ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО

ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГОВЕРЕЦА

Християнството е може би най-лицемерната религия на този свят. Дали са католици, православни, протестанти, сектанти или други църкви, от тях се носи лъх на поквара и материализм. Забравили, че Христос проповявал мир и любов между хората и равенство пред Бога клириците изопачили словото Му и проавали опрощение както се продават зеленчуци на пазара и търсели вместо просветление, чисто материални блага. Християнсвото в името на душеспасението разпалило много войни, унищожило цели народи, а в действителнст само търсело начин за приобиване на все повече материални блага под маската на благочестието. Христос бил предаден от клира, който на теория трябвало да проповядва учението Му и да спаси ддушите на хората, които искренно търсели път към Бога. Вместо христианството да поеме по пътя на просветлението и духовната чистота, клира го повел към грехопадението и покварата. Клириците тънели в разкош, а миряните гинели от глад и болести. Религията развързвала ръцете на властимащите да извършват всякакви беззакония. Вместо любов се разпалвала омраза между хората и пропастта меджду класите ставала все по-голяма и по-голяма. В един момент се стигнало до там, че между плебса и аристокрацията вече нямало никакъв диалог. Хората били възпитавани да се прекланят пре господарите и да са смирени пре тях. Безприксловно да изпълняват волята на властелините бе да си дават сметка какво става всъщност. Участвали във войни, без да имат интерес в това, участвали в лов на вещици, гледали кладите, на които изгаряли техните съграждани, приятели, близки и се равали, че не те са там в пламъците обречени на мъчителна смърт. Църквата отрекла всичко това, което уж проповявала и така отритнала учението на Христа, който умрял на кръста от мъченическа смърт, за да изкупи греха человечески. Църквата предала всички онези мъченици, които със своята силна вяра в Бог, изгаряща сърцата им с чистия пламък на учението търпели унижения и мъки, умирали с Божието име на уста и въпреки всичко не предавали вярата и братята си.

Клира предал точно тази класа, която първоначално била истинската поддръжка на вярата, онази класа, от която произлизали повечето истински вярващи и разнасящи словото Божие без а жалят себе си. Те спазвали принципите на учението, за което се жертвали, за разлика от клира, който пренебрегвал заповедите на своя Бог и системно ги нарушавал, но сурово наказвал тези миряни, които или не ги спазвали или нямали средсва да си купят опрощението под формата на индулгенции. През по-голямата част от съществуването си Църквата е лицемерен паразит, погазващ човешкия морал и Божията повеля. Сякаш десетте Божии заповеди не важат за клириците, те ги погазвали най-нагло укрили се в своите манастири и скитове. Бог е казал: “Не прелюбоействай”, но всеизвестно е, че в немалко манастири разврата дстигал такива размери, че покварените жители на библейските градове Содом и Гомор биха се сторили на обикновенните миряни чиста проба невинни девственици,  който и хал хабер си нямал какво е ставало в светите обители. Другата заповед е “Не кради”, но Църквата винаги е ограбвала по един или друг начин населението, било то под формата на десятък, на наказания за прегрешения или дарове за нея, които се използвали за осигуряване на разкош на висшия клир, който тънел в удоволствия и невиждан лукс. Казано е: “Не убивай” Църквата векове наред разпалва и води войни в името на Бога. Инквизицията и държавите със силна религиозна власт избиват безброй хора, които са обявавани за еретици, магьосници или дявлопоклоници. Всеки е бил обект на следене и е можло да бъде изправен пред Конгрецията на вярата и да бъде осъден да изгори на кладата за назидание на другите. Църквата спъвала науката, защото се страхувала, че грамотните хора ще прозрат фалша й и ще разберат, че за да вярваш в Бог не ти е нужен посреник, който си нама и на престава какво е Бог и какви са целите Му за хората. Хората започнали да вярват не в Бога, а в наказанието, че ако не си показно вярващ ще бъдеш наказан.

