ОБЩЕСТВОТО И ПРОМЯНАТА – РИТОРИЧЕН ВЪПРОС С МНОГОПЛАСТОВ ОТГОВОР

Преди два дни /03.12.2014/ Сърнела Воденичарова написа следния въпрос:

Готови ли сме като общество да посрещнем коренни промени? Общество ли сме? Какво ни обединява – не по патриотична словесност, а в действителност? Как се прави коренна промяна в среда, където полюсите са толкова отдалечени, а между тях властва хаос? Само питам…

Един чудесен въпрос, който макар и риторичен породи една хубава дискусия.

В интерес на истината, аз самият от доста време си задавам абсолютно същия въпрос и все още не мога да намеря отговор, който да удовлетвори всички, които също си го задават.

Тук в този материал използвам части от две мои интервюта, различни мои публикации по темата обществото, както и това, което съм написал като отговор на въпроса, зададен от г-жа Воденичарова.

С благодарност на: Сърнела Воденичарова, Boris Stanudin, Dimitrova Elena, Иван Иванов, Даниела Тодорова, Teodora Chemshirova, Любов Искренова, Mariana Petrova, Deqnski Deqnski, Venko Mihailov, Вестник Вчерашен, Georgi Georgiev, Georgi Vereni Pobedonosec

За хубавата дискусия по един макар и риторичен въпрос, породила тази статия.

Използвани материали: „В 99,99% от аспектите на обществото, властта не играе никаква роля“ – интервю от 20.08.2014 „Алтруизъм или егоизъм? – това е въпросът! Едно и също е!!!“ – от 14.10.2014 „В ЕДНА ИЛИ ДРУГА СТЕПЕН ВСИЧКИ СМЕ ЕГОИСТИ“ – интервю от 20.08.2014 „Ако Съдният ден не донесе Унищожението, то тогава ще донесе Прелома“ – 19.09.2014 „Соросоидите, капитализма и глобализацията като тумор“ 24.02.2014 В бележките: „Цветните революции и Арабската пролет“ (само хронологията)

Мика Сийминеен, 05.12. 2014г.

КАКВО Е ОБЩЕСТВОТО?

Обществото, поне според някои дефиниции е група хора, обединени около някаква обща ценностна система. И все пак какво е обществото? Дали е наистина само това или нещо повече? Откакто има хора, от тогава има и общества. Видовете общества в съвремието са толкова много, че да седна да изброявам всички, това ще е не само безсмислено, но и толкова ненужно, че чак глупаво. Всъщност ще трябва да се спра на три основни вида общества, защото няма начин да ги подминем. Тези общества не са дефинирани по това какъв обществен или икономически строй имат, а само по това какво е съотношението между положителната и отрицателната свобода в тях.1

1.С доминираща положителна свобода – това са общества, в които общото благо стои над личното. Реално погледнато днес такива общества няма.2 2. С доминираща отрицателна свобода – това са общества, в които личното благо на индивида се слага над общото.3 3. Общества, в които положителната и отрицателната свобода се уравновесяват.

Обществото е съставено от множество подобщества. Естествено, че всички те имат различни интереси, но общото между тях е, че все пак имат повече неща, които ги обединяват, отколкото ги разделят Доста е сложно обяснението защо не се променя средата… Все пак ще опитам да обясня, макар и накратко.

ОБЩЕСТВОТО КАТО ПРОДУКТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Тази наша природа е продукт на многовековна еволюция, продължила над 50 милиона години 4, т.е. още от времето, когато са възникнали първите примати та до наши дни..

А всички примати са социални същества, като в същото време са индивидуалисти в една или друга степен.

Човекът като представител на семейството на хоминидите (Hominidae) е доста близък по поведение донякъде до горилите, но по-близко е до обикновеното шимпанзе (пещерното) (Pan troglodytes) и бонобо (Pan paniscus).

Нашите родственици от рода на горилите показват чудеса от храбрости пълно себеотрицание при защита на групата. Същото се среща при повечето тесноноси маймуни (към които прiнадлежат човека и човекоподобните и човекът), които в поведението си са учудващо близки до човека 5.

Всъщност, ако се вгледаме внимателно, ще видим, че това им поведение е толкова близко до нашето, че ако някой не знае кое е маймуна и кое – човек /да речем някой извънземен/ би си помислил, че тесноносите маймуни са разновидност на един и същи вид.

И това не е случайно. Еволюцията ни е създала такива, каквито сме и ние се променяме непрекъснато. В съвремието, човешкото поведение е много по-сложно, отколкото е било да речем преди 100 години, но тази сложност се базира на това, че днес имаме по-бърз достъп до всякаква информация и поради високата численост на популацията.

В общи линии ние донякъде губим своята социалност поради мигновените комуникации, в които нямаме общуване лице-в-лице, а това води до изолираност на индивидите едни от други.6

Докато шимпанзета и горили са останали в горите, то хората са населили равнините и именно силната индивидуалност им е дала възможността да оцеляват, образувайки сравнително малки групи, от които в последствие произлиза това, което днес познаваме като семейство.

Т. нар. матриархално и патриархално общество са отражение на малките групи примати,които населили саваните на Африка и впоследствие се разпрострели в Азия и Европа.

Концепцията за семейство е универсална за цялото човечество. Нейното разпространение по цялото земно кълбо, даже и в най-изолираните общности е доказателство,че тя наистина произхожда от малките групи в стадото, които можели да се отделят и да оцеляват самостоятелно.7

 Не е случайно това, че днес за най-малка градивна единица на обществото се счита семейството. Всъщност семейството е своего рода мини-общество, което се обединява със съседното и така се изгражда от малки градивни блокчета, които са групирани цялостното голямо общество.

Обществото не е монолитно, както ни учат в училище или убеждават по медиите. To е сбор от множество общества, които поне теоретически имат една обща цел или някакви общи генезисни, нравствени, политически, културни и т.н. черти. Всяко общество е мултикултурно, мултиобществено, но всички тези подобщества, които го съставляват са взаимодопълващи се, даже и когато влизат в противоречие помежду си.

ОБЩЕСТВОТО – СЪЩНОСТ

Колко хора си задават въпроса „Какво е обществото?“? Много малко и те в своите отговори стигат до редица заключения, повечето от които са погрешни в самата си основа. Много хора разглеждат обществото като нещо монолитно, но това е погрешна представа. Обществото всъщност е мозайка от множество общества и подобщества, които в еволюционния процес са се нагодили помежду си. Онези групи, които не са го направили или са изчезнали или са на път да го направят.

ОБЩЕСТВОТО Е ПРОДУКТ САМО НА СЕБЕ СИ

Дълги години и аз съм си задавал въпроса: „Какво точно представлява едно общество?“ Някога и аз тънех в заблудата, че е нещо, което е продукт на някакви властови позиции, докато накрая не намерих поне за себе си правилния извод, че развитието на обществата е резултат от поведенческата еволюция, която е в резултат на това, че човешкият вид не стои на едно място, той непрекъснато се променя. Еволюцията на обществата е в резултат на промяната на условията, в които живеем, на нарастването на популацията и увеличението на възможните връзки между индивидите. Колкото по-голяма е една популация, толкова по-сложни са взаимоотношенията в нея, особено що се касае до видове, които са социализирани, както е при хората.

Ако обществата не се променят, то те биха се сринали от собствената си тежест, защото при хаотичност ще се наруши баланса и всеки би дърпал чергата към себе си и това би било вредно за популацията.

ВИРТУАЛНОТО ОБЩЕСТВО

Обществото не е единно. Всъщност обществото се е превърнало в нещо виртуално8, хората се отдалечават един от друг. И това не е само поради различията в мисленето на хората, а защото в съвременното общество се сбъдва кошмара на Исая Берлин, общество, в което отрицателната свобода е толкова силно доминираща, че положителната направо отсъства.

Обществото днес своего рода онагледяване на Теорията на игрите на Джон Наш, в която всички ние сме принудени да играем „Дилемата на затворника“ и всичко е сведено до вътрешно насочен егоизъм.

Глобализацията в телекомуникациите породи още един един проблем, който не съществуваше до преди 20-30 години, а именно, че социалните мрежи и чатовете доведоха до по-голямо очуждение между хората. Също така важна роля играят икономическите и социалните фактори, както и казионните медии, които набиват в главите на хората, че самоличното благо трябва да се взема под внимание, че

ОБЩОТО БЛАГО Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА ЛИЧНОТО

Общото благо е предпоставка за лично такова. И ние го виждаме това в цялото му проявление днес. Личното благо не може да е само за себе си, защото то е негарантируемо при общество, което е в перманентна икономическа, социална и културна криза.

Обществото се руши, защото бива подкопавано от изкуствено създадени нови идеологии, отричащи самата същност на социалността у човека и заявяват, че видиш ли единственото важно нещо е личното благополучие.

В другата крайност са онези, които твърдят, че личното благо не е нищо, че общественото благо е на първо място и т.н. Но тези хора също са в грешка, защото общественото благополучие е предпоставка за лично такова.

Първата група хора ти казват: ПОТРЕБЯВАЙ! А втората група хора ти разправят: РАБОТИ ЗАЛУДО! Истината е,че трябва да има баланс между общото и личното благополучие. Егоизмът на индивидите може да работи за това да има общество, в което да няма онези негативи, които имаме днес, който са се разпрострели като тумор из организма на обществото и го изяждат.

ЩЕ ИМА ЛИ ПРОМЯНА КЪМ ПО-ДОБРО?

Днес търсим промяна. Проблемът е, че колкото са хората, толкова са и вижданията за това като как трябва да се осъществи тази промяна и каква да е тя.

Във времена като днешните, в които доминира нестабилността породена от тоталната доминация на отрицателната свобода, възниква проблемът, че търсената промяна е към личното, към изцяло материалното и някак си се забравя, че общественото благо и личното са взаимосвързани. Страната ни, а и не само тя е заливана от протести и всички са с надслов ИСКАМЕ ПРОМЯНА. Но каква промяна?

Неотдавна проф. Андрей Пантев9 казва в едно интервю: „Истинското недоволство, благородният гняв имат стойност само тогава, когато не се комерсиализира една или друга гражданска позиция. А сега този, който се гневи, който протестира, рано или късно се намества в някое кресло в някоя фондация, в някоя фирма или на друго престижно място. Толкова ли сме слепи, та не виждаме, че в повечето случаи недоволството има чисто личностен мотив и чисто кариеристична цел.“

И е прав! Докато това не се промени и протеста, както и всяка форма на недоволство и канализиран гняв не бъдат насочени не за личното благо на индивида, а за благото на обществото като такова и на хората около теб, на онези, които са по-близо или по далеч, дотогава няма да има оправия.

Когато се бориш за промяна, не бива да дириш само личната изгода

Може да звучи кретенско, но единствената облага, която трябва да те интересува, трябва да е тази, че около теб няма да има страдащи, които да ти развалят спокойствието.

Когато няма бедност, няма глад, няма мизерия, тогава човек може с чиста съвест да се храни, да почива, да работи, да не се притеснява, че по един или друг начин е лишил някой или ще бъде лишен от нещо.10  

Да, вероятно може да има промяна към по-добро, но тази възможност е минимална поради преобладаващото виждане, че всеки трябва да е сам за себе си. Липсата на Положителна свобода е толкова видима, че чак плашеща.

Аз лично се надявам, че обществото един ден ще се промени, че хората ще са солидарни, равни и т.н., но осъзнавам, че тази промяна ще дойде във време, в което всички ние няма да съществуваме, защото еволюцията на обществото е бавен процес.

При положение, че имаме общество, в което има само Отрицателна свобода, проблема е, че много хора не осъзнават, че обществения интерес е именно бъдещето… по-точно по-добро бъдеще за нас и тези след нас.

Точно тук е разковничето, че трябва да убедим хората да проумеят, че личното и общественото благо са преплетени и не може да има само едното или само другото.

