван няма деца, а съседът му Първан, който навремето му е отмъкнал либето Гана – има. Иван може да е преживял отова, че Първан му е взел момичето, но трудно би преживял това, че неговата жена Дана е бездетна, а Гана – не е. Той започва да стоварва вината за бездетството на жена си върху Първан. Първан му е отмъкнал плодовитата Гана, та за това той е взел бездетната Дана. Естествено, че това може да не е така, защото липсата на деца у Иван и Дана да е поради проблем в Иван. Поведението на Иван се е променило. Той вече не е този Иван, който е бил преди да речем 10 години.

ИСТИНАТА Е, ЧЕ ПОВЕДЕНИЕТО И СПОМЕНИТЕ НИ НИ ПРАВЯТ ТОВА, КОЕТО СМЕ.

Ако Иван имаше деца, то той нямаше да обвинява Първан. Ако Драган имаше добра реколта, не би назлобявал към тези, които имат. Ако Хитлер е бил приет в Художествената академия да учи за архитект /това, че не е бил приет го е озлобило – препоръчвали са му да стане художник/ не се знае какво е щяло да излезне от него. Ако Махатма Ганди не беше служил като санитар, а като пехотинец, не се знае дали нямаше вместо светец да се превърне в диктатор…

МНОГО АКО-ТА ИМА…

Никой не може да каже как точно ще се развие поведението на един индивид в бъдеще. Невъзможно е, защото макар да можем да насочваме определени индивиди да ви поромнят поведението, то не можем да го направим с всички. Обществото залага в нас да го наречем основната поведенческа програма, която ние наричаме “норми на поведение” или “морал”. Днес имаме опит и то доста успешен да се пренапишат поведенческите норми.

Това става по два начина: а) чрез образованието б) чрез медиите

Образованието залага първоначалната програма, а медиите имат грижата тя да се утвърждава и надгражда.

ТОЗИ ПРИНЦИП СЕ НАРИЧА “ПСИХОПРОГРАМИРАНЕ”.

Модерното образование създава индивиди, които: а) са неспособни да се защитят от външна агресия, защото им е втълпено, че това е неправилно.

Пример: В Западна Европа, яки мъжаги вместо да се опитат да защитят жените си от посегателства на нелегални имигранти се свиват и звънят на полицията да дойде.

При тях задръжките са създадени изкуствено. При нормално поведение биха размазали нападателя или изнасилвача.

Нелегалните имигранти нямат подобни задръжки и затова постепенно започват да доминират в тези общества, в които към тях проявяват подобно търпение.

б) считат околните за врагове, защото им е внушено, че успехът трябва да се гради само чрез конкуренция, а не и със сътрудничесто.

Пример: Виждаме го в крайно агресивния бизнес и интригите сред работещите в едно и също предприятие, държавна институция, учережгдение, институт или учебно заведение. Те непрекъснато се конкурират. Даже и да няма реална конкуренция.

В Африка, да речем хонза, които са ловци-събирачи, но водят технически модерен начин на живот и си сътрудничат вместо да се конкурират помежду си, получават по-голямо удовлетворение от живота, отколкото да речем холандците в Европа. Разликата между двете култури е предимно поведенческа.

в) практически неграмотни.

Повишава се тенденцията, образователната система да създава хора, които са практически неграмотни.

Те макар да могат да четат, трудно осмислят информацията, която получават чрез писмен текст, който не е пряко свързан с непосредствените им интереси. Това се дължи на преднамерено зададени параметри в образователната система, които да създадат максимален брой хора с практическа неграмотност. Ниската неграмотност води след себе си ниска обща кулктура и ограничена представа за заобикалящият ги свят.

По този начин е много по-лесно чрез медиите да им се подава информация, която да контролира и насочва тяхното поведение.

ИСЛЯМИСТИТЕ И СОРОСОИДИТЕ РАЗЧИТАТ ИМЕННО НА ТОВА, ЧЕ ХОРАТА ПО ТОЗИ НАЧИН СА ЛЕСНО МАНИПУЛИРУЕМИ И ПОСЛУШНИ.

Същите прийоми се използват от различните секти, който набират последователите си сред онези, които са стигнали границата на пречупване.

ПОВЕДЕНЧЕСКОТО ПРОГРАМИРАНЕ ИМА ЗА ЦЕЛ ДА СЪЗДАДЕ ПОКОРНИ ИНДИВИДИ, КОИТО ЩЕ ТЪРПЯТ ВСЕВЪЗМОЖНИ ИЗДЕВАТЕЛСТВА НАД ТЯХ.

Практически погледнато, в Западна Европа вече цели общества са препрограмирани да са безкрайно покорни и безропотни. Независимо дали ги тормозят нелегални имигранти или са експлоатирани от работодателите си.

Пример за това е практическата липса на социални протести въпреки, че през последните 30 години жизненият стандарт намалява.

В Източна Европа все още има останал съпротивленчески дух и това е една от основните причини да се налагат драстични рестрикции срещу народите от бившия соцлагер.

Чрез икономика, здравеопазване и други методи се цели да се създаде абсолютно несъпротивленческо общество, което да се остави да бъде ликвидирано.

И КАТО ГЛЕДАМ: УСПЯВАТ!

И това става както чрез началното и средното образование, така и чрез висшето. Особено там!

Забелязва се тенденцията все повече от възпитаниците на определени учебни заведения да излизат като толерасти, крайни несъпротивленци и безкрайно агресивни срещу онези, които не споделят възгледите им.

Другата черта, която се наблюдава е, че те не мислят самостоятелно, а безприкословно се прекланят пред авторитети, които са им посочени или от техни преподаватели или техни състуденти. Колкото по-псевдонаучни са тези авторитети, толкова повече са на почит.

Също така се наблюдава и една друга тенденция в обществото. Онези, които са постигнали някакъв макар и минимален успех презират онези, които поне според техните виждания са неуспели. Материалното изражение на успеха е единственият критерий по който се преценява дали някой човек е достоен за уважение или презрение.

ПОВЕДЕНЧЕСКИТЕ НОРМИ БУКВАЛНО СЕ ИЗРОДИХА, А НОВАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ЗАДЪЛБОЧИ РАЗДЕЛЕНИЯТА В ОБЩЕСТВОТО.

Интелектуалците, както и онези, които се считат за такива, буквално са се взели за по-висши от онези, които работят физическа или непрестижна работа. Това също е в резултат от поведенческото програмиране.

КАКВИ СА ИЗВОДИТЕ?

Видно е, че образователната система е изродена. Тя е подчинена на сили, които реално погледнато са антинародни по своята същност. Независимо дали става дума за нашата образователна система или коя да е в ЕС. Трябва да се върнем към старата образователна система, която изграждаше у хората много по-голяма база от познания и висока степен на грамотност. Също така, образователната система трябва да създава у индивидите чувство за принадлежност към обществото. Трябва се създаде у обществото дух на сътрудничество и в същото време да може да се защитава от външна и вътрешна агресия.

Из “Рубаят-13”

#МикаСийминеен #ОБЩЕСТВО #ПРОУЧВАНЕ #Рубаят13