Ден на траур за жертвите на олигарсите в “Ораново”

Мика Сийминеен
5.08.2013 г.
време за четене: 3 мин.

Днес е ден за национален траур в памет на загиналите миньори в мина “Ораново”. Една трагедия, причинена от преднамереното безхаберие на местен олигарх и със съдействието на държавните контролни институции отне живота на пет човека в мина “Ораново”. Кой ще понесе вината и как, това е въпрос, на който няма да се и опитвам да отговарям, защото вече съм го направил в друга публикация.

Мен повече ме вълнува какво ще се случи със семействата на тези хора, които станаха жертва на безскупулната алчност на концесионера на мината? Как ще живеят семействата? С какви доходи? Кой ще поеме грижата за тях? Че държавата няма да направи нищо съществено, това е ясно. Също толкова е ясно, че и концесионера ще се направи на алтав и няма да подпомогне семействата на загиналите. А и защо да го прави, когато той не се чувства отговорен за онези, които за някакви си жалки заплати се оказаха в капан, от който измъклване няма?

Истината е, че в епоха, в която капитализма се е изродил в робство, то на работодателите хич не им пука за това какво може да се случи с работниците им. Не им пука, защото те не считат работниците си не за хора, а за вещи! Да считаш човека за вещ, това е най-големия грах, за който мога да се сетя. От такова отношение към хората произтичат всички беди без изключение.

Бедността, безработицата и алчността на работодателите е довела положението до там, че въпроса: “Хляб или смърт” е станал неотменна част от нашето житие.

Срам ме е да го кажа, но ако продължаваме да вървим в посоката, която ни натресоха за правилна в началото на 90-те години, това означава катастрофа за народа ни, един преднамерен геноцид над населението на България работещите, в което от години е поставено пред дилемата дали да работи в постоянен риск за живота и здравето си или да умре от глад.

Безработицата и бедността не са резултат от някаква си криза, която ей така се е появила от нищото. Те са резултат от преднамерената политика на ВСИЧКИ правителства на Прехода, които създадоха олигарсите и развързаха ръцете им, слушаха заповедите на Вашингтон, Брюксел и Москва, и демонстративно останаха глухи за гласа на народа.

А какво иска народа? Какво би било важно за него? Предлагат се много отговори на тези въпроси, но реално отговоря е ясен за всеки, който мисли с главата си, а не чака нечие готово мнение. Народа като цяло иска да може да се живее спокойно без страх от бъдещето, хората да могат да посрещат разходите си без притеснението, че стотинките няма да им стигнат даже и за храна. Хората искат да отгледат децата си в добри условия на живот, а не в тази мизерия, на която са обречени. Хората искат те и децата им да получават адекватно здравеопазване, образование и да не стават жертва нито на системата, нито на разни извратени престъпници. Хората искат, след като толкова години са бъхтили да бачкат, когато им дойде времето да се пенсионират да имат пенсия, която не ги обрича на жалко съществуване. Хората искат работа срещу, която получават адекватни на цените доходи, а не подаяния, с които не могат даже и храната за месеца да си покрият. Хората искат да имат сигурност на и за работните си места, а не да треперят дали утре поради каприз на чорбаджията няма да бъдат изхвърлени като непотребни вещи. Хората като цяло искат социална и икономическа сигурност за себе си, семействата си и въобще за всички като цяло.

Никой не се вслуша в тези искания на хората. Като гледам не се и очертава да се случи такова нещо в обозримо бъдеще. Самата система е толкова покварена, че ни докарва до там, че да работим за мизерни доходи, да живеем в риск… Случая с мина “Ораново” получи гласност, но колко ли подобни трагедии биват потулени от лекари, чиновници, власти…

Трагедии породени от нищетата! Бедност, глад, болести, и накрая смърт! Народе! Вземи се в ръце и не позволявай да те превърнат в жертва в името на печалбата на разни люде, които третират хората като предмети! Боже! Колко мъка и страдания има на този свят!

Поклон пред загиналите в мина “Ораново”!