НИЩО НОВО

В отговор на тази статия:

Бременна цигуларка до площад „Гарибалди” – кадър от съвременна България

Замислете се. Не подминавайте просто така. Не подминавайте историята на настоящето си… Това бременно момиче, излязло на улицата с цигулката си – тук, в европейската ни столица, би трябвало да влезе в историята на киното. Завинаги!Къде сте вие документалисти? Къде сте кинаджии с претенции?… Къде сте репортери???…

Целия материал на адрес: http://www.afera.bg/index.php?option=com_

За съжаление, новото лице на България е просията. Бременното момиче на „Гарибалди“ не е изолиран случай, а само един от многото. Преди години пред „Шератон“ имаше две цигуларки, още по-преди в подлеза до Президентството и т.н. Истината е, че уличните музиканти свирят по подлези, градинки, площади и други места, защото иначе са принудени да гладуват. По-добре едно момиче да свири на цигулка, отколкото да се налага да проституира. Колкото до това, че някой свири на улицата, сложил шапка или калъф от музикален инструмент, това не е нито ново, нито шокиращо. Векове на ред повечето музиканти са се прехранвали по този начин. Ако идете в коя да е страна на Запад или Изток ще видите улични музиканти, които правят същото. По времето на т.нар. тоталитарен режим, улични музиканти нямаше, защото музикантите имаха сигурно препитание и имаха доста ангажименти, музиката се слушаше и за това никой не е излазал да проси по улицата. По кварталните естради се правеха концерти на известни и неизвестни музиканти, като тези мероприятия се плащаха на изпълнителите и това също беше начин да се избегне несигурността сред хората, които се занимават с музика. Аз се сещам поне за двама наистина добри музиканти, които от доста години се прехранват по улиците и площадите, понеже няма друг начин. Също така мога да кажа, че някои улични музиканти нарочно са избрали този метод на припечелване, а не да се обвързават с разни музикални мародери, които само да прибират печалбата. Музиката дали е на улицата или на сцената, все си е музика. Но в този ред на мисли искам да кажа, че документалното кино, което отразява истинския живот у нас, никога няма да намери финансиране, защото никой от хората свързани с финансирането на аудиовизуални произведения няма да се съгласи да вложи пари в материал, който никога няма да донесе възвращаемост, понеже няма да бъде допуснат до екран. Има десетки, ако не и стотици документални филми, които показват живота ни, такъв какъвто е, но тези произведения са обречени да се гледат от много малко хора, понеже същите тези хора, чийто живот се отразява, нехаят за това какво става около тях. Нехаят за всичко около себе си, на тях са им интересни разни риалити шоута, турските сериали и разни такива простотии. Хората са затворени в черупките си и не се интересуват от съдбата на ближния. Наскоро имаше опит да се направи филм за обезлюдяващите се села, но той беше обречен още щом се видяха първите интервюта с жителите на тези населени места, които се оплакваха от това, че са забравени от Бога и хората, че са оставени на доизживяване и за тях се сещат само децата и внуците им, които са принудени да идат в големия град, понеже нямат избор, когато няма работа имаш свободата да избираш дали да умреш от глад или да мигрираш там, където може да изкараш някой лев. Така, че случая с бременната цигуларка не е нито нещо шокиращо, нито потресаващо. По-добре да свири, отколкото да се продава. Та нима не виждаме в ефира далеч по-грозни картини, които ни показват риалити продуцентите? Нима „Биг Брадър“, „Сървайвър“ и други не ни показват, че хората са готови на всичко, за да се докопат до парите, от които се нуждаят? Или пък „България търси талант“, където се нагледахме на парад на изродите и на сърцераздирателни истории? Така, че статията за цигуларката сама по себе си не е лоша, но не е интересна. Уважаеми г-н Петров, принципно съм съгласен с написаното от Вас, но въпроса е там, че самата система в която живеем не е насочена към добруването на хората. За мен къде по-добре би било да направя документален филм за лекар, който не е подвластен на Мамоновата клетва, а на Хипократовата. Или пък за писател, който вместо да реве за авторски права, би се радвал от това, че хората го четат независимо от това, че не са си купили негова книга, а са я изтеглили пиратиш едишън от Интернет. Също така бих се съгласил да направя филм за такова нещо, което би било интересно на зрителя. Защото, ако не направите филма интересен за зрителя, тогава никой няма да иска да го гледа. А интересния филм иска да покажете нещата не в баналния им вид, а по нов начин, който да покаже и обикновенните неща в нова светлина. Мога да ви уверя, че това момиче от „Гарибалди“ няма да се съгласи да го снимаме или да се вземе интервю от него. Защото нали се сещате, че един такъв филм ще му докара неприятности? А и в живота често пъти един уличен музикант си докарва повече, отколкото може да си представите. Някои от тях ако днес си докарат само 100 леа, викат, че не са спечелили нищо. Да, звучи странно, но си е точно така. Тези двамата, които споменах по-горе си докарват между 200 и 400 левчета без да им плащат данъци, цигуларката да речем, че дневно изкарва по 40-50 лева, това са доста повече, отколкото изкарват повечето хора, които й пускат пари в калъфа на цигулката. Така, че преди да пишете сърцераздирателни материали като този, моля Ви проучете въпроса, че се излагате.

С уважение Мика Сийминеен