Арабската пролет, новото пробуждане на ислямския фундаментализъм

Във връзка със случващите се в Египет, Тунис, Йемен и Йордания събития, които в последните дни вълнуват обществото. След обстоен преглед на аналогични ситуации от недалечното минало и анализиране на ставащото в гореспоменатите държави, мога да заявя, че има голяма вероятност [/около 90%/ (но след съставянето на кабинет с участието на “Мюсюлмански братя” в Египет тази вероятност нараства до почти 100%)], така наречените протести на младежта не са нищо друго освен повод да се създаде обстановка, при която ислямските радикалисти да вземат властта в своите ръце. За добре запознатия с историята човек, а и по-специално с подробностите (огласени или не) , не е трудно да намери аналог в съвсем недалечното минало, чийто сценарий наблюдаваме да се развива и днес. Протестите на младежта в Северна Африка и на Арабския полуостров са добре манипулирани, както се вижда от последвалите събития и от тези, които ще последват в относително недалечно бъдеще. Все пак има разлика между завръщането на аятоллах Хомейни на 01.02.1979г. след 15 годишното му изгнание и завръщането на Иаранска територия, и завръщането на бившият генерален секретар на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ел-Барадей е доста голяма поне на пръв поглед. Хомейни – заради участието си в бунт, през 1963 г. е принуден да напусне страната. Първоначално пребивава в Турция, а по-късно в Наджаф (Ирак). До 1978 г. остава в Ирак, където организира иранската опозиция. Принуден е от Саддам Хюсеин да напусне страната, поради което се установява във Франция. За разлика от него Мохамед ел-Барадей е египетски дипломат, генерален директор на международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Носител на Нобелова награда за мир за 2005 г. заедно с МААЕ. На пръв поглед не е имал нищо общо с ислямистите на територията на Северна Африка. Барадей е един от най-яростните критици на египетския президент Хосни Мубарак, който управлява страната вече 30 години, съобщава АФП. Мохамед ел Барадей заяви пред германското списание „Шпигел”, че египетският режим трябва да последва съдбата на този на сваления тунизийски президент Бин ел Абидин Бен Али. „След като тунизийците го направиха, египтяните също трябва да могат”, каза бившият генерален секретар на МААЕ. Общото между Барадей и Хомейни са уважавани известни личности, които са добре приемани от народа. Посрещнати едва ли не като освободители. Двамата са пребивавали в държави, които са се оказали сред най-големите разпространители на ислямизма и създаването на такива режими. Последната година от изгнанието на Хомейни е във Франция, като същевременно, през това време в Иран се е подготвял преврата срещу шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави. По онова време САЩ са замисляли свалянето на шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави, понеже им е бил вече неудобен поради редица прични, като например, че ограничава американски и британски петролни компании при експлоатацията на природните богатства на страната.

ИРАН И ИРАК /ретроспекция/

Невероятно е съвпадението, че почти по едно и също време режимите на Саддам Хюсеин и на аятоллах Рухолах Мусави Хомейни се налагат в Ирак и Иран. Днес вече е ясно, че зад гърба на двата режима стои не кой да е, а ЦРУ и по-специално американския и британския петролен бизнес. Неслучайно след Ислямската революция и създаването на култа към личността на Саддам, когато Иран и Ирак национализират местните активи на Американ ойл стандарт и Бритиш петролиум, надеждите за бърз достъп до евтин петрол в тези две страни са попарени и бившите протежета на САЩ са обявени за “Врагове на демокрацията” На пръв поглед и двата режима са обещавали демократичност, справедливост и повишаване на жизнения стандарт на населението, но всички знаем как завърши управлението на Саддам Хюсеин. Но трябва да отбележа, че докато Иран се развиваше в крайно ислямистка република, то Ирак се разви като светска държава, управлявана от пълновластен господар, който я направи от бивша полуколония и още по-бивша колония, пълна с бедно и неграмотно население в най-грамотната страна на Арабския полуостров, държеше настрана ислямистите и нямаше намерение да остави чужди сили да се разпореждат със страната както им текне.

ЛЪЖЛИВИЯ ДОКЛАД НА ЕЛ БАРАДЕЙ ПРЕД ООН И МААЕ /днес/

В крайна сметка, ако МААЕ по време на мандата на Мохамед ел-Барадей не беше фалшефицирала доклад, че Ирак се готви да произведе ядрено оръжие и ООН не беше изфабрикувало доклада за ОМП, никога нямаше да се стигне до днешната ситуация Ирак да се превърне от чиста, от към то ислямисти страна в една от най-големите им твърдини. Тук ще отбележа, че свалането на Саддам Хюсеин не беше толкова заради човешките права, а както е известно на всички за домогване до петролните запаси на страната, които са сравнително непокътнати и за подпомагане на утвърждаването на Саудитска Арабия като водеща страна в Ислямския (сунитски) свят.

 АФГАНИСТАН /ретроспекция/

Афганистан талибаните, които окончателно взеха властта след Гражданската война, подпомагани от съседен Пакистан, където пущунските младежи сунити, които по време на съветската окупация се обучават в ислямски школи. Съществуват множество различни мнения кой и каква подкрепа е оказвал на споменатите религиозни училища. Възможни отговори на този въпрос са Пакистан, САЩ, както и източници от други страни. Фактите са, че Пакистан е приютил талибаните на своя територия поне през годините преди 1992, че талибаните като противник на интересите на СССР в Афганистан имат отношение към стратегическото противопоставяне САЩ-СССР и тактически са средство за противодействие на тогавашната съветска активност в региона. Едновременно с това, Пакистан е съюзник в съвместни военни действия със САЩ през 1991. Те се завръщат в Афганистан с намерението да стабилизират и възстановят страната (всъщност всеки в региона твърди това за себе си). Например за времето след навлизането на американските сили експерт за Афганистан пише “Новите стари времена – Наркоиндустрията, разбита от талибаните, незабавно се възстанови до доталибанския си обем, правейки Афганистан един от най-големите производители на суров опиум в света.”, но забравя да отчете, че най-големия инвеститор за опиумното производство е не кой да е, а Централното Разузнавателно Управление. Първоначално големите инвестиции в плантации за опиев мак, от който се добива този наркотик са направени от Франция в Югоизточна Азия (Мианмар, Лаос, Тайланд) т.нар. “Златен триъгълник”, но по-късно френеските тайни служби ДЖСЕ и СДСЕ са изместени от ЦРУ, което залага големи надежди на Турция като основен производител на ценното растение, поради близостта й с Европа и по-лесното транспортиране на готовата продукция през Гърция до Италия и от там до Марсилия, от където транспорта за САЩ е бил доста по-сигурен. По времето на Гражданската война в Афганистан, за да може да се субсидират воюващите сили ЦРУ организира в граничните области между Северен Афганистан и Иран, т.нар. “Златен полумесец” отглеждането на опиев мак, като поради размириците и благоприятните климатични и почвени условия (Опиевият мак расте в региони с топъл и сух климат.) основното производство на това растение се измества почти изцяло в Афганистан. Понеже опиума е доходна търговия, /от него се добива морфина, който е изходната суровина за хероина, който пък от своя страна е един от най-продавамните наркотици през последните 50 години./ ЦРУ подкрепя режима на талибаните, но само докато маковите плантации не са застрашени, което ислямския режим в страната прави през 2001 година. Режима на талибаните бива атакуван по няколко причини. Той вече не е удобен, застрашава икономическите интереси на наркоиндустрията в САЩ и Великобритания. Талибаните след края на Гражданската война се оказват в доста силна позиция и стават изключително влиятелни след като бивши техни бойци са участвали в разцепването на Югославия. Талибаните придобиват голям авторитет сред ислямистите-сунити, което е неприемливо за САЩ и Саудитска Арабия, а Пакистан се чувства застрашен от фанатиците, които заплашват проамериканския режим. През октомври 2001 САЩ да нападнат Афганистан и в тясно сътрудничество с опозиционния Северен съюз, да свалят управлението на талибаните. Бойните действия в различни провинции обаче продължават, по-късно към участниците във военните действия се присъединяват и други страни, сред които Великобритания, Франция и България.

ОБЕЗПРАВЯВАНЕТО НА ЖЕНИТЕ И ВЪЗРАЖДАНЕТО НА НАРКОИНДУСТРИЯТА 

Действителните интереси на всички чуждестранни сили в региона са комплексни и разнопосочни. Например пакистанският генерал Зафар Абас твърди, че южен Афганистан, силно обхванат от наркоиндустрията е “пропускан” винаги при бомбардировки на фона на увеличението на производството на дрога след свалянето на талибанското правителство до близо 7000 тона годишно (от 185). Дори само логистиката на хиляди тонове опиум поражда въпроси. Когато процъфтява на територия под контрола на американски миротворци, вече се превръща в отговор. Талибаните, устаноеяват режим изпълнен с жестокост по врме на своето управление, когато установяват строго законодателство, произлизащо от техните собствени разбирания за шериата. Криминалните престъпления биват наказвани физически – рязане на крайници, публичен побой, публичен разстрел и т.н. Често политическите престъпления също са третирани като криминални. Наложена е строга дискриминация спрямо жените – те нямат право да излизат на улицата, ако не ги придружава техният баща, съпруг или брат. При това трябва да носят т. нар. бурки (паранджи) – плътно покривало, което покрива женското тяло изцяло, оставяйки само отвор за очите, който е покрит с полупрозрачна мрежа. Жените нямат право да работят, да учат, да говорят извън дома си. Но ако погледнем Саудитска Арабия, там ситуацията не е по-различна, но основната отлика е в това, че саудитското правителство е най-големия инвеститор в американската икономика след Китай, а и е главния снабдител на САЩ с петрол.

АЛ КАЙДА – РОЖБА НА САЩ

Ако се вгледаме в историята ще забележим, че Ал Кайда не възникнала без помощта на саудитското кралство и американското правителство. Ал Ка̀ида е сунитска ислямистка терористична организация, ръководена от саудитския терорист Осама бин Ладен и неговия заместник египтянина Айман ал Зауахири. Организацията води началото си от няколко по-малки групировки, създадени по време на съветската операция в Афганистан през 1980-те год., когато са активно подкрепяни и обучавани от ЦРУ и Саудитска Арабия. За това свидетелстват множество доказателства, сред които статия във в. “Гардиън” на бившия британски външен министър Робин Кук, както и известните снимки от 1980-те год. на Збигнев Бжежински (тогава държавен секретар на САЩ) с Осама бин Ладен в Афганистан.

АЛ КАЙДА ИЗВЪН ЕВРОПА И САЩ, ПЪРВИ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ КЪМ ДНЕШНАТА СИТУАЦИЯ

Противно на мнението, че Ал Ка̀ида действа предимно на територията на Европа и САЩ и, че по света атаките й са предимно срещу страни от Западна Европа и Северна Америка ще спомена само няколко случая. -29 декември, 1992, Аден, Йемен – 3 хотела, често посещавани от чужденци, са взривени, загиват 2 души; смята се, че това е първата операция на групировката. -11 април, 2002, Гриба, Тунис – камион-бомба унищожава синагога, 21 загиват, а над 30 са ранени. -6 октомври, 2002, Аден, Йемен – танкерът „Лимбург“ е атакуван с лодка, пълна с екплозиви; загива българският моряк Атанас Атанасов, а 12 други моряци са ранени. -12 октомври, 2002, остров Бали, Индонезия – атакувани са дискотека и бар, посещавани от чужденци; 202 души загиват, а над 220 са ранени – по-късно се установява, че атентатът е дело на ЦРУ. -28 ноември, 2002, Момбаса, Кения – взривен е израелски хотел, при което загиват 13 души, а над 80 са ранени; минути по-късно неизвестни лица изстрелват ракети земя-въздух по самолет на израелските авиолинии, като по чудо те не улучват самолета с 271 пътници на борда. -12 май, 2003, Рияд, Саудитска Арабия – унищожени са няколко жилищни комплекса, в които живеят чужденци; убитите са 26, а ранените над 160 души. -16 май, 2003, Казабланка, Мароко – 33 загиват, а над 100 души са ранени след нападения срещу ресторант и кафене, често посещавани от чужденци. -8 ноември, 2003, Рияд, Саудитска Арабия – отново са атакувани жилищни комплекси, загиват -18, а над 110 души са ранени. -15 ноември, 2003, Истанбул, Турция – терористи взривяват 2 синагоги, убивайки 27 и ранявайки над 300 души. -20 ноември, 2003, Истанбул, Турция – взривени са офисите на HSBC и сградата на британското консулство. Загиват 33, включително британският посланик, а над 400 души са ранени. -23 юли, 2005, Шарм ел-Шейх, Египет – атакувани са 3 хотела, пълни с чужденци, вследствие на което загиват 88 души, а над 150 души са ранени. 1 октомври, 2005, остров Бали, Индонезия – отново са атакувани няколко заведения на популярния за туристите остров; загиват 20 души, а над 130 са ранени. -9 ноември, 2005, Аман, Йордания – взривени са 3 хотела, 60 души загиват, а 115 са ранени; мнозинството от жертвите са мюсюлмани, което довежда до протести срещу атаката. -11 април и 11 декември 2007, Алжир, Алжир – през април са взривени бомби пред дома на премиера и полицейско управление, загиват 23-ма, ранените са над 160 души. През декември с.г. терористи-самоубийци атакуват сградите на ООН и Конституционния съвет на Алжир. При атентата загиват 41 (включително 17 миротворци на ООН), а ранените са над 170 души.

