ПАТРИОТИЧНИ УРОЦИ С АЛ-ЙО? | МОЛЯ ВИ СЕ НЕ СТАВАЙТЕ СМЕШНИ!

570 страници 637 грама 18 лв

Това са обемът, теглото и цената на книга, която не знам защо е озаглавена с името “Патриотични уроци”, когато авторът ѝ в никакъв случай няма правото да ни преподава такива. Особено като се знае принoсът му за Разрухата и последвалия Голям грабеж, който превърна моята родина България от Земен рай в Пустиня, гдето мъките на Народа нямат край. Книга, която не бих си купил, защото би излязло твърде скъпо, за да я сложа на пирона в нужника на село. Близо 29 лв килото…

****

Интересен е портретът на българския политик, известен като Александър Йорданов. (явно се срамува от това, че се казва Александър Александров и по руски маниер се представя с лично и бащино име)

Извървял пътя от комсомолски секретар и литературен активист в комсомолския вестник „Пулс“ до „гладуващ демократ“ (с почивки за закуски, обеди, вечери) срещу Конституцията, лапащ валута като посланик в името на същата Конституция, срещу която „стачкуваше“, щото не признавал. По ирония на съдбата въпросният тарикат, по силата на същата тази Конституция бе назначен за посланик и бе натирен от С(ДС) във Варшава… А там става една „не думай Пено, че на Вуте му падна ….“ (тук ще се въздържа, че е малко неприлично), щото се стигнало до намеса на прокуратурата в някаква далавера с имоти на българската мисия в столицата на Полша по време на мандата на берюриеподобния ни пишман-дипломат…

****

Виден душманин на социализ(ъ)ма и комуниз(ъ)ма, кротувал преди ноември 1989 г., като послушно папкал, спинкал, слушкал и по команда викал ВЕРНО!, БРАВО!, УРА!, ДА ЖИВЕЕ СССР!, ДА ЖИВЕЕ БКП! (както са правили повечето /99%/ от т.нар. „дисиденти, борещи се за демокрация, човешки права и правда“)… И тъй градил литературна, партийна, че и академична кариера под крилото на Партията-закрилница.

А после, когато се оказало, че Партията вече не е на власт? И какво да прави горкото човече, чиито идоли се срутили като Колосът с глинени крака? Спомнил си за една песничка от 1921 г. с автор Стоян Миленков и запял рефрена ѝ „ПАК СА НАШИТЕ НА ВЛАСТ“ , която сякаш е писана специално за таквиз като него:

Аз щастливец съм, ей Богу, и късмети ми са много, мъки що са аз не зная и блажен съм като в рая.Аз учтиво се навеждам и набърже се нареждам вред се чуе моят глас, че са нашите на власт.(…)На големи козирувах, а на дребни се надувах, но си спомням и тогаз беха нашите на власт.А след туй в Европа ходих, целата я аз пребродих, все на счьот на таз Родина – пак хрантутници стотина.Пръснах там пари безчетни, пътни, дневни, безотчетни, Ех, щастлив си бех тогаз – беха нашите на власт.(…)Успокойте се, за Бога, да си пея всичко мога: пет пари не давам аз – днес са нашите на власт.

****

В Зората на демокрацията се метнал (или подобно на балон се издигнал) на видно място във върховете на СДС – така може да обрисуваме в кратък словесен портрет на житие-битието на Александър Йорданов Александров!

Това е битие-житието в постсоциализма на нявгашния комсомолски секретар в студентската организация на Института за детски и начални учители в Шумен и после главен редактор младежкия седмичник за култура и изкуствов-к „Пулс“, който е бил част от „Народна младеж“ (да не се бърка с днешната страница „Народна Младежъ“, издание на ЦК на ДКМС (според намерени тук-там късчета информация, които са доста трудно намираеми, но все пак достъпни)

****

Представям си какви са „патриотичните уроци“, които може да даде един СеДеСар като Александър Йорданов Александров…. Такъв, какъвто го помня в Зората на демокрацията от всевъзможните му изяви, а и от днешните му проявления…

Доколкото си спомням, в СДС имаше всичко друго, но не и патриотизъм… За непредубедените, още тогава най-вече се набиваше на очи, слагачеството към Големия Брат. Беше очевадно, че СДС по онова време действуваше като чужда съвсем явна агентура, която ликвидираше посъвместно всичко, на което успее да сложи ръка… ( да припомним и как се пратиха барети в Цалапица, за да се разтури ТКЗС-то*, в което хората не искаха да пуснат ликвидационната комисия, а да го запазят) Нека не забравяме, че последствията от управлението на Филип Димитров са в основата на перманентните икономическа и демографска кризи, от които България не може да излезе вече близо три десетилетия…

Не е случайно това, че завчера (15.04.2019) сам лидерът на СДС през 90-те години на ХХ век, самият Костов заяви, че в евроатлантизма не може да има място за патриотизъм. Та за какви уроци по патриотизъм може да говори един апологет на евроатлантизма?

****

Опитът показва, че колкото по-голям и гласовит е един врескач по темата “заплахата от Русия” и „престъпленията на комунизма“, толкова е по-вероятно преди това да е крещял с пълни гърди до откат СЛАВА СССР! И ДА ЖИВЕЕ БКП! Ако се вярва на СеДеСарите, то видиш ли не се е правела академична кариера без да имаш и партийна такваз.

****

Да попитам аз (с един цитат от друго място), понеже съм любопитен «Преди 10 ноември 1989 година другаря – господин Александър Йорданов беше главен редактор на вестник “Пулс” доста годинки….. …ДАЛИ НАПРАВИ АУТОДАФЕ С ПАРТИЙНИЯ СИ БИЛЕТ?…» (Изт: http://www.168chasa.bg) ( Аутодафе (от порт. auto da fe) – акт на вярата, е публично изгаряне на клада на еретици или унищожаване на еретически произведения в т.нар. клада)

****

На Александър Йорданов, много му се иска всички да са забравили как е успял да влезе в голямата седесарска (и не само) политика, да стане част от н байганювщината в политическото поведение и креслив антикомунизъм, нареждайки се на Голямата Софра. «След възстановяването на Радикалдемократическата партия (14 ноември 1989 г.), „литературоведът“ и бивш комсомолски секретар в студентската организация на Института за детски и начални учители в Шумен, започна възходящо да се изкачва нагоре в политиката. След като на втория конгрес на РДП (1991 г.) доста нахално бе избран за зам.-председател на партията, то на следващия – Трети конгрес през 1993-а активни участници в партийната сбирка, разказват, че изборът му за председател хич не е бил сигурен.» Изт: в-к ТРУД

****

Прави впечатление, че това, че е бил редактор на в-к “Пулс” е много удобно изтрито от „официалната биография“, която е по енциклопедии, на собствения му сайт и в социалните мрежи… За това, че е бил комсомолски секретар в студентската организация на Института за детски и начални учители в Шумен се споменава под сурдинка (ама тихичко, че нали се сещате… За едни грантове си говорим…)

Много ми е интересно ( а и на много други хора) дали настървеният върл демократ-русофоб, който има поведението направо все едно е (холивудски) служител на Министерството на Държавна сигурност във Вашингтон (Department of Homeland Security, DHS) някога е ходил в СССР? Да го кажем на „специализация“? Дали е имал връзки с КГБ, ГРУ, както се говореше тук-там преди доста години?

