ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА | БЯГСТВОТО ОТ БЪЛГАРИЯ НЕ Е РЕШЕНИЕ

Авторката на текста (виж снимката) е чуждопоклонничка с ниско самочувствие и явно изразен комплекс за малоценност и непълноценн. Това е видно от изказването ѝ. според което музиканти с талант има само извън България.

Горката е толкова жалка, че ако я нарека глупачка, това би било възхвала за нивото на нейния ум. Народната музика и носиите са сред символите на идентичността на един народ и да ги отречеш, трябва да си следното: а) Безродник. б) Предател в) Тъпак

Не казвам, че всички трябва да тръгнел с народни носии и да играем хора и ръченици , а че трябва да се стремим да опазим онова културно наследство, което имаме.

***

Нещата тръгнаха на зле още в Зората на демокрацията, когато започна отричането на народностната идентичност.

През 1990-та в края, в школото имаше тържество, на което трябваше да сме с да го наречем маскарадни костюми. Майка ми реши, че вместо да ме облича като някакъв измислен герой, ще ида с народна носия от края в който като млада е живяла баба ми. Една камара народ я шиха, бродираха, правиха, тимариха… И така, моя милост отива на тържеството.. Спукаха ме от подигравки… Че съм бил жалък, изостанал, демоде… И това само след една година промниване на мозъците на децата от новоизлюпените демократи… А пиклльовците, които се хилеха, подкокоросвани от класната, бяха облечени в костюмчета на анимационни герои… Ама от евтините и жалките.

Години след това, когато погледнах назад разбрах, че моите съученици, които ми се подиграваха са загубили идентичността си още тогава. А по-насетнешният живот доказа, че за тях “Родината е там, където дават шишкебапа.”

***

Въпросът е, че сме на тоя хал, щото имаше мнозина идиоти, които се бореха, да се стигне до тук. Помните ли онези, които искаха демокрация “да идели на Запад”? И изказването им “Може кенефи да чистим, но да пием кока-кола от консерва” /Милена Славова например/ За тях Запада беше едва ли не някаква Обетована земя, в която текат мед и масло по улиците, а по дърветата пари растат. Истината се оказа друга… Пропагандата и реалността са две различни неща, особено когато целта е да се накарат глупците да повярват в невъзможности.

***

В епохата на демокрацията, мнозина избягаха, търсейли препитание. И само малка част от тях има намерение да се върнат. Прогонигха ги политиците и бизнесът, които в продължение на три десетилетия водят системно етническо прочистване в България. Да го кажем с дума проста: Геноцид. А още по-вярно би било да го наречем “тих Холокст”, защото се изличава не само Народа, но и неговата история, идентичността на оцелелите… Лошото е, че хората мълчат…

***

Повечето от избягалите си раждат децата в чужбина. На по-голямата част от тях децата не знаят и дума на български. Лошото е и родителите им не са пожелали да ги научат! За да се интегрирали по-добре чуждото обещество… Каква глупост само!

Моите братовчеди и племенници, чиито предци са заминали в Охайо през 1911-та зная по-добре български от децата на мнозина от “избралите свободата” след 1944-та и децата на много от онези, които са напуснали България преди има-няма 10-15 години. Запазили са идентичността си. А мнозина от бегълците, доброволно ще се претопят и така стават съучастници в плана за ликвидация на България.

***

Аз съм насно, че бягството не е решение. Онези, които правят мизерията са наясно, че с всеки беглец те стават по-силни, затова насърчават да бегълците.

Веднъж един познат, който работеше на о. Гънси ми зададе въпроса: – Що си се върнал? За теб целият свят бил е отворен. Имал възможност да идеш да живееш където поискаш. – Тук се чувствам у дома. Нямам намерение да бягам, щото някой иска да ме изгони от Родината. Навън е само работа, която се върши и се прибирам у дома.

#БЪЛГАРИЯ #ОБЩЕСТВО #идентичност