ВЪПРОСИТЕ И ВЕРОЯТНИТЕ ИМ ОТГОВОРИ

1. Готови ли сме като общество да посрещнем коренни промени? 2. Общество ли сме? 3. Какво ни обединява – не по патриотична словесност, а в действителност? 4. Как се прави коренна промяна в среда, където полюсите са толкова отдалечени, а между тях властва хаос?

I. ГОТОВИ ЛИ СМЕ КАТО ОБЩЕСТВО ДА ПОСРЕЩНЕМ КОРЕННИ ПРОМЕНИ?

Като цяло обществата никога не са готови да посрещнат коренни промени. Това важи не само за нашето общество в частност, но и за всички съществуващи общества. В интерес на истината обществата макар, че не са готови за промени, те приемат промените, даже и коренните, но при условие, че тези промени не са резки. Също така, трябва да спомена, че „сегашното състояние на обществото се дължи на това, че то просто се е върнало в руслото на старите съществуващи норми и именно в това, че не може да скъса с тях се коренят днешните негови проблеми.“11

Обществото има огромна инерция и това е видно от историята. Колкото и да се мъчим да налагаме изкуствени промени в обществото, толкова пъти ще имаме провали. Коренни промени може да има, но те не може да са резки, да са на скокове. Нека вземем за пример Френската революция от 1789 година, когато има опит за налагане на коренни промени в обществото на тогавашна Франция. Резултата е бил плачевен.

Идеята е била за равноправие, равнопоставеност, изкореняване на обществените недъзи, премахването на бедността и т.н., но тя се е изродила в безумно кратки срокове. Вместо очакваната свобода е донесла Терора, а после и Наполеоновите войни, последвани от Реставрацията. Все пак от всичко това е имало и положителен резултат, а именно, че са тръгнали принципно нови идеи, които преди това са били немислими и без тази революция е нямало да възникнат в близко бъдеще. Френската революция слага край на феодализма и практически е първата, премахваща робството. Спокойно мога да заявя, че тя слага край на една хилядолетна епоха в Европа, каквато е феодалната и поставя началото на капиталистическата.

Точно поради това, че резките промени носят сътресения, трябва да сме наясно, че даже и да са възможни, то те не могат да бъдат осъществени, ако хората не бъдат убедени, че трябва да ги приемат. Ако хората не са убедени, че искат въпросните корени промени, то те ще се осъществят, но за кратко и ще имаме като резултат връщане на старото, но в по-реакционна форма.

Понеже живеем в България ще трябва да дам нашенски, локален пример. След 1944г. в България започнаха промени, които много хора намираха за добри, защото преди това са тънали в мизерия, войната беше изтощила държавата и обществото и най-вече обещаваха да донесат някаква стабилност.

Тези промени в много отношения се оказаха добри за нашата страна, както и за Народа и това е видно от икономическия подем, който превърна България от бедна аграрна страна в икономическа сила, която поне в рамките на Европа никак не беше малка. Също така, промените се отразиха върху популацията на населението, както и върху неговата грамотност, образование и доведоха до скок в жизнения стандарт.

Да. Може да си плюем соца, колкото си искаме, но в интерес на истината донесе някакви положителни промени. Някой биха казали, че не е имало свобода на това ти и онова ти, но реално погледнато свободите тогава и сега са практически едни и същи. Всъщност, тогавашната промяна беше чисто и просто икономическа.

Социалистическото общество беше от онези общества, в които Положителната свобода доминираше над Отрицателната и точно поради тази причина беше доста по-развито в социално отношение. Колкото и да им е мъчно на някои хора това общество се изроди именно, защото промените, които се осъществиха доведоха до нарастване на отрицателната свобода у индивидите и в крайна сметка обществото се изроди поради това, че хората не оценяваха какви постижения са имали в сферата на общественото развитие.

Социализмът се оказа прогнил, защото хората не само, че не оцениха какво имат, но имаха глупостта да се съгласят да бъде унищожено онова, което имаха. Да, те искаха промяна, но търсейки промяна към уж по-ново, те всъщност искаха да се върне нещо, което вече е било и е доказало своите негативи. Промяната дойде, но не такава, каквато им я обещаваха, а такава, каквато им я натрапиха. И тази промяна се случи, защото старателно ги бяха подготвили да я искат, възползвайки се от това, че обществото рязко загуби своята стабилност.

Още от 1989г. хората бяха убеждавани как ще се гради „капитализъм с човешко лице“. Създадоха се митовете за Честния Политик, Добрия Господар и Мързеливия Бедняк. И понеже в цялото това начинание се включиха всички тогавашни медии, това хвана дикиш.

Ликвидацията на обществата в Източна Европа е дълго подготвян проект, който имаше за цел превърне страните в източник на суровини и евтина работна ръка. Всъщност хората сами се подведоха, ненаучили се от историята, че Добър Господар няма, че няма Честен Политик, че бедността е резултат не на мързела на Бедняка, а на алчността на Господарите и Политиците. Е, сега хората трябваше да научат урока по трудния начин.

Това, което днес хората не проумяват е, че „на този свят неизменност не съществува, колкото и да бъде крепена една система, то рано или късно рухва като къща върху плаващи пясъци или колос на глинени крака, сгромолясващ се под собствената си тежест.“12

Социализмът беше крепен изкуствено, защото овластилите се не посмяха да направят следващата стъпка и така да избегнат краха. Вместо да се осъществи коренна промяна се получи реставрация на капитализма и то в най-дивия му вид.

Днес имаме същия проблем, но от другата страна: Системата, макар и капиталистическа по своята същност се крепи само и единствено от властите, които правят всичко възможно да я укрепят.13 Проблемът на всички тщестлавци е, че хората днес вече са готови за промени и те ще се случат, неизбежно е, също както и един ден, водата тръгнала от планината да стигне морето. Силата на историята е неумолима като тази на водата. Макар, че понякога е нужно много време, то краха на системата ще се случи, защото не може да не се случи.14

Колкото по-дълго е съществувало едно подтисничество и колкото повече е крепена една система, толкова по-жестока е яростта на потисканите, а колкото по-покорни са били, толкова по-голямо въображение и изобретателност ще проявят при разправата с нявгашния робовладелец и подтисник.

