ЗАКЪСАЛИ БИЗНЕСМЕНИ ЗАЛАГАТ ЖИЛИЩАТА СИ

Собственици на малки и средни фирми ипотекират своите жилища в банки и финансови институции, за да подпомогнат бизнеса си. За тенденцията съобщиха кредитни консултанти, пише “Труд”.

В това няма нищо чудно. От тази криза най-много пати така наречние среден и дребен бизнес. Това естествено и закономерно, защото големите фирми могат да поддържат доста по-ниски цени от своите малки конкуренти. Едрите риби на пазара имат финансови резерви, които малките не могат да натрупат.

Ако трябва да сравним фирмите, то едрите са като камилите,, имат си солидна гърбица, която им помага да прекарват неблагоприятните условия без да изпитват чак толкова големи сътресения както своите побратими магаретата,  които нямат такива запаси. Една голяа фирма може да си позволи съкращения на работници и служители и икономия от различни неща, но малките фирми често са с персонал 1-2 души, също така са семейни предприятия.

Няма кой да бъде съкратен, икономиите колкото и да са строги, те не могат да бъдат толкова големи, защото и без това тези разходи не са чак толкова големи. За това се стига до там, че се ипотекират жилищата на тези хора, които притежават малки фирми. Те се борят да оцелеят, но нямат шанс.

Големте фирми накрая поглъщат малките или просто малките фалират от финансов глад. Тези кредити в повечето случаи само удължават агонията им. Банките, естествено са надули лихвите яко, те навярно си сътрудничат с акулите, които ядат дребосъците и е нагласено така, че малката фирма да не може да върне кредита.

Даже и по времето на Мезон и Пизон, трапезитите в древна Атина не са били чак такива безбожни лихвари като днешните банки. При една ипотека за 100 000 лева, при лихва от 10% /толкова ниска няма/ за 10 години трябва да върнеш почти 170 000 лева и то при положение, че нямаш наказания или промяна в лихвата.

А това означава, че трябва да бачкаш като вол. Реално погледнато толкова голяма ипотека е доста трудна за връщане в такъв срок, особено, ако се чудиш как фирмата, която се бориш да не умре да крета така, че да не умреш от глад.

Въпроса е ясен. Дребния бизнес трябва да изчезне. Малките производители и търговци трябва да бъдат погълнати от големите. А ако някой от дребосъците оцелее, няма страшно. Ще дойде нова криза, която ще е в услугите на едрия бизнес.

Логично е, ако не се появи такава криза да се създаде изкуствено. Та таквиз ми ти работи как’ Сийке, който трябва да го онодят, няма да остане неоправен Целта е ясна като бял ден, да се ликвидира малкия и средния бизнез, за да процъфтяват монополите