Бил ли е нявгашният комсомолски секретар и в редиците на доносниците, клепащи своите близки, познати, колеги, че и роднини пред ДС в България (на тях не са им обръщали внимание и са им игнорирали писанията, но са интересни четива писани от „дисиденти“ и „борци срещу тоталитарния режим“. Някои от тях са шедьоври на подлостта и човешката низост.), на които досиетата изчезнаха съвсем удобно в Зората на демокрацията…

*****

„Що се отнася до моята политическа биография, то тя е повече от скромна. Като студент съм бил една година комсомолски секретар на организацията при Филологическия факултет във ВПИ-Шумен” – това е написал собственоръчно Александър Йорданов Александров в своята автобиография, която се пазеше в архивите на СДС (вероятно още е там или е прибрана, за да не се “загуби”) Колко интересно! И този човечец как е станал комсомолски секретар? Назначен? Ама от кой? И вероятно ще да е било за „дисидентство“…

*****

Интересно е изказването, направено през декември 1993 г. от Едвин Сугарев (също от СДС), с което го описва така: «Да си затворим очите пред действията на въпросния господин, който въплъщава едновременно байганьовщината в политическото поведение и компромисността към политическия морал, би било акт с катастрофални за бъдещето на цялата коалиция последици.»

Това е потресаващо! Колкото и да не харесвам Сугарев, то тук е прав. Все пак са съпартийци. От едно котило…

*****

“Александър Йорданов посещава семейство Дойнови във Виена през 1996 г., малко преди да отиде посланик във Варшава. Вечерята преминава кротко, в спокоен разговор. Гостът разказва за събитията в България и за собствения си принос в тях, Дойнов задава кратки въпроси. Стига се до невралгичния момент, когато Елена Дойнова пита госта не са ли негови думите срещу комунистите, които той третира като престъпници. “Как може?” – учудва се Александър Йорданов. – “Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, когото много уважавам, е комунист. В моето семейство има комунисти, които са достойни хора. Как мога да кажа такива думи?” (Дойнов, О., Спомени, изд. Труд, С., 2002, стр. 466)

Само не ми стана ясно чий го е д….. при Дойнов, когато в същото време се тресеше и ревеше срещу комунистическите функционери, но мълчеше за това как се ограби Министерството на външната търговия и активите му преминаха в ръцете на „правилните хора“ посочени от демократите.

*****

Васил Петев – синът на покойния писател и председател на Съюза на българските писатели Николай Петев разказа във фейсбук следната история на баща си: «Избират за председател на Народното събрание Александър Йорданов, видния отвсякъде. И става в залата един депутат, от неговите, и вика: – Сашо Йорданов да каже писал ли е похвални статии за Тодор Живков във вестник “Литературен фронт”. Сашо излиза на трибуната и казва: – Да, писах статии за Тодор Живков, но Николай Петев ме накара! Избраха го за председател и след месец-два го виждам да върви по “Раковска” с него двама пазванти. Спирам ги и казвам на охраната: – Разкарайте се, щото първо вас ще ви бия! И питам Сашо Йорданов: – Кажи бе, сестро, кога аз съм те карал да пишеш за Тодор Живков или друг, а? Той ми отговаря: – Никога не си ме карал! Ама ако не бях казал това, нямаше да ме изберат за председател на парламента!»

****

И този човек ще ми говори за „престъпленията на комунизма” и ще преподава ,,патриотични уроци“ при положение, че заради СДС, което беше съставен от такива като него и нейните наследници, България намалява с по 19 души на час… Патриотични уроци от Ал Йо? Не ставайте смешни! Благодаря!

Мика Сийминеен

#дисиденти #новаисториянаБългария #история #Големияграбеж #ОБЩЕСТВО #ФилологическифакултетВПИШумен #ДС #ПОЛИТИКА #ГЛЕДНАТОЧКА #1989 #демокрация #ЕдвинСугарев #низост #Патриотичниуроци #преход #конституция #доносници #вестник #евроатлантизъм #икономическакриза #ИнститутзадетскииначалниучителивШумен #комсомолскисекретар #Големиятграбеж #Радикалдемократичнапартия #подлост #Варшава #Цалапица #демографскакриза #СДС #Държавнасигурност #МЕДИИ #комунизъм #АлександърЙорданов #Дойнов #ДКМС #Пулс #МикаСийминеен #ТКЗС #Голямграбеж #имотнидалавери #катастрофа #социализъм #АлександърЙордановАлександров #Народнамладеж #мерзост #филипДомитров #демократи