Когато критиката не помага, значи е дошло време да се вземе лопатата!
- Мика Сийминеен
- 10.07.2014 г.
- време за четене: 4 мин.
Често пъти ми се налага да изказвам негативно мнение относно заобикалящия ни свят. И това мнение е продиктувано от обективната действителност, а не от някакво си черногледство. Та този материал е именно за това, за да покажа, че критикарството има за цел да покаже тумора, който разяжда днешното общество и го разрушава до такава степен, че в един момент то просто се разпада…
За съжаление в последните години под небето бъка от боклуци, които не заслужават нищо друго освен да им теглиш по един бой с лопатата по гърбината и да ги пратиш да бачкат pro publico bono1, сиреч да чукат камънаци, за да правят павета.
В графата за лопатосване спокойно може да впишем разните политиквеници, псевдообщественици 2 и менте стожери на демокрацията. Различни соросоиди, лайнояди, фекалници, мутро-педерасти3, арт-глистохранилници4, квазиинтелигентни интелектуалци5, работодатели-робовладелци6, политгьотферени и всяк’ва друга безподобна сган! Все тумори пуснали метастази в обществения организъм и целенасочено, водещи го към разпад и смърт.
Проблема е, че: “Цялата система е цинична! Най-преуспяващите са или луди, или ненормалници, а едното не пречи на другото!”7 Власт, политика, медии… Всички са неморални, извратени, невротични и толкова смахнати, че няма накъде повече…
Както казва един мой приятел, който е редовен пациент на Психиатрията: “Аз може да съм ненормален, да съм освидетелстван луд, но мисля, че ако овластените мегаломани и техните подлоги имат правилно място, то е именно в лудницата, по възможност с усмирителни ризи и в стаи с тапицирани стени.”8
И човека е прав! И защо да не е?
Онези, които градят раковия тумор на обществото са привидно благопристойни, човеколюбиви, елейни, спретнати.. Гледаш го, изискан, културен, костюме за пример… А, когато се вгледаш по-внимателно, установяваш, че е нищожество, което не се интересува от нищо друго освен от собственото си благополучие.
Да си кажа честно предпочитам да попадна сред откровени човекоядци, които поне не крият, че биха ме включили в менюто. Разликата между алчния тщетславец и човекоядеца се състои в това, че втория не е прикрит и все пак може да не те изяде, а оня костюмар с кеф би те ял парче по парче и то жив, щото така ще му е най-гот.
Та кой е по-морален? Оня дето не крие намеренията си, които макар и неморални от наша гледна точка са ясно изразени или изверга, който с кеф унищожава всички, които може в името на властта, парите и други облаги от съмнително естество?
Най-лошото в цялата тази работа е, че едно от нещата, които подпомагат самозвания “елит” е това, че на хората като цяло не им пука, че ги използват.
99% от хората не желаят да видят по-далеч от преките си проблеми и първичните си нужди.
Точно с цел да се засили тази им склонност, медиите и разни псевдокултуртрегери9 и квазиинтелигентни същества насочват вниманието им към запалянковщина, ебане, плюскане и дрискане.
Ако погледнете киното, музиката, рекламите и новините, то вие почти няма да намерите материал, който да не промотира някое от гореспоменатите от мен неща.
Рекламите за вдигане на самолета, урологичните медикаменти и интервенции, лекарства за продрискване, съчетани с манипулативните новини, сапунките и скапани риалити и ток /талк/ шоута, както и други от подобен род пълнят ефира като лайна септична яма и от нея се изливат нечистотии, които обливат Драгия Зрител10, Скъпия Читател11 и Уважаемия Слушател 12.
Та с безочието на самообявилия се “елит” и казионните медии как да не стане човек хейтър13? Ама не от тия дето само врекат, ами от ония дето праскат един хейт14 чрез шовелинг15, докато хейтвания не престане да дава повод да бъде хейтван. Сиреч да спре да получава кислород от атмосферата и да мине в състояние на крайна устойчивост.
Та в този ред на мисли се чудя какво да правим с всичкото туй щастие от подобен род, което ни докарват политици и медии, подпомагани от бизнеса? Не е ли време да се вземе, да се извози с вагони до морето, па да се изхвърли там?
Та с банда продажници и камара содомити, дефилиращи из града страната, в които живея, няма начин да не стана хейтър… Даже бих станал шовелер16….
БЕЛЕЖКИ:
1. pro publico bono /лат./ „за обществено добро“, „за общото благо“, „в обществена полза“
2. Псевдообщественици – всички онези, които уж работят за общото благо, но практически работят, за да прокарат своите или нечии други интереси, но в разрез с обществените като убеждават обществото, че обществения интерес не е на дневен ред.
3. „мутро-педерасти“ – виж. КИФЛИ И МУТРО-ПЕДЕРАСТИ ОБСЕБИХА МЕСТАТА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИНВАЛИДИ, Алекс Рес, 09.03.2014г. 4. Глистохранилници – така моя приятел от детските години Кирчо наричаше онези, които паразитират, живеейки върху гърба на обществото. Изказването му беше във връзка с един от видните политици на Прехода.
5. Квазиинтелигентни – изглеждат интелигентни, но повтарят заучени фрази… досущ като папагали, но с по-малко ум.
6. работодатели-робовладелци – виж статията 10 доказателства, че работодателят ни е ”робовладелец”
7. „Black Notice“, Patricia Cornwell, 1999
8. Сашо Канибала в един откровен разговор преди няколко месеца
9. псевдокултуртрегери – халтуристи-натегачи, живущи на гърба на обществото и налагащи кича като изкуство
10, 11, 12. все са жертви на медиите и са най-лъганите личности в историята.
13. хейтър – човек, който обичайно е в позицията да се отнася негативно към нещо, което повечето хора одобряват; негативен, враждебно настроен тип. Тук трябва да се обърне внимание, че днес думата „хейтър” често се използва и по адрес на хора с критично мислене, като по този начин им се лепва отрицателен етикет, а мнението им не се взима предвид (дори и да е правилното). В това отношение „хейтър” е близко по смисъл до „критикар”. /виж: БГ-жаргон/
14. хейт – критика
15. шовелер – човек, изказващ критика с помощта на градински инструмент. 16. шовелинг – от shovel /англ./ – лопата; критика с помощта на градински инструмент.
Комментарии