Така, че еднозначно бих казал, че хората са готови за промени и то за коренни такива, хората искат тези промени, но просто не знаят точно като как да ги осъществят така, че да не се изродят, както се случи с предходните.

Хората искат промени, които да подобрят не само тяхното лично благо, но и да се изгради едно стабилно общество. И точно поради тази причина, че хората искат промени, че се ужасяват от тези промени, защото не знаят накъде ще ги изведат, затова ще се спра на следващия въпрос на г-жа Воденичарова:

II. ОБЩЕСТВО ЛИ СМЕ?

Общество сме. Колкото и да сме разединени, то ние сме общество. Все още. Както казах по-горе, няма такова нещо като монолитно общество. Всички общества са изградени от множество подобщества.

Основния въпрос е дали можем да оцелеем като общество и да избегнем окончателния разпад, превръщайки се в безредна тълпа индивиди?

Все пак въпросът е сложен и неговия еднозначен отговор не знае никой. А онези, които ни убеждават, че го знаят или лъжат или тънат в дълбока заблуда.

Е, аз не знам отговора на въпроса дали може да се спаси обществото от разпад, но въпреки това се опитвам да го намеря. Та за момента имам някакъв отговор на този въпрос, но доколко е верен, това е въпрос, на който всеки сам за себе си ще трябва да отговори.

Обществото, макар и нестабилно, лашкащо се от крайност към крайност – съществува. Все още и макар да показва признаци на разпад, все още се крепи и вероятно има някакви шансове за спасение.

Но как би дошло това спасение? Това спасение няма да дойде нито от управляващите, нито отвън, нито пък с викане по площади и улици… Всъщност, спасението на обществото може да дойде само и единствено от самото общество, което трябва да положи усилия да се самоизвади от ситуацията, в която се е натресло.

И проблемът е, че разединението на обществото не може да бъде спряно поради простата причина, че хората в него не виждат, че имат повече обединяващи ги интереси, отколкото разединяващи ги такива. И тук идва време да отговоря на следващия въпрос:

III. КАКВО НИ ОБЕДИНЯВА – НЕ ПО ПАТРИОТИЧНА СЛОВЕСНОСТ, А В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?

Голата патриотична словесност не обединява никой, поне за дълго. Нас като общество ни обединяват много неща: желание за стабилност, за по-добър живот, за благоденствие… Обединяващи неща бол!

Проблемът е, че няма точна и реална дефиниция за това какво обединява едно общество и какво не. В общество, в което доминира Отрицателната свобода, обединяващите фактори са много по-малко, отколкото ни се иска, но все пак съществуват.

Обществото освен, че е съвкупност от индивиди със сложни взаимоотношения, то също така е съвкупност и от множество по-малки общества, които може да наречем с термин от типа на „подобщества“.

Всяко от тези подобщества се ръководи от свои си принципи, определящи поведението на индивидите в него. Ако едно общество или подобщество не се ръководи от някакви правила, то това не е общество, даже и стадо не е, а просто някакъв сбор от индивиди. Всяко общество си има свои принципи. Сиреч принципите за различните общества и подобщества са различни. Практически погледнато няма две общества или подобщества, чиито сбор от принципи да е абсолютно еднакъв. И тази разлика се дължи на еволюцията на различните общества и техните съставни, и точно поради тази причина всяко едно общество или подобщество е уникално. Уникално е само за себе си. С други думи казано говорим за морала като обединяващ общество като такова.

И понеже днес непрекъснато се говори за морал, то е редно да уточним, че моралът не е нищо повече от сбор правила, които определят поведението на индивидите в обществото. Все пак макар, че моралът е обединяващ за обществото, трябва да направим и следната забележка:

– Понеже различните общества, а и социалните слоеве в тях имат различни морални критерии, то нещо, което е морално за едни ще е неморално за други и обратното.

– Няма единни критерии за морал, те са важащи за определено общество и то само в определен момент от неговото съществуване. – Моралът се променя с времето. Предимно през поколение-две. – Моралът не е неизменен и това е ясно, ако не друго, то от часовете по история и философия в училище. Може да го видим и от литературата, от това, че по-старите поколения се придържат към едни порядки, които по-младите определят като старомодни.

Спокойно може да кажем, че днес не е това, което е било да речем преди 10 години, а след още толкова ще друго, по-различно от днес. С други думи, днешното общество е едно от многото, съществували във времето. То е техен приемник и основа за бъдещо общество, чиито основи се полагат днес. Т.е. днешното и утрешното общество може да не са като вчерашното, но те са негови приемници.

Преходът между старото и новото е непрекъснат, поне в повечето случаи е резултат от еволюция, а не от революция. Във всички случаи: Ако дадено общество не е еволюирало в по-висш порядък, то наложеното от революцията или ще се изроди, или ще бъде изместена от реставрация на старото, защото ще се окаже нежизнеспособна. Реставрацията ще се случи поради израждане на новото.

И пак ще дам за пример Френската революция от 1789г. която донесла и успяла донякъде да наложи идеите за равноправие, равнопоставеност, изкореняване на обществените недъзи, премахването на бедността и т.н. Макар, че е донесла нови идеи, то за осмислянето и реализацията на някои от тях е трябвало да минат близо 100 години, а други не са осъществени и до днес. Така, че революцията е донесла промени, но не веднага, а доста по-късно. Тези промени не са в резултат на революцията, а в резултат на обществената еволюция, която е подготвила обществото да ги осмисли и приеме.

Това, което се забравя днес е, че макар моралът да се променя, то неговата основа остава неизменна във времето. Точно тази основа, върху която е стъпил моралът е оня мост между различните съставни в обществата, оня мост, който така ударно се руши от онези, които прилагат съвременното социално инженерство.

Така, че да: Ние сме общество, при което просто няма мостове между различните му компоненти и трябва да се създадат такива.

Другите основи, на която се гради обществото, но сякаш е забравени днес е, че солидарността и съпричастността са нещо, което трябва да го има между нас, за да оцелеем, защото нито едно общество или стадо не оцелява, ако няма солидарност, взаимопомощ и обединение пред бедата, която застрашава оцеляването. Даже и животните от различни видове не си пречат, когато има природно бедствие, но тук има хора, които пречат на онези, които искат да помогнат.

