За това какво вижда един гражданин

Прекаленото раздуване по медиите на всяка акция показва, че реално всичко е за показ.

Нормалните служби не тичат да осведомяват пресата, когато истински се прави нещо.

Според закона, всеки е невинен до доказване на противното.

Така, че ако вместо да се тръби по медиите, следствието наистина работи, щяхме да разбраме за тези неща, когато доказателствата са ясни и всичко е приключило.

Но ей го на! ГЕРБ си правят ПР, защото трябва някак си да отвлекат вниманието на тези, които са ги избрали от реалните политически и икономически проблеми.

А тези проблеми вместо да се решават се задълбочават.

Корупцията и контрабандата растат прогресивно.

Също така, трябва да се потулят някои далавери на новата власт, които меко казано можем да наречем конфкикт на интереси.

Булгартабак ще премине в частни ръце без много шум, магистралите ще се строят от фирми около ГЕРБ, винеткие и плащанията станаха монопол на СИБанк, т.е. на банка близка до управляващите.

Но това е само върхът на айсберга.

Отдолу са политическите чистки и проправянето на път на тези, които са финансирали партията на Борисов, като се извършват масови арести, демонизират се неугодни на управляващите лица, а се прикриват действията на близки до ГЕРБ личности.

В това няма нищо чудно, всяка една партия в Европа и САЩ има подобни похвати, но там нещата не са така явни.

ГЕРБ в момента са в положение, когато са се докопали до властта, но понеже не знаят колко време ще са на върха правят всичко възможно да се обогатят максимално.

Но, за да не се забелязва това, те проглушават медийното пространство с показни акции, тръбене срещу преждеуправляващите, но в крайна сметка, това е само начин да прикрият безсилитето си пред тепърва настъпващата икономическа криза в страната.

Не е тайна, че едрия бизнес прави каквото си иска, че чуждестранните банки изнасят капитали зад граница, че безработицата прогресивно нарства, че цените се увеличават главоломно.

А това води и до увеличаване на престъпността, защото размера й зависи от социално-икономически предпоставки.

Реално погледнато България се връща в ранните години на прехода, когато се утвърдиха мутрите, работодателите започнаха да заробват работниците си, а банките бяха без никакъв реален контрол.

В момента престъпността се увеличава, безработицата и обедняването на населението води до увеличаване на престъпния контингент.

За да се изведе България от кризата е нужно да се направят някои промени, които обаче според управляващите са невъзможни, защото ще ги лишат от възможността за системно грабене.

За по-ефикасна събираемост е нужно:

-Да се махне посредничеството на банките при събиране на данъци и такси. Парите да се внасят директно в касата на НАП, а ако се налага да е по банков път да се премахнат бановите такси и комисионни за тези плащания.

-Винетките да се продават от НАП и общините по места, а не от частни фирми, така в хазната ще влязат повече пари, защото няма да се налага да се дават пари на посредника, който продава винетните стикери.

-Да се намали ДДС за лекарства и стоки от първа необходимост, като бъде диференциран за различните видове стоки, така може да се увеличи ставката за определени категории, като свръхлуксозни стоки например да достигне 30-40%, а за лекарствата и стоките от първа необходимост да е от 0 до 10%.

-Да се намалят акцизите над горивата, това ще изкара доста от продажбите на светло.

-Да се премахне пътния данък от газта за промишлено и домашно потребление.

-Да се санкционират фирмите, които наемат лица от чужди страни, когато могат да се наемат български специалисти за дадено нещо.

-Да се спре толерирането на чужди фирми за изпълнение на обществени поръчки, а те да използват български поизпълнители.

-Да се наложат санкции на банките, които едностранно вдигат лихвите по потребителски и ипотечни кредити. /като междувременно бъдат задължени да сведат лихвите до тези нива, които са в страните на компаниите майки./

-Да се наложи регулация на банковия сектор, относно изтичането на пари в чужбина. Защото това финансиране на централите извън страната води след себе си до бъдещи тежки икономически последствия.

-Да има регулярност на цените на лекарствата, като фармацефтичните компании трябва да обосновават всяко едно покачване с необходимите за това документи, а не да генерират по 500% печалба.

-Да се наложи засилен контрол за вноса на селскостопанска продукция от страни извън ЕС.

-Да се стимулират фермрите да продават продукцията си на българския пазар, като се премахнат посредниците между тях и разпространителите на пазара.

-Да се стимулира бългаската промишленост, като за стоки, които може да се произведат у нас се наложат защитни мита, ако не произхождат от ЕС.

-Да се наложи строг контрол над предприятията в България, които се стопанисват от чуждестранни фирми или имат чуждестранно участие.

-Да се въведе ограничение за това какви професии може да упражняват чужденците на територията на страната /както има ограничение за българите във Великобритания, така и ние трябва да имаме ограничение за чужденците./

-Да се изтеглят българските войски зад граница, понеже тяхната поддръжка не генерира бюджетна печалнба, а носи само разходи.

-Да се спрат социалните програми за интеграция на ромите, защото за 20 години са се показали като неефективни, поради нежеланието им за интеграция в обществото.

-Да се прекрати отглеждането на деца с живи родители, недекларирали отказ от родителски права по домовете за сираци. Държавата не може да си позволи да отглежда по 3-4 деца на безотговорни родители, които след като децата поотраснат си ги прибират, за да вземат помощи за тях.

Съкращаването на бюджетните разходи е нещо полезно, но не и когато се правят заради самото съкращение.

В нормалните страни, по време на криза, държавата, за да получава повече приходи и да стимулира бизнеса и да намали безработицата, въвежда редица облекчения от финансов характер за производителите, като налага сериозен банков надзор, за да няма злоупотреби от страна на банките. Възлагането на общественни и държавни поръчки е предимно на местни фирми, за да се генерират работни места в страната и да се избегне оскъпяване на извършените дейности. Държавата с цел премахване на финансова тежест събира таксите и данъците без посредници, а ако се налагат плащания по банков път, то се премахват всякакви скрити и явни начини банките да прибират такси и комисионни за това.

Бизнеса се стимулира чрез данъчни облекчения за определен период от време, при условие, че за това време вдига заплатите на служителите си и не налага допълнително оскъпяване на продуктите, които предлага на вътрешния пазар. Същия този механизъм служи за увеличаване на потреблението, което води до растеж на прозводството и услугите.

Всеки, който мисли логично може да прозре, че  за да има потребление, населението трябва да има определен минимум на платежоспособност, защото иначе няма да има никакви резултати от каквито и да е други мерки.

Понеже акцизните стоки са пряко захранващи държавната хазна, за тях можем да кажем, че ако се раздуват акцизите им, това води не до намаляване на потреблението, а до увеличаване на нелегалните им продажби, т.е. контрабандата.

Увеличаването на акцизите в голяма степен е в ущърб на държавата, защото така се стимулира контрабандната търговия, което лишава държавния бюджет от реални прходи.

Да вземем за пример цигарите, там съотношението легална и нелегала търговия според това, което четем в медиите е 60/40%, но реално може да е и обратното.

Хората поради ниските си доходи се обръщат към нелегалния търговец, защото той продава на достъпни за тях цени, това, като понякога тази разлика в паричните стойности на интересуващото го изделие е до 70-80%, сиреч, ако в магазина е 3 лева, то на черно е значително по малко.

В една нормална икономика, където има баланс между цени и заплати, проблема с контрабандата на акцизни стоки е по-малък, отколкото там, където този баланс е нарушен.

При положение, че средната работна заплата е около 650 лева, а за задоволяване на нуждите на едно семейство, за да не тъне в мизериоя са нужни минимум 1000 лева, а единия от работоспособните членове е безработен, това показва, че реално погледнато нещо в системата куца.

Естествено този дисбаланс между доходи и екзистенц минимум води до процъфтяване на сивия икономически сектор, понеже той може да достави нужните стоки на цени по-ниски от тези в светлия сектор, също така доходите в сивата икономика се декларират на по-ниски ставки или не се декларират.

Поради високата данъчно-осигурителна тежест, липсата на облекчения за потребители, производители и работещи води до там, че всяко едно предприятие, което се стреми към генериране на печалба ще търси начин да посивее.

Ясен пример за това са заплатите. Предприятието осигурява работещия върху една сума, а му плаща друга, като така пести от невнесени осигуровки, а понеже пенсионната въздраст се покачва непрекъснато, то работника не се вълнува от  това, че ще има ниска пенсия, понеже вероятността да доживее до това време намалява прогресивно.

А  ако работника е в предпенсионна въздраст, то умния работодател започва да го осигурява на по-висока сума, с цел да задържи добрия работник и след като той се пенсионира, с оглед на това, че ще му плаща по-малко осигуровки или даже никакви, понеже вече лицето е пенсионер.

Също така, можем да твърдим, че огромната разлика в лихвения процент между компанията –майка в чужбина и дъщерната и банка в България, има за цел да се източват финансови средства от страната, което води до намаляване на реалната парична маса във валута, защото не ми се вярва да изнасят левове. Това означава, че изтоването на пари от страната има две цели:

Да се финасират банките- майки, които имат сериозни финансови проблеми

Да се ликвидира малкия и средния бизнес в страната.

Така се подпомага изкупуването на фалирали поради банковите машинации фирми от компании, произхождащи от страните, където се намират банките-майки.

Като за това се използват кредити, чийто пари са изнесени от страната, т.е. чуждестранните банки финансират родни за тях фирми с български пари, което означава, че негласно упражняват дискриминация върху българския бизнес и потребление, за сметка на протекционизма, който подпомага техните фирми.

Понеже много се изписа за гръцките банки, за положеието в Гърция, за това как техните дъщерни дружества източват финансите на страната, а гръцките фирми е евтини кредити изкупуват български предприятия, чийто кредити едностранно са оскъпени, това означава, че Гърция съвсем явно води икономическа война срещу нас.

За това ми твърдение може да се даде пример и с блокадата на границите ни с Гърция, която доведо до загуби на българските, а не на гръцките фирми.

Защо, питам се аз, не вземат да блокират границите с Турция или Македония? Или пък фериботните линии за Италия?

Отговора е, защото нямат сметка, понеже тези им действия ще бъдат строго санкционирани от потърпевшите страни.

А и така ще се доведе до допълнитено влошаване на българската икономика, която им е нужна слаба, за да има повече фалити сред малките фирми.

Естествено, че правителството само им размаха пръст за тази блокада, не взема мерки за регулация по лихвите, не намалява акцизите или поне да ги остави на предишното  ниво.

Възниква въпроса ЗАЩО?

За средния потребител, за обезверения гражданин, отговора е един, защото правителството служи на чужди интереси, а не се интересува от тези на избралите го балъци.

Гръцките банки са финансирали предизборната кампания на управляващата партия, защото те са в КРИБ, както и много други големи компании, които сега търсят дивиденти.

А понеже кредитите са апетитна хапка, носят големи печалби, дават възможност за евтино изкупуване на предприятия, които са поставени в невъзможност да погасяват задълженията си, това подпомага тези, които са финансирали кампанията на ГЕРБ да си възвърнат инвестицията с печалба, която е значителна.

Понеже трябва да се ликвидират сериозните конкуренти, тогава се започват разни акции, които уж са за намаляване на организираната престъпност.

Всеки, който се опита да намекне, че същата тази организирана престъпност пълни касите на ГЕРБ, хапва дървото. Никой не би се учудил, ако така наречените „Нагли” не са допринесли до финансово обогатяване на сегашната управляваща партия. Но за да се покаже, колко са действени, да се пожертват някои хора, които не са толкова важни за цялостната организация на нещата, като през това време им се осигури и обезвезмедяване за неприоятностите, които си имат.

А може би същите тези „Нагли” са просто една групировка, конкурентна на тази, която конкурира такава близка до партията на управляващите? А може би акцията е само показна, за да припише всичко на определени хора, за да прикрите тези, които са зад част от престъпленията.

Алексей Петров и Маргините са удобни жертви, може да не са безгрешни, но пък в интерес на иустината не може да са виновни за всичко ставащо у нас.

В същия ред на мисли не мога да не спомена, че и нашия премиер има несъвсем чисто минало. Не, че го упреквам, всеки сам си носи отговорносите, но възникват редица въпроси, като  „На кого служи той?, Защо дава поръчки само на фирми близки до ГЕРБ?, Защо докато беше генерален секретар на МВР се зивършиха по-големия брой от знаковите убийства? Имало ли е използване на повереното му ведомство за изпълнение на мокри поръчки, които да му разчистят пътя към сегашното положение? Имало ли е чадър над лица обявени за издирване чрез Итерпол и Европол? Защо Йосич е заловен у нас без да бъде информиран за това тогавашния генсек на МВР, дали не е той лицето дало подслон на издирвания бандит? Защо България дава правото на чужди разузнавания като ЦРУ да правят каквото си искат у нас.Има ли нещо вярно, че нашите служби се използват за разчистване на лични сметки между управляващи и тяхна бизнесконкуренция? „

Въобще въпросите са много, а отговор няма, само показни акции, две убийства на писатели, които са засегнали тази тема, па макар и било то бегло.

