ДРУГИЯТ 9/11*

40 ГОДИНИ ОТ 11.09.1973*

ПРЕДИ 40 ГОДИНИ  САЩ  СЪЗДАВАт  ДИКТАТУРАТА НА ПИНОЧЕТ*

40 ГОДИНИ ОТ НАЛАГАНЕТО НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА В ЧИЛИ *

Източник на текста: “Червено действие”

Източник на снимки: N 1 и N 2 “Червено действие” , N 3  БЕЗ ЛОГО , N 4 http://semanarioelpoder.com, N5, N6 и 7 АНТИПРОПАГАНДА

Текст под коментарите на снимки 1, 2, 3, 4 е на Мика Сийминеен

Снимка N 1                  Пано от снимки на жертвите от 11.09.1973г. Хиляди хора са убити от превратаджиите на Пиночет, подпомагани от американските служби. Терора на Пиночет е най-големия в Южна Америка, подкрепян от САЩ и Великобритания.

В деня, когато за пореден път новините ще ни напомнят за падналите кули близнаци в Ню Йорк, ще завъртят добре познати кадри и ще ни разкажат още една сълзлива история за страдание и надежда, един друг 11 септември ще остане забравен. Не по-малко ужасен и страшен – даже напротив, този 11 септември, както и смъртта на хиляди, умиращи от глад, убити в окупационни войни за ресурси, работещи по 16 часа на ден или пръскани с отровни пестициди, са всекидневното повторение на един факт, за който кулите близнаци са повече от силно доказателство. Фактът е прост – животът на определени места на планетата е по-ценен, значим и достоен за помен отколкото животът на осъдените на мизерия, експлоатация, глад и чуждестранна окупация. Светът продължава да се върти в две посоки – в едната смъртта на цивилни е трагедия, която старателно трябва да бъде припомняна на обществеността от телевизионни говорители в блестящи нови костюми, докато в другата смъртта е предимно неудобна и неприятна за споменаване статистика. Разбира се, тероризмът на Израел, използваща химически оръжия върху училища в Газа или Великобритания, продаваща на режима на Асад съставките, от които се прави отровния газ зарин, не са сравними с тероризма на група забрадени и мургави мъже, чието съществуване е все още под въпрос.

На 11 септември 1973 произведени в САЩ бомби се изсипват върху президентския дворец в Чили. От двореца демократично избраният президент на страната Салвадор Алиенде отправя последните думи към своя народ:

“Намиращ се в период на исторически преход, аз ще платя верността на народа си със своя живот. Към тях отправям думите – сигурен съм, че семето, което посяхме в съзнанието на хиляди чилийци няма да бъде изкоренено завинаги… Обръщам се към обикновения чилиец: работникът, интелектуалецът, селянинът – към тези, които ще бъдат преследвани, защото в нашата страна фашизмът е факт от няколко часа.”

Снимка N 2        Виктор Хара, поет с китара и учител, убит на стадиона в Сантяго

Стадионът в Сантяго помни и смъртта на един от най-популярните и символични за страната артисти – музикантът, учител, поет и театрален режисьор Виктор Хара. Известен с поетичните си текстове, възпяващи любовта и социалната справедливост, Хара е измъчван, а ръцете му са потрошени от полицията, която му предлага присмехулно да изсвири някоя песен с тях. В отговор той пее своята песен в подкрепа на Алиенде – Venceremos (ще победим). Тялото му е открито захвърлено на улицата в краен квартал на Сантяго с 44 куршумени рани. Фашистите явно не са изтърпели смелостта му да пее, докато го измъчват.

Снимка N 3        За никого не е тайна, че Маргарет Тачър и Агусто Пиночет са били добри приятели. Неслучайно след като Пиночет вече не е на власт той получава убежище във Великобритания след като напуска Чили през 1990г.

Аугусто Пиночет се прочува и с икономическата си политика. Чили се превръща в първата страна, която прилага теорията на неолибералния капитализъм и то под директния съвет на създателя ѝ – Милтън Фрийдман, който по-късно обяснява на друг приятел на Пиночет – Маргарет Тачър, колко успешно работи икономическата му програма. Наложени с насилие и тотален терор, икономическите мерки превръщат Чили в една от най-неравните икономически страни в света, където един привилегирован елит узурпира целия обществен ресурс, оставяйки трохите на мнозинството чилийци, намиращи се от другата страна на социалната бездна. По-късно приятелството на диктатора с Тачър ще го спаси от съдебен процес и ще му позволи да доживее дните си в мир без да получи наказание.

Днес се навършват 40 години от онзи 11 септември, в който САЩ бяха терористите, а жертвите имат неприятната съдба да не са родени в т.нар. Първи свят, за да получат възмездие за страданието си. Военни режими, преврати и хунти изникват почти навсякъде в Латинска Америка в този период под ръководствата, подкрепата и директната военна интервенция на САЩ. Някои от тях приключват със смъртта на стотици хиляди.

