МЕХАНИЗЪМ НА КРИЗАТА

Във времената, в които живеем, ценностната сисема се е  изродила. Вече никой не гледа какви хора сме, а какви  материални активи притежаваме.

Преди се гордеехме със своите познания,  постижения,  култура, красиви творби, с които радвахме околните. Сега  единствената ни гордост са материалните придобивки или поне  тяхното привидно присъствие.

 Никой не гледа дали една картина е скъпа, а коаква е цената  й изразена в пари. Никой не се замисля, че филма, който има  огромни приходи, може да е лош. Че певеца, който навсякъде  обявяват за хитов, може да е жалък некадърник. Всеки гледа  блясъка. Стойността не се определя от качеството на  продукта, а от неговата визия.

 Всичко оценяваме в хартиики, които сами по себе си не  струват и хартията, на която са напечатани, но ей го на те  са и новия бог на повечето хора по света. Техните храмове  наречени банки диктуват какво да се случва и къде да се  случва.

Въпроса е, че парите в съвременният им вид са нож с две  остриета, защото те практически не са обезпечени с никакви  материални активи.

 Теоретически парите са изражение на нашия труд, измерват се  в някакви материални активи, които са средство за  обезпечаване на тяхната стойност.

Принципно парите са валутно изражение на ресурсите на една  икономика.

Валутните стойности се определят от съотношението между цени  и заплати, тоест покупателната стойност на валутата в  страната й, и от това колко е стабилна една икономика по  отношение на баланса производство на материалнни и  нематериалмни продукти и тяхната реализация на вътрешния и  международния пазар.

 Да, всичко това е вярно, но само на теория.

Но в съвремието парите не са обезпечени с нищо друго освен с  пак с пари. Тоест с хартиики, които не ни гарантират с нищо,  че утре няма да загубят своята стойност.

Едно време парите в буквалния смисъл на думата били реален  актив, които се измервал с количеството на нещо реално.  Парите били еквивалент на точно определени еденици суровини  или готови изделия.

Първоначалн размените в търговията били бартер, после при  търговките операции навлязал обсидияна, защото бил рядък,  полезен и търсен заради своите качества. След това дошъл  реда на медта, от която хората леели различни оръдия на  труда. После дошъл реда на различни други средства, като  миди, камъчета, кожи, какаови зърна и други.

Но всичките тези средства имали един общ признак, те били  нужни на обществото в което се разменяли, те били материални  ценности с реален характер и можело да се употребят от  всеки, който имал нужда от тях, като паричен еквивалент или  като суровина.

 С течение на времето паричната система се развила и се  появили монетите. Те имали стойности, които се определяли от  количеството метал, което съдържали и тяхното съотношение в  монетните сплави.

Колкото по-високо били съдържанието на златото или среброто  в една монета, толкова по-висока стойност имала тя. Също  много от монетите имали фиксирана стойност в други  материални активи. Например в Япоия през феодалния период 1  коку ориз имало фиксирана стойност, това би своеобразен  паричен еталон, също така основната парична мярка била  желязо, което е равно на количеството, от което може да се  изкове една мотика. В Германия преди Втората световна война,  една марка била фиксирана на стойност един килограм ръж.

Различните стойнсти на парите се определяли от тяхното  съдържание на метали или от техния материален еквивалент,  който ги обезпечавал.

Когато Кубилай хан (1260 – 1294) /рисунката в ляво/ пуснал в обръщение  банкноти, те били гарантирани от хазната на Великия хан,  като паричните емисии били строго лимитирани и всяка  банкнота носела личния подпис на хана. Не можело да се  изнасят от страната, но и да се изнасяла, то не би имала  никаква стойност, където и да е другаде, защото не била  гарантирана с нищо. /Били са обезпечени със сол, която била  по-твърда валута и от златото./

 В Европа по онова време банкноти не е имало, но търговците  използвали кредитни писма, които били предшественици на  съвременните чекове.

И при двете системи тези заместители на тогавашните пари  били гарантирани от нещо. Банкнотите на Кубилай били  гарантирани от съдържащото се в хазната на владетеля сол, а  кредититне писма се гарантирали от материалните активи на  подателя им.

По времето на Луи XIV (1638-1715)  /рисунката в дясно/във Франция се появили  първите банкноти емитирани от Джон Ло (1671- 1729)./рисунката в дясно под портрета на Луи/

 В Париж пристига шотландецът Джон Ло. За кратко време никому  неизвестният чужденец успява да стане финансов министър на  Франция и един от най- могъщите хора в Европа. Успехът му се  дължи на създадената от него система “Ло”, която се основава  на идеята за пускане в обръщение на обезпечени с някаква  реална стойност книжни пари.

Страната се намира на прага на финансов крах. Подмамено от  обещанията на Ло, правителството бързо възприело неговата  идея. То пуснало в обръщение известно количество книжни  пари. Първоначално те били гарантирани със злато от  кралската хазна. Но понеже на Луи XIV непрекъснато му  трябвали пари, за да поддържа блясъка на двора и да води  военните си кампании се започнало безконтролно печатане на  парични значци, които наводнили пазара. Естествено, че в  един момент се стигнало до рухваненето на системата “Ло”,  защото хазната нямало как да удовлетвори обезпечаването на  притежателите на тези първи за Европа банкноти. Това  съответно довело до първата тежка финансова криза на Стария  континент.

 Практически необезпечените банкноти се явяват чиста проба  лош кредит, което повлича притежателите на тези ценни книжа  към фалит, защото немалко от тях са били вложили реални  материални активи или са получили тези пари срещу труда си.

Книжните пари, които емитирала Парижката хазна не били  банкноти в точния смисъл на думата, каквито ги знаем днес.

Самата дума банкнота идва от думите банко-банка и  нота-известие, писмо. Сиреч, първите банкноти се явяват нещо  като кредитни писма, но издадени от банка, която е свързана  по един или друг начин с държавната хазна.

 В съвремието икономиката на една страна и нейния фискален  резерв се явяват гарант на стойността на нейните  разплащателни средства, също така, както на теория,  производството и продажбите и съотношението между активи и  пасиви на една фирма, се явяват ценообразуващ елемент на  нейните акции.

 Ако една фирма не генерира печалби, то рано или късно  нейните акции понижават стойността си. в момента, a

в който  пазднат под своя номинал, това означава, че съоветното  дружество е в доста сериозна криза и навлиза в рецесия.

 Когато много предприятия навлязат в рецесия, те повличат и  тези, които все още са печеливши, независимо дали са във  финасовия или реалния сектор на икономиката.

 Когато се сринат продажбите на една компания, тя съкращава  чaст от персонала си. Колкото повече падат пазарните й  реализации, толкова по-големи са икономиите, към които  прибягва с цел оцеляването си. Но колкото повече са  съкращенията, с толкова се увеличава масата на  неплатежоспособните индивиди, които стават неактивни на  пазара, не могат да обслужват кредитите си и това ги изважда  от числото на потебителите, от които зависят останалите  сектори.

 Поради пониженото потребление на стоки и услуги се получава  Ефекта на доминото, защото всички сектори и техните браншове  в една икномика са взаимозависими.

Пазара на недвижими имоти не може без да има купувачи, а за  да се закупи недвижим имот е нужен кредит. За да може  банката да отпусне кредит е нужно кредитополучателя да има  доход, с който да покрива определените му от кредитора  вноски за определен период от време.

 Но когато предприятията съкращават работници. броя на  платежоспособните кредитополучатели намалява, а се увеличава  този на неплатежоспособните.

 Добрите кредити не могат да покрият лошите, а запорираното  имущество не може да покрие стойностите на просрочените  суми, защото е загубило първоначаната си пазарна стойност  поради пренасищане на пазара.

От тук следва, че банките и фирмите трябва да потърсят помощ  от някъде другаде.

 Но понеже няма от къде другаде да потърсят, бизнеса се  обръща към държавата за дотации. Ако тя се ангажира да  подпомогне бизнеса с финансофи инжекции се налагат вземането  на мерки, които в некризисна ситуация са непрепоръчителни,  защото те са под формата на повишение на акцизи, данъци,  регионални такси и други. 

-Спешно се организират насилствени събирания на държавните  вземания от некоректни физически и юридически лица.  -Запорират се банкови сметки в страната и зад граница,  имущество и приходи с цел събиране на просрочените или  недекларирани данъчни суми.

Същите мерки се вземат и от фирмите, които търсят дотации от  държавата.

Тук се получава омагьосан кръг, който води до стагнация в  икономиката, на държавни и международно ниво, ако голяма  част от компаниите оперират в повече от една страна.

Когато гореспоменатите механизми не решат проблема, тогава  някои страни могат до прибягнат до увеличаване обема на  паричната маса в обръщение и понижаване стойността на  държавните платени средства спрямо определени суровини и/или  основни за международния пазар валути.

Това води до увеличаване на стойността на суровините,  готовите изделия и стоките от първа необходимост.

Поради покачването на цените, но не и на паричните  възнаграждения, възниква инфлация, която се изразява в  намаляване на покупателние възможности на населението и това  води до загуба на средства у бизнеса, поради намалена  пазарна реализация на стоки и услуги.

Периода на инфлация, може да бъе последван за известно време  от дефлация, поради загуба на себестойност на услуги,  суровини и крайни продукти.

 Малките фирми биват погълнати от големите им конкуренти,  които често пъти се картелират и подбиват цените, като  продават на дъмпинг, нещо което дребния бизнес не може да си  позволи.

 Но винаги тези периоди се характеризират с ниска стойност на  суровините, но запазване на крайни цени за потребителя, кото  не води до подобрение на ситуацията.

Енергоносителите не губят от пазарната си цена, а се  покачват, което води до допълнителни производствени разходи  за производителите на крайни продукти.

Периода на дефлация бива последван от инфлационен период,  когато нивото на обезценка е по-голямо от това на предишния  период.

Това става в стремежа на бизнеса да отстрани голяма част от  натрупаните пасиви, като ги изплати с обезценените валутни  еденици.

 Естествено, че безконтролното обезценяване на парите не се  препоръчва и за това държавата регулира този процес. Въпреки  всички инфлацията води до намалена платежоспособност сред  населението, което от своя страна не увеличава възможностите  на на бизнеса да се реализира на пазара. Всеки, който  може  да подбие цените на пазара, може да го завземе от  дотогавашните играчи без да срещне големи трудности.

Високите инфлационни нива, могат да доведат до безконтролна  обезценка на паричните средства и да се стигне до  хиперинфлация, защото няма реално средство, с което да се  обуздае.

 Често хиперинфлацията е резултат от стремежа да се изплатят  бързо междубанковите, междуфирмените и държавните дългове в

  една страна, но това не води до положителен пазарен ефект,  поради намалените възможности на потреблението, от което  зависи пазарната реализация на бизнеса. Хиперинфлацията води  освен до обезценка на паричните средства и намалена  покупатена способност, и до верижен фалит на дребния бизнес,  понеже не може да получи необходимите му средства от пазарни  реализаци на свои продукти, а и не разполага с финансови  резерви, които да му обезпечат даден пероид на съществуване  без приходи.

 Пазара се свива и се получава стагнация, която рефлектира  върху всички без никакви изключения. Понякога лечението от  кризата е по-страшно от самата криза.

В момента света се намира в сериозна криза, чийто край не се  вижда в обозримо бъдеще. Всяка една прогноза би била  неточна, точно заради изброените от мен по-горе причини.

Федералния резерв на САЩ пусна допълнителни емисии долари,  кото да подпомогнат компаниите, които практически са в  колапс. Въпреки дотирането, някои от тях вече са  иконмомически трупове. Това води до практическа оценка на  една от основните за международния пазар валути, по която се  равняват останалите.

Въпреки намалената стойност на щатската валута, на вътрешния  им пазар се наблюдава завишаване на стойностите на  енергоносителите, суровините и продукцията.

Изкуственото задържане на долара като валута, в която се  определа петрола е препъникамък за световната икономика,  защото когато щатските парични знаци се понижават, то  петрола увеличава цената си в долари и практически няма  реално понижаване на стойността му. Това води до оскъпяване  на горивата, суровините и крайните продукти на останалите  пазари. 

ЕС също е в рецесия, но е по-предпазлива с поемането на  финасови рискове и прибягва до механизми различни от тези в  САЩ.

ЕС не прибягва до увеличение на паричната маса в обръщение,  за да заздрави икономиката си. Не се финансират предприятия,  които се явяват финансови черни дупки. Тези предприятия,  които имат шанс да оцелеят се, а повечето големи компании в  ЕС са такива, биват национализирани с цел запазването им и  контрола им като ресурс.

 Данъците и таксите се повишават като проценти и суми, което  също рефлектира върху кайния потребител, но не толкова силно  като в САЩ.

 Петролопроизводителите също търпят някакви реални загуби  поради обвързването на цените на енергоноситещите с  американската валута. Ако се премахне тази порочна  зависимост, по голямата част от света ще изпълзи от ямата с  по-малко поражения.

