Към епископ Николай от пловдивската епархия

Във връзка с инцидента с кораба “Илинден”, който потъна и загинаха 15 български граждани, пловдивския владика Николай се доказа като стожер на фанатизма и направи редица неуместни изказвания по медиите. Лично бих искал да го попитам, като е духовно лице и такъв велик Стожер на вярата, защо е светски ориентиран и вместо да се покае за това, той се осмелява да критикува останалите. Защото грешен е този, който не вижда гредата в окото си, а сламката в чиждото. Защото грешен е тоз, който отдава се на плътски пороци, а сам осъжда другите за това. Аз за разлика от владиката Николай съм вярващ. Вярно не в догмите на неговата църква, защото те неприемливи са за моя мироглед и култура. Но за разлика от единоверците на гореспоменатия епископ, аз и моите единоверци не се мамим от светските блага, които да въздигат суетата в култ. Защото казано е:

“Слава, чест, хвалебствия, блага Туй е само суета Когато ний умрем И застанем пред Бога свой Каквито сме били Таквиз ще си отидем И под знамената за Последния бой Ще се строим пред Трона Господен Без разлика от чин, сан и вяра Ние сме равни както тука на земята, така и там у небесата”

Така, че неуважеми владико, вие вместо да утешавате хората след трагедията, се осмелявате да изпадате в тщестлавие и да обругавате паметта на загиналите, като използвате неуместни думи и изрази.

Но тук на земята сме за малко. Защото казано е: “Живота е сън на пеперуда А мирозданието градина Само за малко тук сме в света на мимолетното А после ставаме безсмъртни и вечни И Богове ще бъдем след смъртта, Която с ръка костелива чука на вратата Но не се страхуваме, Защото знаем Че паднем ли сега Ще сме безсмъртни утре Ще бъдем Богове, Богини. Като феникси прекрасни Ще се възродим от пепелта за безкраен живот”

Всички сме равни пред Божествения, пред Същността на мирозданието и когато застанем пред Съдниците, ще съдят според делата ни, а не според това каква степен сме имали в клира, обществото или бизнеса. Така, че неуважаеми владико, вместо да се стремите към материалното, погледнете в себе си и кажете ми, достоен ли сте за жертвата, която Божия Син е направил за всички хора, без значение от това дали са като мен, вас, без значение от вярата им, народността им, чина им или каквито и да е други съображения. Защото казано е:

“Блаженни са смирените, защото е тяхно царството небесно”

И още

“По-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богатия да мине през потрите на Рая”

Защто: Когато търсим Просветлението в стремежа си да се издигнем още едно ниво към божественото, трябва да сме такива, каквито сме без да сме лицемерни. Да не осъждаме тез, които са като нас, да си признаваме поне през себе си, своите грешки. Защото, който не признава тези неща, той няма волята да признае, че какви сме, това е волята на Божествения. Ние Сме такива, Каквито сме. Не можем да вникнем в замисъла на Мирозданието. Но можем да търсим просветлението, като всичко научено го предаваме на тези след нас. Ние сме хора, а дали сме грешни или не, и според кои критерии, това вече е друго нещо. Но епископе! Запомни това:

“Пръст сме били, пръст ще станем Телата ще оставим тук А в небесата ще идем без да отнесем нищо друго освен делата си!!!

Мика Сийминеен