От двете страни на желязната завеса хиляди стават жертва на мечтите си за едно по-справедливо, свободно и еманципирано общество, докато две империи се надпреварват за надмощие – икономическо, военно и политическо. Според много от излезлите на улиците, за да отбележат деня на преврата, военната диктатура още не е свършила. Доктрината на Милтън Фрийдман, добрият приятел на Пиночет, днес изкарва десетки хиляди студенти и работници по улиците на страната, готови да бъдат затворени, бити или убити от полицията. Чили все още е неравна и несправедлива страна, където груба полицейска и военна сила се използва, за да потушава социалното недоволство. Борбата, обаче, не е спирала. Думите на Айенде се оказват повече от пророчески – семената на един нов свят, посяти в ума и сърцата на съзнателните хора, не могат да бъдат изкоренени.

Снимка N 4: Кисинджър и Пиночет по време на визита на Кисиндър в Чили на 08.06.1976г. по време на Общото събрание на ОАД в Сантяго. Кисинджър се счита за основен подстрекател на преврата, извършен в Чили през 1973 г. от генерал Аугусто Пиночет. В конкретния период решенията на САЩ до голяма степен се определят от Хенри Кисинджър, който тогава е помощник за националната сигурност на президента. Кисинджър е държавен секретар по времето на Ричард Никсън (1969-1974 г.) и Джералд Форд (1974-1977 г.).

Военен преврат, организиран и подкрепен от САЩ, сваля президента-социалист, за да сложи край на няколко десетилетия мир и демокрация, съществували в страната. Алиенде скоро е мъртъв, а на негово място идва генерал Аугусто Пиночет, за да сложи началото на военен режим, продължил до 1990, а сам Пиночет продължава да заема поста главнокомандващ на армията до 1998. В деня на преврата около 40 000 души са събрани на националния стадион в Сантяго. Около 3000 са разстреляни и изчезнали. Американският президент Ричард Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър получават информация за хиляди задържани на стадиона, превърнат в концентрационен лагер, до 1975. Мъченията и жестокостта на режима на Пиночет могат да бъдат илюстрирани най-добре с хвърлянето на бременни майки от военни самолети: “Когато убиеш кучката, убиваш и наследника”, коментира диктаторът. Според различни източници, броят на избитите и изчезнали по време на режима варира между 10 и 30 000 души, 200 000 емигрират, за да избегнат репресии.

МАЛКО ОТ РЕДАКЦИЯТА НА FREI NEWS

Малко хора знаят, че Хосе Пинера е човека, който реално е вкарал неолиберализма в Чили. Все пак кой е той? Хосе Пинера завършва икономика в Католическия Университет в Сантяго, Чили през 1970 година. По това време икономическият отдел на този университет може да се счита за филиал на Чикагската школа на Милтън Фридмън. Пинера сам се самопровъзгласява за „Чикагско момче” . През 1973 прави докторантура в Харвард. Когато научава за преврата на Аугусто Пиночет той се връща в Чили „за да помогне от пепелта на старата страна да се създаде нова, посветена на свободата“. Според Пинера, това е „истинската революция… – радикална, всеобхватна, с устойчив ход към свободните пазари“.

Той става министър в правителството на диктатора Пиночет в края на 1978 до 1982 година. Основното му дело е приватизирането на пенсионната система на Чили.

Пинера е популярна личност в мрежата на мозъчните тръстове, включае и в в български такива. Член е на „Кейто” и участва в още няколко мозъчни тръста. Ползва се с добра репутация и в Световната банка. Минава за световно известен специалист по пенсионно дело.

Ето няколко снимки на Пинера в България, които си позволих да взема от сайта http://antipropaganda.comxa.com и коментарите на снимките са от там.

Снимка N 5 :   Хосе Пинера и Светла Костадинова, която е изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. Тази дама не се свени да бъде в компанията на човек, който е извършил един от най-големите грабежи в историята на финансите и е довел страната си до колапс.

Снимка N 6: Според доклада на ИПИ на тази снимка освен Хосе Пинера (в дясно) са още депутатите Хасан Адемов (ДПС) Димитър Йорданов (ОДС), Стоян Мавродиев (ГЕРБ), Лъчезар Иванов (ГЕРБ). В ИПИ обаче май не могат да броят. Сега Хасан Адемов е Министър на труда и социалната политика в кабинета на Пламен Орешарски**

Снимка N 7 : От другата страна на масата според доклада на ИПИ отдясно на Хосе Пинера (в ляво) са още депутатите Мартин Димитров (ОДС), Румен Овчаров (КБ), Петър Кънев (КБ), Волен Сидеров (АТАКА), Милен Велчев (НДСВ). На мен лично Милен Велчев ми липсва***. Да, в ИПИ обаче не могат да броят. Във всеки случай представени са всички партии.

*Оригиналното заглавие на статията е “Другият 11-ти септември”. Заглавието и подзаглавията са на редакцията

**добавено от редактора като пояснение.

*** в смисъл, че не е в кадър

#империализъм #РуменОвчаров #СтоянМавродиев #история #ВоленСидеров #САЩ #ОДС #ДимитърЙорданов #ГЕРБ #тероризъм #ЦРУ #ХосеПинера #ХасанАдемов #МартинДимитров #терор #атака #ПетърКънев #МиленВелчев #НДСВКоалициязаБългария #неолиберализъм #Чили #капитализъм #фашизъм #Америка #ЛъчезарИвановДПС #БСП #Институтзапазарнаикономика #престъпления