Солидарността, това е съпричастност, разбиране, взаимопомощ и адекватна реакция при ситуация, в която непременно трябва да се направи нещо, което би помогнало оцеляването на обществото като цяло. Тук става дума за частен случай на солидарност. В известен смисъл, ние хората сме солидарни само, когато има обща опасност, която ни защитава пряко. В по-общия смисъл на солидарността, това е да постъпваш с околните така, както би искал да постъпят те с теб при аналогична ситуация, т.е. да се поставиш, па макар и мислено в тяхното положение и да ги разбереш.

Нека не забравяме, че солидарността е нещо, в което няма корист, не се търси облага и се прави от човещина, за да помогнеш на онези, които не могат да си помогнат сами. Взаимопомощта стои в основата на всяко едно обществото и е немислимо да съществува такова, в която тя отсъства. Солидарността е двупосочен процес. Няма такова нещо като едностранна солидарност, както се опитват да ни убедят някои модерни “леви” либерални философи и идеолози, чиито вопли “солидарност на всяка цена” огласяват медиите и биват натрапвани чрез образователната система през последните десетилетия.

III. КАК СЕ ПРАВИ КОРЕННА ПРОМЯНА В СРЕДА, КЪДЕТО ПОЛЮСИТЕ СА ТОЛКОВА ОТДАЛЕЧЕНИ, А МЕЖДУ ТЯХ ВЛАСТВА ХАОС?

В общество, в което цари хаос, най-лесно се правят резки промени. И това сме го изпитали на гърба си в зората на т.нар. „демокрация“, когато беше направен остър завой от социализъм към капитализъм, когато моралът беше пренаписан набързо, а историята изпълнена с лъжи, които днес мнозина считат за свята истина.

Всъщност, коренните промени идват заради готовността да обществото да постигне някаква стабилност като в много случаи е готово да приеме всякакви ограничения на свободите в името на оцеляването.15 И днешните проблеми се коренят в това, че хората макар да искат прoмяна, те се страхуват от това какво точно би им донесла тя.16 Въпреки, че се говори за това колко били отдалечени полюсите в обществото, истината е, че това не е така. Между хората има много повече допирни точки, отколкото са различията. Все пак има един огромен проблем, който се корени в това, че хората от толкова лъгане в последните 25 години са загубили вяра в себе си… Поради това, че са зависими от работодатели, патрони или направо чиста проба самообявили се феодали, те не смеят да шукнат, защото изведнъж може да се окажат на улицата, без работа и от там в бедствено положение.17

Истината е, че няма кой знае какво раздалечаване на полюсите. Всъщност хората се надяват, че поредния управник ще им донесе някаква промяна, но тя няма как да дойде отгоре. Всъщност, всички промени са дошли отдолу, а не отгоре.18

В 99.99% от своята същност обществото се само регулира само, само си прави промените, а често пъти и само си избива управляващите /това, че после бунтовете биват яхнати, а идеалистите унищожени от нагаждачите е друг въпрос/. Всъщност, промените настъпват бавно и колкото и да не им се иска на някои хора да го осъзнаят, те се случват тук и сега, но бавно, неусетно и ще трябва да минат десетилетия, за да видим какъв ще е резултатът от тях.19

Много хора бъркат икономическата ситуация с обществената такава. Да, те са свързани, но не са тъждествени. Една бедна страна може да има стабилно общество, а също така една богата страна да има нестабилно такова.

Точно тук е проблема, че ние гледаме на обществото като на сбор от индивиди, които се интересуват само и единствено от това да получат лични облаги. И все пак, аз виждам, че има хора, че и групи, които показват със своите дела /като се започне с писане на материали, които може би подготвят промяната и се стигне до пряка помощ при бедствия, аварии и други/, че може да се направи някаква промяна тук и сега, от нас самите.

Промяната е възможна, но само и единствено, когато имаме солидарност. Солидарност, но не само при бедствия и аварии, а като цяло. Всъщност, ако се възроди обществената емпатия, тогава няма никакви пречки да се изгради ново общество и то на базата на солидарността, но без да се налага отгоре или отвън.

Промяната е възможна, но тя ще е бавна, ще се наложи да се изгради нов морал, който да се отървем от някои варварщини, но и от някои толерастично-либерастични възгледи, които убиват всякакви опити за сплотяване на обществото.

Общественото разложение идва от това, че сме прекалено толерантни към разни проповедници и натрапници, които усилено подкопават обществените устои и искат чрез социално инженерство да изградят общество, което да е придатък на мултинационалните корпорации и да му служи вярно без да си задава въпроси. Така, че категорично казвам: Промяна е възможна и такова нещо като крайно разделение засега няма. Просто трябва да се придърпат нишките, за да се сближат хората и в същото време да се отсекат пипалата на онези, които налагат разложението в обществото.

ОБОБЩЕНИЕ

Един от основните проблеми на съвременното общество това е неговото унищожение чрез обезличаване. Сами по себе си хората макар, че са непредвидими като индивиди, те като групи лесно се подлагат на манипулации от всякакъв род. Човекът по природа е социално същество, но също така е и състезателно такова. И точно това, което в процеса на еволюцията му е било от полза, днес се превръща в негов главен недостатък. Човекът е станал човек, когато е започнал да общува със себеподобните си и да споделя опита си с тях. Сиреч, макар човешкия вид да има социално-състезателен характер, то той е започнал да се изкачва над примитивността, когато в него е надделял социалния елемент, а състезателния е останал на заден план.

Днес проблемът е точно в това, че се налага състезателното у човека, а социалното се пренебрегва. Даже се отрича. Хората като социални същества не могат да са тотални индивидуалисти. Също така, не може да съществува общество от тотални индивидуалисти, защото в такъв случай може да говорим само за сбор от индивиди, а не за общество.

ЛИКВИДАЦИЯТА НА СОЛИДАРНОТО ОБЩЕСТВО

Днешният обществен модел се гради на теориите на Наш и Берлин, които отричат ролята на алтруизма в човешките взаимоотношения, но опита, обществен и индивидуален показва, че има нещо невярно в тях.