Църквата проповядвала смирение пред овластените, защото такава била Божията воля. Нима има и един, който може да каже каква е волата Му? От гореизброеното е видно, че нито един не е имало и няма, който да знае това. Защото Божиите заповеди са потъпквани без срам, свян и страх. Вярата в йерарсите на Църквата, както и в много от редовите монаси и свещенници е угаснала или никога не я е имало и те са търсели само лесен начин да живеят на гърба на тези, които с пот на челото си добиват земните блага. Църквата смело и безотговорно погазва наредбите на Бог към Адам и Ева, които били да се множат и обичат. Нима тогава въздржанието от плътски желания не е противоестествено и грешно в Божия поглед щом той изрично казал е, че любовта не е грях? Докато миряните и реовите монаси са били длъжни да съблюдават целомърие, то клира се отдавал на разврат в извратени форми като содомия, скотоложство, педофилия и други. Църквата в своето съществуване, отдавна загубила своята духовна основа се превърнала в една матриалистична грабеща и мамеща обикновените миряни, които отделят от залъка си за благочестиви дела, но в действителност хранят паразити. Вместо да прповядва учението Христово, Църквата търси начин да добие повече средства. Вместо да просветлява и просвещава, тя се отдава на материализъм и алчност, които нямат никакви граници. Продавайки инулгенции Църквата продава ненужен никому къс хартия, който не носи нищо повече от една измамна илюзия, че опрощението е стока. Но за да минеш през дверите на Рая трябва да намериш просветлението вътре в себе си да откриеш искрата му, която дава шанса да намерип Бог, който не се нуждае от посредници и храмове, а е навсякъде около и в нас.

Хората, които били истински вярващи и разбрали, че ритуала е измама, храма куха черупка, а повечето свещенници лъжци, били преследвани и унищожавани като вредители, защото застрашавали не духовното, а материалното благополучие на Църквата. Всеки духовник, който имал чисти помисли и делата му били такива, често заършвал на кладата или бил ликвидиран тихомълком. Нали от такива духовници се зароили много секти и Църкви, които първоначално ставали пристан на теи, които искренно и чисто вярвали в Бога. Но с течение на времето и те новите църкви започвали да гният и деградират и затъвали в догми и рапътица. Църквата прегазвала всеки, който не желае да си затвори очите пред погазването на етиката и морала и Божията повеля, и незачитането на Христовото учение. Докато клира самодоволно си живеел бил забравил и своя Бог, който пратил на Земята, за да погине на кръста, Своя възлюбен Син, да изкупи греховете на рода човечески. Неговата саможертва давала на последователите Му. Те разнасяли учението Му и без страх мъченически посрещали смртта с чисти помисли и неопетнени души. След извращаването на християството се намерили люде, които се осмелили да кажат, че Църквата се управлява и от фанатици или от пресметливи люде, които виждали във вярата само срество за заграбване на власт и обогатяване. Църквата налагала множество табута и постепенно губела контакт с хората. Ставала все по-мръсна и лицемерна. В един момент от средите на тези духовници, които истински вярвали се появили прповеници, които открито и смело обявили мерзостите на клира и създали свои течния и секти, които твърдо се противопоставяли на тънещите в охолство и разврат духовници. Първоначално много от тези учения били чисти и нямало разминаване между проповявано и дела. Но с течение на времето били или унищожени или опорочени и извратени. Истинската вяра не се нуждае ни от храм, ни от догми. Тя е дар от Бога, който ни е преоставил свободната воля, която да ни отведе към откриване на думите Му. Всички ние сме равни пред Него, отговаряме за помислите и делата си само пред Бог. Дали си духовник, войник, свещенник, орач, сеяч или цар, пред Господа си просто една душа, която получава своето само споре делата и вярата си. Дори и открито да отричаме Бог, ние ежедневно виждаме резултатите от елата Му, те ни заобикалят навред около нас. Божествения помисъл, сътворил е Вселената, която познаваме, нас, душите ни… Него никой не може да го отрече, а само да го потврди с различни думи, та дори в отрицанието Му. Бог не е вещ та да търгуваме с Него, защото Той е Това, Което Е и ние не можем дори и да се докоснем до Неговата същност, а само да видим творенията Му и да Го славим с делата и мисълта си.