Вярно, че това ще доведе до краха на американските пазари,  но така или иначе те губят позиции , изместени от Азия,  която тепърва ще заема допълнително пазарни дялове.

В момента Китай се очертава като водеща икономическа сила в  Азия, измествайки Южна Корея и Япония, които поради силните  си връзки със САЩ са по-засегнати от останалите страни в  региона.

Японския и южнокорейския бизнес усилено търси нови пазарни  дялове в Европа и Азия, с които да замени загубените в  американския пазар такива.

Но тези места са заети от страни като Китай и Индия и други  призводители.

Въпреки големия обем на продажбите в Европа, Южна Корея и  Япония са силно притеснени от намаляването на реализациите  си на американския пазар, което е болезнен удар за тези две  азиатски страни, и са пред сериозно изпитание, защото  бързорастящата китайска икономика ги притиска с по-евтина  продукция, която практически подбива цените на всички свои  конкуренти.

 А в условия на криза, крайния потребител търси по-ниската  цена без да се съобразява с качеството на това, което  купува.

Ако преди хората харчеха пари за качество, то сега това е  лукс, който не могат да си позволят, пораи липсата на  необходимите финансови средства.

 В Китай и Индия себестойността на готовите изделия е толкова  ниска, че няма страна от големите икономики, която да им  направи дъмпинг и при най-силно желание.

Въпреки ниските цени, които предлагат тези две страни, то те  са на печалба, защото никой не може да произвежда и продава  на тях, защото, ако Япония или Южна Корея на пример паднат  до тези стойности, то те не могат да си покрият дори и  производствените си разходи.

 Индия и Китай имат свои собствени източници на суровини,  докато Япония и Южна Корея са изцяло зависими от внос н  такива.

Изострените отношения между двете Кореи се дължат и на това,  че повечето пиродни богатства за заключени в северната част  на полуострова.

Япония и Южна Корея страшно се нуждаят от тези полези  изкопаеми, дори и други ресурси. Но урана, въглищата,  металите и горите са недостъпни за тях, а са само на една  крачка растояние. Добирането до тези ресурси поне временно  би решили част от проблемите на двете страни и тегхния  господар САЩ.

 Икономиката на ЕС, колкото и открита да е, то тя има своего  рода протекционизъм.

Падането на митата за вътрешносъюзните производители и  запазването му за други е именнос цел подпомагане на  европейската икономика и възпирането на конкурентите от вън.  Свободното движеие на капитали и хора в страните от ЕС я  прави по-конкурентоспособна от останалите икономически  общности. Пазарите макар и свити работят в очакване на края  на кризата.

Единствените, които имат реален шанс да пробият на  европейския пазар са Индия и Китай, техните цени въпреки  митата и другите финансови утежнения са достатъчн ниски, за  да могат да реализират продажби, като не търпят загуби,  поради ниската производствена цена на предлаганите продукти.

Закономерно е водещите компании първи да изпитат   последствията на настъпилата криза. Тя възниква именно в  страни, които са големи пазари и производеители.

Там където се наблюдава голям икономически растеж, се  наблюдават първите признаци на кризата, още преди да са се  проявили при първоизточника, но и отшумява най-бързо.

Това се дължи на факта, че бързия растеж на икономиките е  резултат на зависимостта между производството и пазарната  реализация. Тоест ,  това е въпрос на по-добро икономическо  управление и по-динамичен маркетинг, който поради своята  гъвкавост се нагажда към пазарните условия в адекватен  период от време.

Също така много важна роля играе пропорцията между  себестойност на продукцията и крайна цена. При ниска  себестойност е възможно да се намали крайната цена, което  вод до конкурентноспособност на дадена икономическа еденица  пред друга такава, която не може да намали тези стойности и  се стига до пазарно изместване, което е добре дошло за  компанията от страна с развиваща се икономика.

Тука пак ще дам пример с Индия и Китай:

   Поради ниската себестойност на един продукт, те могат да  надцакат всеки един свой конкурен от трета страна, като  предложат съот

ветното изделие на цена по-ниска от неговата.  От своя страна тези изделия може да не са качествени, но  може и да са качествени.

Една хубава дреха произведена в Индия струва между 10 и 200  евро на крайния пазар, но същевременно нейната себестойност  е много по-ниска и по всяко време може да бъде намалена  крайната цена и пак да се извлече печалба от даденото  изделие.

