КОЯ Е ИСТИНАТА?

В брой 43 от 28 октомври на вестник „Ретро” прочетох заглавието  „Властта иска да ликвидира репресираните”. В материала Ганчо Райнов се жалва общо взето срещу държавата за незаплащане на обезщетения на репресираните. Той обаче цитира последните 38 години.

Така, ама репресирани е имало през всичките години от Освобождението досега. Поради това за младите ще посоча някои факти от последните 70 – 80 години.

Днес най-често се говори за лагерите в Белене и други места и за горяните, преследвани след 9 септември 1944 година. Свидетел съм, че в лагерите големия процент бяха криминално проявени и спекуланти. Всичките предявяват сега претенции за обзщетение. Горяните са били групи от главорези, увлекли със себе си недоволни земеделци и други лица. Те съществуваха с техните набези и убийства докъм 1953 година.

В тази връзка ще посоча от хилядите зверства преди 9 септември 1944 г. само няколко.

Една вечер с камион изкарват за разстрел група арестувани нелегални в м. „Суха река край гр. Етрополе. Те не са били с присъда. С тях е била жена с невръстно дете. На светлината на фаровете увисват жертвите по дърветата с главата надолу и ги стрелят като мишени. Жената и детето гледат! Към тях се приближава агентът Вълко Ганчев от близкото село. Вади ножа и реже парчета месо от гърдите на жената, след което ги завира в устата на детето! Лови детето за краката и го удря в едно буково дърво, та мозъкът му се залепва по дървото! Застрелват и майката, заравят ги в общ гроб така, че в следващите дни кучета влачат части от телата им по ливадата.

След 9 септември 1944 г. установяващите властта извикват Вълко Ганчев и му казват: „Бай Вълко, ние ще имаме нужда от такива като теб, и ще те оставим на работа при едно условие: имаш жена и дете, ще те доведем да ги убиеш.”  –  „Тате маце /употребявал е този израз/, дайте ги да им пина кръвчицата!”  Тогава го връзват за една кола и го влачат, докато издъхнал. Жестоко, нали? – Кое обаче е жестокото и кое справедливото? – Вероятно справедливото е да се изплати обезщетение на бай Вълковите близки.

След убийството без присъда на Вела Пеева, извергите й отрязват главата на място. Отнасят я в лагера на преследващите и с нея бият съпартизанина й Стою Калпазанов. Разстрелват и него без присъда  и нареждат главата й да бъде хвърлена в клозета. Тялото на Вела стои непогребано дни наред  на място и заради протеста на населението разрешават погребението. Убийците и управниците отиват при родителите й, като им заявяват: „Едната убихме, и другата това я чака!” Вероятно част от тези убийци са станали горяни и им се полага обезщетение!

В Етрополския  балкан залавят 19-годишната Хармение Разградлян – „Сашка”. Шайката я води в Етрополе и групово я изнасилват. Отвеждат я, карат я да си изкопае гроб и я разстрелват.  Какво геройство . да разстреляш без съд деветнайсетгодишно момиче! Тези герои също  заслужават обезщетение. Десетки хиляди са подобни случаи. Кощунство с паметта на тези хора е изплащането на обезщетение на убийците им.

Бих задал въпроса кой ще плати обезщетение на убитите през Септемврийското въстание, на интелектуалците Гео Милев, Никола Вапцаров, Сергей Румянцев, Христо Ясенов и хиляди други, убити без съд и присъда. На Александър Стамболийски и хилядите избити земеделци по времето на „демократичните” правителства.

Какви хора са били участниците в Септемврийското въстание и в партизанското движение по-късно? – терористи  и авантюристи или бедни онеправдани, борещи се за парчето хляб и някаква справедливост. Не приветствам атентатите, извършвани и от едните, и от другите. Субективността в живота обаче не може да се избегне.

Не бива да се изопачават истините и да се манипулират младите. „Народният” поет Стефан Цанев, защитник на горяните, обяви по телевизията, че след 9 септември 1944 г. са убити 100 000 инакомислещи. Някакъв си Георги Жеков пък обявяваше, че са убити 300 000 човека след  9 септември.  300 000 човека едва ли са убити във всички войни след Освобождението. Във Втората световна война са убити около 36 000 човeка.

А несправедливостта се толерира и в днешно време.

Не разединения и обезщетения са нужни в днешното време. Нужни са обединение, самоуважение и учение!

Източник: в-к „Комунистическа правда“ Бр.№12 (44) за 2011 г

30.10.2011 г.Гр. Правец  –  ХРИСТО  ВАСИЛЕВ  ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА