За истинската дискриминация

Доста време се замислям защо хората с погнуса подминават недъгавите, хората, които са нетрудоспособни по една или друга причина… Вървя по улиците и виждам млад човек в инвалдна количка, който не проси, а просто се придвижва от едно място на друго.. Околните го гледат сякаш е прокажан и по лицата им е изписан израз на отвращение.

Майка водеща детето си, което има малформация поради церебрална паразлиза, хората се сбутват и коментират, че ей го на, детето трябвало да се убие, а жената да се накаже, че е родила такова дете..

Когато пътуваме в повчето автобуси, тролейбуси и трамваи, те не са проспособени за хора с увреждания, или майки с колички, даже и да са, то почри никой от застаналите на местата предназначени за тези хора /както и на тези за майки с колички/ не се сеща да помогне, да направи място. Ако някой се покаже културен и възпитан, то околните го зяпат сякаш е паднал от Марс да речем.

Много се говори дискриминацията срещу ромите и гейовете, но такава дискриминация реално няма, / освен от тяхна страна спрямо другите/ но никой не отваря и дума за хората, които по една или друга причина са трудно подвижни. Истината е, че всички тези, които се барат за правозащитници си затварят очите пред проблема, защото се гнусят от онези, които по една или друга причина са в такова положение. Същото важи и с дискриминацията на майките с колички, които сякаш не съществуеат за това общество, което знае да плямпа за права и свободи, но малцина са онези, които биха помогнали на една жена да свали количката от трамвая или пък да премине през подлза, който няма рампи…

Също така, колко училища са съоръжени с рампи или елеватори за деца, които са трудноподвижни? Колко държавни или общински учереждения са достъпни за онези, които са получили клеймото „инвалид“? Малко са! И няма признаци да има подобрение в тази насока… Хората, които са в неравностойно положение по една или друга причина са принудени или да си стоят дома или пък да живеят на улицата, защото обществото ги е отритало. Едно общество, което не приема за равни онези, които са с някаква форма на загуба на трудоспособност и са трудноподвижни по една или друга причина, не показва никакви признаци на морал, а само на плампане. В това общество етичността е направо умряла и се е размирисало на мърша, която вони по-гадно от автентична такава.

#ОБЩЕСТВО #хорасувреждания #дневник #БЪЛГАРИЯ #майкисколички #дискриминация