И наистина, Берлин и други социално икономически гурута градят теориите си върху модела на Наш, който е страдал от параноидна шизофрения, а това се е отразило при изграждането на модела, поставен в основата на обществените взаимоотношения днес.

Исая Берлин и Джон Наш осъзнали своите грешки, предупреждават, че прилагането на техните теории и изгражданото върху тях поведение може да се окажат пагубни за обществото.

Но защо това тяхно предупреждение остава нечуто?

Ами много просто, управляващия самообявил се елит вижда в тези модели начин да се прекърши обществената съпротива срещу налагането на неолиберасткия модел, който започва да набира сила през 70-те години на ХХ век.

Модела на Наш се оказва идеалното оръжие за ликвидация на солидарното общество и създаване на сбор от темерутести индивиди, които не се интересуват от нищо друго освен от непосредствените си потребности и лесно се водят от изкуствените мечти, които им пробутват корпорациите.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА КАТО БОЛЕСТ

С изчезването на соцлагера, пътят за окончателното поробване на човечеството е открит и социалните държави в Западна Европа изчезват, а тези в Източна Европа се превръщат в опитно поле за тестване на това кой точно от моделите за обществено унищожение би бил най-подходящ, за да се докара обществото до тотален колапс, който да го превърне в послушен сбор от индивиди, които могат лесно да се командват.20

Понеже експериментите в Източна Европа са най-разнообразни и трябва да има кой да ги ръководи и насочва, кой да следи резултатите и да пречи на онези, които биха ги провалили, то се създадоха онези НПО-та и групировки, които днес наричаме соросоиди въпреки, че не всички са създадени от „Отворено общество“.

Всъщност дали са създадени от някоя соросова фондация като „Отворено общество“ или пък от „Америка за България“, „Балкански тръст за демокрация““, „ Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа“, Фондация „Конрад Аденауер“ или някоя друга организация като „Проект Демокрация“ то това няма никакво значение, защото те са рожба на един и същи родител, а именно лобито на мултинационалните компании, които държат близо 90% от световните ресурси и се контролират от 0.2% от световното население, около 0.8% са им високо платени слуги, а останалите 99% са просто източник на работна ръка или ненужен товар, според зависи от това какви са нуждите на господстващата олигархия.21

Нека не се лъжем, а направо си кажем, че глобализацията е болест, от която обществото трябва да се излекува, защото иначе тя ще убие организма. Неслучайно открито съм заявявал, че соросоидите са изключително опасни за обществото и за народите, където тази зараза се е настанила и трябва да бъдат изчистени, докато не са причинили необратими щети.

СОРОСОИДИТЕ – ТУМОРЪТ, РАЗЯЖДАЩ ОБЩЕСТВОТО

Има разни люде, които в името на някакви облаги са готови да предадат хората около себе си и тези хора са не само родоотстъпници и безродници, но също така са и раковите клетки на обществото и те трябва да се изчистят, докато не са се появили метастази, които да погубят целия организъм. И точно тук е редно да го заявя ясно и точно, рискувайки да бъда оплют от разни псевдоправозащитници, които с лека ръка ще ги пишат като преразход от техните господари, защото вече няма да са им нужни: „Соросоидните организации могат да се определят като тумори в обществото. Ако не се вземат адекватни мерки, туморите убиват организма, но при силна имунна система и навременни мерки, то той може да се освободи от рака и да се излекува. Днес обществото ни е болно и ако не се вземат навременни и адекватни мерки за отстраняване на болестта, то може да се стигне до терминален стадий на обществения организъм.“

Мисля, че няма какво да се помайваме и е време да изчистим гнездата на заразата, които се намират в някои университети, редица неправителствени организации, политически партии, ужкимски социални центрове и правозащитни организации. Истината е там, че на някои места хората се усетиха, когато тези тумори решиха, че могат да своеволничат и обществения имунитет се събуди, за да се пребори с опасната зараза и рано или късно такива имунни реакции на обществото ще има, защото всеки един организъм се съпротивлява срещу заболяванията, които могат да го убият.

Соросоидните организации ясно и точно, пък и съвсем недвусмислено показаха това, че са рак, който трябва да бъде излекуван незабавно. Но също така съвсем наскоро видяхме и че имунната система на обществото може да се активира при нужда.

Дали ще говорим за Украйна или за Сирия , а може и за Венецуела, то това няма НИКАКВО значение, защото в общи линии болестта е една и съща* въпреки, че някои хора биха казали: НО ОНЕЗИ СА ИСЛЯМИСТИ, А В УКРАЙНА СА ДЕМОКРАТИ!

А аз бих им казал така: „Всичко е фалш, маска, зад която се крият едни и същи тъмни сили, искащи да създадат един свят, изпълнен с омраза между хората и те треперещи от страх да изпълняват безропотно волята на онези, които са ги заробили.“

ПАТРИОТИЗМЪТ КАТО ИМУННА СИСТЕМА НА ОБЩЕСТВОТО /НАРОДА/***

Може на някои хора да не им се нрави, но патриотизма е именно борба със заразите в обществото, той е част от неговата имунна система. Тук не говорим за някакви ксенофобии, омраза към друговерците или пък онези с по-различен цвят на кожата. Човек може да е патриот и да не е нито ксенофоб, нито расист, нито враг на друговерците. Човек може да е търпелив към другите етноси, вероизповедания и раси, но същия този човек би бил непримирим борец срещу онези, които искат да затрият народа на страната, в която живее.

