Израел, държава на противоречията

Израел е въстановена под егидата на ООН, през 1948 година, с цел да има къде да идат много от прокудените от домовете им евреи след Втората световна война. Но също така можем да отблежим, че началото на формиране на Израел започва почти век по-рано, когато в Юдея се завръщат много от европейските и османските евреи. Първоначално закупували нужната им земя, но не след дълго се появили фанатици, които проповядвали, че трябва да се избиват палестинците, които им били съседи. След края на ВСВ ООН също закупува земя за бъдещата еврейска държава, така прокудените намерили своя нов дом и отечество. До тук това е добре за многострадалния еврейски народ. Но злия демон на милитаризма и религиозния фанатизъм се проявил отново и вместо Израел да е мирна страна се превърнал в ад под небето. Израелците незабелязвайки, че вършат на палестинците, това, което са им вършили немците и техните съюзници. Религиозния фанатизъм и сляпата военщина подкарали страната към мечтания от австрийския журналист Теодор Херцел строй основан на религията и насилието над околните народи. Ционизма се превърнал в чиста проба нацизъм. За това може да се позова на следния цитат “В 1975 г. Общото събрание на ООН гласува резолюция № 3379 (предложена от 25 страни, между които Афганистан, Куба, Египет, Оман, Катар и др. и гласувана освен с тях с още 72 гласа “за” – между които СССР, България, всички страни от социалистическия лагер, Либия, Китай, Албания, Катар, Оман и др., 35 “против” – между които западноевропейските страни, Австралия, САЩ, и др, 32 “въздържал се” – между които Япония, Чили, Перу, Сингапур и др.), която осъжда ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация.”

Ционизма напомня на Апартейда в ЮАР, където една група хора управлява друга група хора, които са лишени от граждански права. Въпреки, че Палестинската автономия се води част от Израел, то палестинците нямат глас по въпросите, които касаят тяхното бъдеще. Също така и религиозния закон, който казва, че един човек не е еврейн, ако не изповядва юдаизма като своя религия. Това е потресаващо нарушение на свободата на вероизповеданията и правото на национална идентичност! Такова нещо няма дори и в силно развитите в фанатично отношение ислямски страни. Даже в Афганистан по времето на талибаните не е имало такова нещо, като това религията да определя народността. В Афганистан и Пакистан живеят калашите, които са езичници, но не са имали конфликт с ислямските власти. Израел може да се сравни със средновековна Испаия, където религиозния фанатизъм и държавата са се слели в едно. Ако един човек вярва в едно, а друг в друго, то това не би следвало да води до конфликти, защото вярата е лично убеждение и въпрос на чувство и душевност. Естествено е, че в един народ преобладава една или друга верска група, но никъде другаде, освен в Израел няма равенство между религия и етнос. В Средните векове, различните християнски течения воювали по между си, заради различното тълкуване на Светото писание, заради различни канонизирани или не части от него. Въпреки това, в християнския свят идентичността между вяра и етнос не е съществувала. Не е съществувала и в ислямския свят, който по онова време търпял бурно развитие в културно и икономическо отношение. В същото време, когато християните и мюсюлманите се разцепвали на секти, течения и отделни църкви, евреите постигнали нещо като обединение. Но въпреки всичко, това обединение не се случило, защото някои групи гледали на други, като на втора категория хора. Фелахите от Етиопия не били зачитани за евреи, защото били чернокожи, хората от Малка Армения били смятани за по-долни, защото имали малко по-различни обичаи, албанците /на Каспий/ били считани за диви и не били вземани на сериозно от своите единоверци. Богатите евреи презирали бедните и т.н. Най-странното е, че евреите сами прокудили от себе си тези, които споделяли вярата им, защото не ги зачитали за свои близки по дух. Теократичния строй при евреите довел до много бедствия за този много страдален народ, защото неговите духовници го подтиквали към бунтове и ненужни кръвопролития. Военния закон на юдеите казва, че враговете трябва да се избиват без оглед на това дали са жени, деца, старци, воини или мирни мъже. Самата религия подтиква към геноцид над околните народи. Достатъчно е да вземем Тора и да го прочетем без да бързаме и ще видим не един пример за това. Съвременното управление на Израел следва пътя, който в миналото погубил юдейските държави, т.е. пътя на безконечната война с околните. Но освен религиозната основа, може да видим и другите две страни на въпроса. Икономическата страна е, че ВПК реализира печалби, а политическата е, че войнолюбците ще са на власт, докато има война. Т.е. мир няма да има скоро, защото някои бизнесмени нямат сметка от това. Всеизвестно е, че сред евреите има много хора, които нямат нищо против своите съседи, които са миролюбиво настроени, които са се изморили от тази непрестанна касапница. Но ей го на в Израел властниците искат да са вечните господари  и подклаждат войната, като за да се обогатяват жертват живота на своите сънародници. Колкото и да е странно, ако САЩ не подкрепяха израелските действия, то нямаше да се стигне до това положение. За САЩ, Израел е голямата Атомна тояга, с която да държи Близкия изток в шах. Израел служи за нещо като куче-пазач на американските интереси в региона. От военно стратегическо отношение, Израел е лесна мишена, дори и за малка група добре подготвени специалисти. Най-странното е, че властниците на Израел не щат да осъзнаят, че всяко нещо има край. Защото вечната война води до колапс на обществото и в един момент налягането избива навън и се случват непредвидими неща. За 60 години израелското общество е достигнало до фазата на изтощаване на нацията, което е в резултат на неразумната политика на управляващите. Самия факт, че страната от убежище се е превърнала в терорист е показателен. Заграбването на територии е довело до там, че при първите признаци на слабост, страната ще бъде пометена от своите съседи, а съюзниците й ще я изоставят при първа възможност. Това го казвам неслучайно, а правя аналогия с една друга страна, която първоначално е приветствана от Запада, а после след голямата катастрофа до която е довела света е доведена почти до унищожение. Става дума за Германия по времето на Хитлер. САЩ, Франция, Великобритания, та дори и СССР първоначално са си сътрудничели с тази страна, но тя започнала кампании срещу тях и това довело до нейния крах. В Израел се наблюдават абсолютно същите процеси като по времето на Третия райх, но в по-бавен темп. Не е далеч времето, когато някой луд ще вземе властта и ще реши, че е дошло времето да направи от Израел световен хегемон. Това ще е края на Израел, защото всичките им действия до сега водят по този път. Ако Израел реши да бъде мирна страна, с течение на няколко поколения може да се забрави омразата към тях. Но такава реформа не може да се случи без да се промени коренно основната доктрина, която е повела страната към най-тежкия тоталитарен строй на 20-ти и 21-ви век. Самият аз нямам нищо против евреите, но се опасявам, че техните лидери ще ги доведат до положение, което е по-страшно  и от най-големите кошмари в досегашната история. Докато Израел се управлява от тази върхушка мир няма да има. А тази върхушка е несваляема, защото контролира цялата икономика на страната, промива мозъците на децата в училищата, подтиска тези, които наистина искат да живеят в мир със своите съседи и себе си. За това съм кръстил този материал “Израел, държава на противоречията”, защото има голямо противоречие в обществото. От една страна са тези, които са за мира, а от друга господарите на страната, които каквото кажат, това става без да се съобразяват с никого.