Окупация, която не приемаме

Източник: priziv.org 26.10.2013г. Снимка: priziv.org

Шепа студенти организираха окупация на 272 аудитория в СУ, с напълно отвлечени от проблемите на Университета и образованието партийно-политически въпроси. Впоследствие, тази окупация обхвана целия Ректорат. По наши (и не само наши) наблюдения обаче протестната акция не среща подкрепата на останалите ни повече от 20 000 колеги, а подкрепата от страна на преподавателите е минимална. Затова, още в началото ще кажем – това не е студентски протест, това не е окупация, това е паразитиране на гърба на студенти и преподаватели, паразитиране за сметка на студентската автономия като идея.

Искаме да обърнем и специално внимание на заявеното от „окупаторите“ намерение за повторение на 1997-ма година. Дали те си дават сметка, че именно от тази 1997-ма година започна шоковата приватизация на образованието под формата на включването на страната ни в „Болонския процес“ и въвеждането на такси за следване, което е в разрез с Конституцията на Република България и Хартата за правата на човека? По този начин (а и канейки да им помагат такива видни привърженици на приватизацията и шоковата доктрина в образованието като Калин Янакиев, Иво Инджев, Евгени Дайнов) „окупаторите“ вкарват Софийския университет в нечии нечисти политико-партийни сметки, които ако се осъществят, убедени сме, че наред с всички останали социални бедствия, ще донесат и нови удари по образованието – и като достъпност, и като качество. Затова, ние от „Призив“ логично не приемаме и осъждаме тази псевдостудентска проява, като несъвместима с интересите на българското студентство, а също и с нашите принципи и цели (борба за безплатно, общодостъпно и качествено образование). Ако „окупаторите“ мислеха и действаха самостоятелно, и действително желаеха доброто на образованието и на нашия Университет, те можеха да концентрират силите си върху борбата срещу мафията в самия Университет, управляван от олигарси.  Фактът, че те не само не правят това, но и не предявяват каквито и да е искания, свързани с проблемите на образованието, поставя под въпрос искреността и добронамереността на техните цели и намерения.

КОМЕНТАР НА РЕДАКЦИЯТА: Малка вметка, която е доста интересна: Цитирам част от информацията изложена в статията Кой управлява Софийския университет? Сами си правете изводите по въпроса.

Съвет на настоятелите на СУ “Св. Климент охридски”

Председател

Левон Хампарцумян – Банкер, главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“, както и председател на Асоциацията на банките в България (АББ). При правителството на Иван Костов е заместник-министър по икономиката, а от 2000 г. става изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, малко след което Булбанк е приватизирана, а той става изпълнителен директор. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика. Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Членове:

Иво Прокопиев – председател и съакционер в „Алфа финанс холдинг“. макар и да не е титулуван като банкер, това не пречи на Прокопиев да се занимава с финансови услуги, индустрия, строителство, енергетия. Между 2006 и 2010 г. два пъти е председател на КРИБ. През 2010 г.Прокопиев емигрира в Сингапур, завличайки 400 млн. лева чрез фалита на някои свои фирми.  Измежду много неща, на които Прокопиев е собственик, най-общоизвестно е притежанието му на вестници като „Капитал” и „Дневник”.  Колко ли статии в тези вестници, които се раздават отскоро и безплатно в СУ, пропагандират високо платеното, частно, елитарно образование по света и у нас? И колко статии внушават, че държавното образование трябва да се превърне в скъпо удоволствие само за най-платежоспособните (съответно бедните да се сетят и за някой и друг кредит)? Въпроси много, а в дъното е… Иво Прокопиев. Петър Кънев – Депутат от БСП. Заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бизнесмен. председател на Съюза на печатарската индустрия в България Пред в-к „24 часа” заявява: „Ако искате да си говорим в цветове, бизнесът има един цвят – зеления на долара. Никакъв друг. Ние винаги сме търсили своите права и интереси и който си мисли, че имаме партийна окраска, много се лъже”. Ценно признание. Явно е, че за Кънев участието в Настоятелството е част от правото на бизнеса, който представлява. И право казано, интересът е само един – и той е с цвета на долара. Е, да ни е честито, кой ако не типове като него ще ни онагледяват, че образованието може да бъде стока, носеща зелени печалби.  Валентин Златев- Мениджър на “Лукойл-България” и “Лукойл-Нефтохим”. На първо място по печалба от ВЕИ в България: 19 млн лв. Често спряган за олигарх и за един от най-богатите хора в България.   Златев има преки интереси в образованието, като прави свой частен университет край Правец, свързан с компанията „Майкрософт”. Така един собственик на частен университет се оказва в управлението на Алма матер. Интересно, като се има предвид опита с доскорошния министър Игнатов като ректор на най-големия частен университет по-преди и произлязлата от това щета за СУ от този период, как ли Златев е успял да помогне на СУ? Или може би е успял да помогне повече на себе си и частните си интереси, вкл. за благото на правешкото университетско чудо?!

Светослав Божилов – Български банкер и финансист. Съакционер в СИБанк с Цветелина Бориславова. Израстването му като фигура на българския политико-икономически небосклон започва посредством членство в Управителния съвет на фондация “Отворено общество – България”. Впоследствие се изявява като съосновател и акционер в СИБанк. Светослав Божилов съвместно с Иво Прокопиев е съдружник в медийното начинание и проект Re:TV в навечерието на изборите за 41 НС. Той е сред съучредителите на сдружението “Глобална България” (ЮЛ – организация за осъществяване на дейност в обществен интерес според регистрацията), което според някои анализатори е в основата на българския политически проект ГЕРБ.

Даниела Доковска – Адвокат на подсъдимите по делото Октопод, адв. на Стефан Софиянски, Председател на Висшия адвокатски съвет

Проф. Боян Биолчев – През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.

ПИТАНЕ-ВЪПРОС:

Аждеба, като изключим проф. Биолчев как така се оказа, че в настоятелството са все разни ми ти олигарси, все мастити бизнесмени?

И на финала ще повторя въпрса на ПРИЗИВ:

Кой управлява Софийския университет? Кой в действителност? Този въпрос следва да си задаваме всеки път, когато отново ни заговорят за реформи, загриженост за младите, европейски перспективи и т.н. И да гледаме вече истинските материални интереси, които стоят зад нечии изричани думи, официални речи, програми и щедра загриженост. И да започнем да им се противопоставяме.

#образование #олигархия #плутокрация