Изборния туризъм не от Турция, а в страната, който разкарваше с автобуси хора притиснати от работодателите си да гласуват за мажоритарните кандидати на ГЕРБ.

Наглостта на управляващата партия да използва съдебната система за отстраняване на депутати от местата им в парламента, акто оспорва изборния резултат, като критикува всеки, който се осмели да оспорва техните гласове.

И много други неща, които не бих могъл да изброя, понеже за тях в пресата се мълчи. А както знаем тя е почти изцяло под контрола на управляващите.

Предишните не ги харесвах, но тези направо прекаляват с наглостта. А кризата се задълбочава ли, задълбочава и няма изглед да се измъкнем от нея.

Така, че вместо показни акции да се озаптят сами, защото партия, която води политика на геноцид спрямо собствения си народ, тя неминуемо ще стигне до колапса, който преживя НДСВ, но докато царската партия е жива и все пак има някакви шансове за оцеляване, то пред ГЕРБ стои въпроса не дали ще оцелее, а дали няма да се стигне до там, че с техните камъни да се удря по техните глави.

Всяка една репресия води след себе си друга. Това е неизбежно и исторически доказано.

Комунистите били репресирани от антикомунистите, комунистите пък от своя страна репресирали тези, които в миналото са ги репресирали тях. В пост социалистическия период има поредното гонение на комунисти, но това е само за изчистване на икономически позиции.

Но минава се време, комунистите са само минало, полуизчезнала партия, която служи само за плашене на гаргите. Но въпреки това всеки, който не е БСП се позовава на комунистическата опасност и някогашното ДС, т.е. пак на призраци.

ДС отдавна е ликвидирана като служба, но досиетата се използват, за да не се допускат в управлението неудобни за престъпната линия на десните лица. Ако някой няма досие, то вероятно се кара на слухове или се изфабрикува.

Също така, появи се нова мода, който не е с нас е престъпник, като се пренебрегват нерегламентираните контакти на властта с престъпния свят. Колко е удобно да ликвидираме критикарите и да натопим конкуренцията за това, с един куршум много зайци ще уцелим.

Но всяко нещо има последствия. За да си разчистят сметки, управляващите създават тесни контакти с мафията, прокарват интересите на тези, които са ги финасирали, ликвидират и малкото сектори останали като собственост на български фирми.

Приватизация, обществени и държавни поръчки, събиране на такси, концесии, всичко това си смърди на корупция и то по високите етажи на властта, а не на ниско ниво, което означава, че поредната корупционна схема идва с новата власт, а не е останала от предишната.

ДАНС от служба, която гарантира националната сигурност се превръща в страшния отдел „А” на ДС от царско време, като за цар се изживява Бойко Борисов, а Цветанов се мисли за въплъщение на Гешев, но с тази ралика, че Гешев е бил истински държавен служител, докато Цветанов обслужва корпоративни интереси.

Съдебната система е на път да загуби своята независимост, което не е нещо неоачквано. Чистките тепърва ще започват, за да се сложат на овакантените места магистрати, които ще обслужват интересите на партията ГЕРБ, а не на Република България.

В този ход на мисли мога да кажа само едно, че бъдещето свтло, изчезва от хоризонта, над, който са надвиснали черните облаци на поредното робство, този път на финансовата олигархия.

Защото релано, цялата страна работи за новия поробител, който даже подписа пакт за икономическо сътрудничество със сега управляващите.

Механизма за унищожение на държавата, който СДС създаде роди ГЕРБ, партията, която е организирана по нацистки образец. Партията която подобно на NSDAP, обслужва интересите на капитала.

Ако се вгледаме в историята, то и предизборната кампания е подонба на тази на NSDAP. Яко ораторстване, залагане на хариозматичността на лидера, всяване на етническо и политическо напрежение, насилие над конкурентните партии.

Но за разлика от NSDAP, ГЕРБ  която поради страха от Израел се е ориентирала към преследване на мюсюлманите в България, не само на тях, но и на тези, които не са съгласни с мнението на новоизживяващия се Фюрер Борисов.

Съюза на Атака с ГЕРБ, показва, че стъраната е на път да се повтори ставащото във Фашистка Германия, но по-по рафиниран начин, без да се стига до война, която в дадения случай е ненужна, понеже далаверата е да се притиосне вътрешния враг.

А винаги може да се създаде такъв, койото да е виновен за поредния провал на властта.

Страната ни е на прага на нова криза, която тепърва ще се задълбочава. Няма да се излезе от това положение, защото няма политическата воля за това.