Патриотът е човек, който иска всички в неговата родина да живеят добре, да живеят в безопасност за настоящето и бъдещето. Патриотът не би допуснал да се стигне до конфликти заради някакви дребни различия като вяра и етнос, но също така не би допуснал и това някакви продажни мекерета да продават народа и родината му на онези, които биха били нови поробители. 22 Патриотизмът е имунната система на НАРОДА. Виждате, че казвам на НАРОДА, а не на НАЦИЯТА. И това не е случайно, защото в нашата терминология няма такава дума „нация“

ПАТРИОТИЗМЪТ НЕ ДЕЛИ НАРОДА СИ НА ЕТНОСИ

Предполага се, че нацията се състои от един етнос, а народът е цялото население на страната, а то може да се състои от много етноси. Точно затова трябва да имаме предвид, че патриотизма не дели народа на етноси и няма предрасъдъци. Един човек може да не е от основния етнос, съставляващ населението на една страна, но това не му пречи да обича родината си и да иска тя да просперира, да е солидарен към народа си и т.н.23 Народът е единен, когато няма разделение, измислено от някакви си там идеолози, политици или пък тиквеници, които са се продали за облаги. Народът се състои от различни подобщества, които изграждат организма на обществото и тези подобщества не са изолирани, защото всеки човек участва в голям брой подобщества, които често пъти се преплитат.

Индивидите и семействата са клетките на обществото, подобществата са тъканта, а обществото е цялостния организъм. И когато този организъм се разболее от соросоиден или друг подобен рак, тогава вече имаме нужда от работеща имунна система, която да отстрани заразата, за да не загине организма.

ФАЛШИВАТА СВОБОДА НА ДЕМОКРАЦИЯТА – ПЪТЯ КЪМ НОВОТО РОБСТВО****

Фалшивата свобода на демокрацията се видя, когато народите,на които тя се натрапва се удариха в решетките на свободата. Уж свободата я има, но се оказва, че тя е само за онези по върховете, а на останалите е отредена ролята да бъдат роби. Тук не говорим за някаква световна конспирация, за заговор или нещо подобно, а за логичния ход на нещата, когато капитализма премине в следващата си фаза. Не знам какво е рекъл Маркс или някой друг политикономист за подобна ситуация като тази днес, но предполагам, че не би се учудил, ако можеше да види какво се случва днес.24

Днес имаме проблем, че реално, единственото спасение от поробване, това е народовластие, но болшевики и демкократи опорочиха тази идея, защото я извратиха. Едните по съветскому, а другите по американскому. Крайния резултат е, че експлоатация си има и при двата модела, а и също така върхушките си тънат в разкош и от висините на камарите със заграбено, показват на баламите дето ги следват като покорни роби, един голям дълъг и тлъст среден пръст!

Света сам по себе си е разнообразен. На пръв поглед хората са различни до безкрайност, обществата също са различни до безкрайност и от толкова голямо разнообразие на човек може да му се замае главата… Но истината е, че у хората различията не а чак толкова много, колкото изглеждат, особено, ако ги поставиш в една нормална среда.

---

БЕЛЕЖКИ

*Иде реч за т.нар „Цветни революции“, наричани още “Corporate Revolutions” (понякога бархетни революции или нежни революции), е термин който обозначава серия от масови улични безредици и протести на населението, осъществени по предварителен сценарий и съпроводени от професионални PR-кампании, които завършват със смяна на политическия режим в бившите Съветски републики, арабските страни (Арабска пролет) и Южна Америка, без военно участие, но не без насилие.** 1979 – Афганистан1 1979 – Иран2 1987 – Първата Жасминена революция в Тунис 1989 – Нежната революция в Чехословакия и аналогичните й “нежни революции” в други страни от Източна Европа 1997 – Синята революция в България (чрез партията СДС / ОДС) 1998 – Словакия чрез ОТПОР 2000 – Хърватия чрез ОТПОР и ГОТОВ JE 2000 – Цветна революция в Сърбия на „ГОТОВ JE” 2003 – Революцията на розите в Грузия на „Кмара” 2004 – Оранжевата революция в Украйна „Пора” 2005 – Революцията на лалетата в Киргизстан „Келки“ 2005 – Опит за цветна революция в Кувейт 2005 – Опит  за Кедрова революция в Ливан 2005 – „Ален революция“3  в Ирак 2004 – Опит за цветна революция в Русия чрез „Оборона” 2005 – Опит за цветна революция в Приднестровие /Черна/ на „Прорив” 2005 – Цветна революция в Естония на „Наши” 2005 – Опит за цветна революция в Албания на MJAFT („Стига”) 2006 – Опит за цветна революция в Беларус на ЗУБР 2008 – Опит за цветна революция в Армения 2009 – Цветна революция в Молдова, която води до загуба на мнозинството на комунистическата партия в парламента. 2009 – Неуспешната Зелена революция в Иран, която от мирни демонстрации ескалира в безредици след като неизвестни лица убиват Неда Солтани4 2010 – Втора революция в Киргизстан (Народна Революция в Киргизстан от 2010) 2010-2011 – Втора Жасминена революция в Тунис, според мнението на някои политолози – също цветна революция в Тунис, по мнениeто на някои политолози извън Русия, също цветна 2011 – Опит за цветна революция в Русия чрез „Голос“ 2011 – Динената революция (или още туитърна, младежка, курортна, пирамидна и т.н.) в Египет, също така наричана от редица аналитици цветна (т.е. цветните революции, които са обхванали сега и страните от Арабския свят). 2013-2014 – “Ранобудните студенти” и #ДАНСWHITME 2013 – “Евромайдан” в Украйна

1. С военната помощ на САЩ 2. С помощта на Франция 3. В Ирак колаборационистите, поставили маркерите водещи американските ракети биват наречени „Алени революционери“ от Дж. У. Буш. 4. Виж “За залива” (29.06.2009) и “За залива или кой уби Неда Солтани?” (05.12.2014)

**В Украйна и Либия – има и военно участие на частнитната армия „Блек уотър“.

*** Виж „Защо съм националист“ Алекс Рес, 2011г.

**** ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ свързани с обществото, социалното инжинерство и това какво пречи за осъществяването на промени, които да създадат общество, в което да има равновесие между положителна и оптрицателна свобода:

1. „Решетките на свободата“ М. Сийминеен, Frei News 13.03.2013 2. „23 години демокрация – 23 години лъжи“ М. Сийминеен, Frei News2013 3. „Добре дошли в Концлагер Европейски съюз!“ М. Сийминеен, Frei News 7.01.2014 4. „Смяна на системата” Кихано , Антипропаганда (2013) и Frei News (2013) 5. „23 години демокрация – 23 години лъжа! 10.11.1989 – 10.11.2012“ М. Сийминен, Frei News 10.11.2012, Afrodita1 10.11.2014 6. „Демокрацията на безправието“ М. Сийминен, Frei News  23.12.2013 7. „Голямата лъжа на „демокрацията““ М. Сийминен, Frei News  16.03.2012 8. „25 години геноцид над българите“, М. Сийминен, Frei News  10.11.2014, Дневник 1011.2014 9. “Фейсбук изтри три български страници със социално значение” М. Сийминеен Frei News 18.10.2014, I LIVE 19.10.2014, Varg1 19.10.2014, “Promo Arena” 19.102014, vlastta.com 20.10.2014, Дневник 19.10.2014 10. “Манипулацията, невидима и коварна, успешно водеща ни към катастрофа”  М. Сийминеен Frei News 22.06.2013, Дневник 22.06.2013

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА, ДОБАВЕНИ 2019 Г.

1. Исая Берлин „Две схващания за свободата“ (1958 г.)

2. Някои либерални философи посочват Северна Корея като пример за общество с хипертофирала Положителна свобода и атрофирала Отрицателна свобода.

3. Съвременното общество в ЕС и САЩ се посочва като ярък пример за такова, което е с с хипертофирала Отрицателна свобода и атрофирала Положителна свобода.

4. Според по-нови изследвания, еволюционната история на приматите може да бъде проследена 85 милиона години назад във времето. Те са една от най-старите групи оцелели представители на плацентните бозайници. Повечето палеонтолози смятат, че приматите имат общ прародител с прилепите, също с много древен произход. Смята се, че този общ прародител вероятно е живял заедно с последните динозаври по време на Креда. изт. Уикипедия

5 . Тесноноси маймуни – Тази таксономична категория обединява същинските Коткоподобни маймуни (Cercopithecoidea) и Човекоподобните маймуни (Hominoidea), които от своя страна се делят на две семейства: Гибони (Hylobatidae) и Човекоподобни (Hominidae).

– Hominidae, съвременни представители:

Gorilla gorilla – Обикновена горила

Gorilla beringei – Планинска (източноконгоанска) горила

Pan troglodytes – Шимпанзе

Pan paniscus – Бонобо (шимпанзе джудже)

Homo sapiens sapiens – Разумен човек

Iibid

6. Тази теза за първи път се прокарва от Артър Кларк в книгата му „Профили на бъдещето. (Изследване границите на възможното)“ , „Народна младеж“, 1968 (Profiles of the Future (An Enquiry into the Limits of the Possible), 1962)

7. Това са част от изводите ми от моя прочит на излседванията на проф. д-р Алис Робътрс от „Невероятното човешко пътуване“ (Roberts, Alice (2009). “The Incredible Human Journey”. Bloomsbury Publishing. ISBN 0-7475-9839-8.) и от нейният филм за поведенческата евоюция „Какво ни прави хора“ (Roberts, Alice”What Makes Us Human?” BBC, 2013)

8. В случя става дума за общество, в което очуждението между хората се задълбочава благодарение на почти мигновенните комуникации в мрежата и поради масовото навлизане на електронните медии в живота на хората. За първи път, идеята за “виртуалното общество” е изложена от Артътр Кларк през 1962 г., Profiles of the Future

9. Проф. д.и.н Андрей Лазаров Пантев е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“.

Той е автор на:

– над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски;

– над 40 книги,

– съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

През 2002 г. Андрей Пантев получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.

10. Това е тезата на статиите ми „Алтруизъм или егоизъм? – това е въпросът! Едно и също е!!!“ и „В една или друга степен, всички сме егоисти“ – интервю от 20.08.2014

11. Идеята е изложена от Henry M. Harrison в книгата “The Ethical Engineer” (1964)

12. Laurence van Cott Niven, “The State”

13. Jean-François Brient y Victor León Fuentes “De la servidumbre moderna” (2009)

14. Laurence van Cott Niven, “The State”

15. В случая, ретрогарните промени, довели до реставрирането на капитализма са в резултат от човешката алчност и глупост. Коренни промени в по-висш порядък няма. Има само връщане с едно по-примитивно стъпало назад в обществената еволюция.

16. Хората се страхуват от нови порядки, които евентуално биха накърнили техните егоистични чувства, свързани със „свещенната частна собственост“. Да вземем за пример онези „дребни собственици на предприятия“, които не биха се осмелили да се кооперират със себеподобните си, защото ги е страх, че „някой може да отнеме тяхното“

Резултатът е, че вместо да се обединят, тези “дребни собственици на предприятия“ затъват все повече и повече, докато накрая не се окажат на улицата, щото “бизнесът” им е погълнат от някоя „голяма риба“.

17. Според мнозина, след 1997-а, имаме връщане на по-примитивно стъпало в обществената еволюция – феодализма. Това явление се наблюдава не само в Българя, но и целия ЕС.

Вече се говори, че имаме „политически феодализъм“.

18. става дума, за това, че „по пътя на обществената еволюция, всички положителни жизнеспсобни всички промени са дошли отдолу, а не отгоре“.

19. „Промяната на системата се случва сега“ , Мика Сийминеен, FREI NЕWS, 28.08.2018

20. “NWO”, 2004

21. “The Revolution Business” (2011)

22. Виж „Защо съм националист“ Алекс Рес, 2011г.

23. Тезата за това какъв е българският национализъм като първоначална идеология и какъв трябва да е, за да може да просперира Народът е изложена от мен в „За брюкселските зелки: Не бъркайте национализъм с фашизъм и нацизъм“, Мика Сийминеен By FREI NЕWS, 25.10.2018

24. “Capitalisme – Et si Marx avait raison?” (2014)

(Материалът е обновен на 11.03.2019 г.)

#ОБЩЕСТВО #ПОЛИТИКА #ГЛЕДНАТОЧКА #глобализация #протест #соросоиди #дневник #общественаеволюция #свобода #БЪЛГАРИЯ #СВЯТ #размисли #човек #патриотизъм #мнение #недоволство #Солидарност #родина #власт #дневници