Ако закупите GSM, който е произведен в Китай, а не във  Финландия, то неговата себестойност е много по-ниска от  тази, която би могла да бъде във Финландия, например. Точно  поради тази причина производството на много от водещите  компании се изнася в Китай, Индия или Тайван.

Ниската себестойност по време на криза е единствения начин  една фирма да оцелее в условия на безмилостна конкуренция,  която е готова на всичко само и само, за да се задържи на  пазара.

 Ниските себестойности на крайните продукти води и до  сериозни инвестиции в тези икономики, това също е една от  причините за тяхното бързо излизане от кризата и  реализацията им на международните пзари.

Тези инвестиции са направени в по-добри времена, това е  довело до ръст в икономиката на съответната страна.

Инвестициите са направени и не могат току така да се  изоставят на произвола на съдбата.

Тези инвестиции могат и често се превръщат в спасителен пояс  на потърпевшите компании. Ниската себестойност на  производството им осигурява нужните за оцеляването средства,  като се разчита на оборота, а не на бързата печалба, която е  в  резултат на голяма ножица между себестойност и крайна  цена.  

За да оцелеят тези компании са принудени да реализират  направените инвестиции.

Стремежа към реализация, особено, ако е с правилен подход,  води до ръст в икономиката.

Икономическия растеж зависи от фактора потребление. За да  има потребление е нужно да се осъществява и адеватно  заплащане.

Адекватното заплащане на труда, води до повишаване на  потреблението, а от там до стабилизиране на държавата, която  печели от събирането на, такси, данъци, акцизи и други,  върху стоките, услугите и доходите.

ПРЕДВЕСТНИЦИ НА КРИЗАТА

Предвестниците на кризата са няколко, най-забележимите са:

КОГАТО:

-Отускане на кредити на лица и фирми без да се направят  необходимите справки дали бъдещите кредитополучатели могат  да бъдат платежоспособни към своите кредитори.

Това е така нареченият „Кредит срещу лична карта”

 -На пазара на стоки и услуги е пренаситен, практически няма  нови продукти, рекламните кампании не оказват нужното  въздействиевърху потребителите, защото крайната цена на  рекламирания продукт е недостъпна за кешово плащане поради  есеството на размера на доходите на евентуалните купувачи.

 -Ножицата цени/заплати е прекалено разкрачена

-Се започне понижаване на стойността на водещи ресурси и/или  валути.

-Маржовете по борсите минат определени граници.

-Цените на суровините бързо се придвижват нагоре, а после  рязко, почти без преход и губят позиции, стигат за кратко  време до дъното и не мърдат от там, а в същото време цената  на крайните продукти се запазва. /Ножицата се разтваря  повече/

-Гореспоменатите суровини започват плавно покачване, като  същевременно цента на продукцията също тръгва нагоре. /Няма  намаляване на ножицата./

-Банките натупват повече дадени кредити, отколкото са  приходите от вложения, лихви и инвестиции.

-Разходите за стоки от така нарчената потребителска кошница  се увеличават на глава от населенето, но доходите не се  променят или се движат надолу. /Ножицата между цени и  заплати се разтваря повече./

 -Пазара на енергоносителите е нестабилен. Има пикове и  падове на цените на енергоносителите, като при всяко  покачване се увеличава крайната цена на енергията, а при  спад няма понижение. /Ножицата се разтваря/

 -Водещи страни в световен мащаб, започват военни действия, с  производители на суровини от всякакъв род, с цел обсебване  на залежите им.

 -Въпреки горната точка ВПК е в застой, защото имат  свръхпроизводство. 

-Пресата акцентира върху маловажни новини, прикривайки или  омаловажавайки истински важните такива.

-Борсовите индекси са нестабилни.

 -Увеличаване на броя на рисковите инвестиции.

-Зачестяват случаите на корупция на държавно и фирмено  равнище.

 -Образованието става прекалено скъпа и нерентабилна от  гледна точка на вложените средства инвестиция.

 -Дела на услугите надвишава този на производството.

 -Местните производители са в по-неизгодно положение от  вносителите.

 -Увеличава се нивото на безработицата без видими причини.

 -Някоя голяма компания рязко претърпява големи загуби в  резултат на спекулация.

 -Сделките с ценни книжа надвишават тези с реални продукти.

-Инерцията на производството надминава реалното търсене.

От тук е нужен само един нулев пациент и кризата е готова да  пламне с пълна

сила.   

 София                              14.06.2009