КОЙ Е ОСАМА?

Лидера на Ал Кайда не е случайна личност. Осама бин Ладен е роден в Рияд, столицата на Саудитска Арабия. Баща му е собственик на голяма строителна компания. Приближен е до кралското семейство. Рода Бен Ладен е сред най-големите чуждестранни инвеститори в САЩ. През януари 2001. Адмнистрацията на Буш нарежда на ФБР и секретните служби да се оттеглят от разследванията, касаещи семейството на Бен Ладен, включително и двама души свързани с Осама Бен Ладен, които живеели във Фолс Чърч, Вирджиния точно до щаб квартирата на ЦРУ. Когато става “най-търсен престъпник” в Америка, според сведенията ни, той прекарва две седмици в американска болница в Дубай, лекуван от американски лекар и посещаван от местните агенти на ЦРУ. През 1976 г. Осама нарежда на по-стария си брат Салим Бен Ладен да наеме Джим Бат от Тексас, за да се заеме с всички инвестиции в САЩ на семейството на Бен Ладен. Джим Бат случайно се оказва дългогодишен приятел и бивш пилот-телохранител на Джордж Буш младши. Връзките между Буш и Бен Ладен стават все по-ясни, когато разбираме за пътуване на Джордж Хърбърт Уокър Буш до Саудитска Арабия през 1998 и 2000 да се срещне със семейството на Бен Ладен от страна на компанията, наречена “Карлайл Груп”. Джордж Х.У. Буш се е срещнал с по-големия брат на Осама Бен Ладен – Шафик Бен Ладен, на 11 септември сутринта на преговори с “Карлайл Груп” “Карлайл Груп” е един от големите световни доставчици за отбраната, които ползват големи облаги от афишираната след 9/11 “Война с тероризма” и войните в Афганистан и Ирак.

АЛ КАЙДА И МЮСЮЛМАНСКИ БРАТЯ

След свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак и налагане на ислямистко управление, Ал Кайда се засилва не само на Арабския полуостров, но и в Северна Африка. Ал-Кайда в Ислямския Магреб е въоръжена групировка, действаща в Магреб, съставена от сунити. Нейната основна цел е установяването на халифат в Алжир. Обявена е за терористична организация от Европейския съюз и САЩ. Тя поема отговорност за експлозията на бомба на 11 април 2007 г. в столицата Алжир, която причинява 24 смъртни случая и допълнително ранява 222 човека. Създадена е като Салафистка група за проповед и борба. През януари 2007 г. се преименува на Ал-Кайда в Ислямския Магреб. В последно време обаче се наблюдава разрастването на тази групировка по цялата ислямска част на Северна Африка. Среща поддръжници сред уахабитите в Египет, където необезпокоявано същетсвуват лагери на воинстващите уахабити, понеже те имат макар и неофициалната поддръжка на САЩ и Саудитска Арабия. Сред основните съюзници на Ал Кайда е партията “Мюсюлмански братя”, която е водещата радикална групировка в Египет, Турция и Сирия. Не бива да забравяме, че през 90-те години на ХХ век ислямските фундаменталисти по поречието на река Нил имаха практиката да отвличат туристи, след което да ги убиват и да захвърлят телата им при туристическите забележителности на страната. Като цяло, египетската армия изигра доста незначителна роля в борбата с ислямските екстремисти. През 80-те и 90-те години на миналия век в Египет се наблюдаваше мощна вълна от терористични действия на религиозна почва. Само между 1991 и 1996 в резултат от тях загинаха над хиляда души. Като най-мащабната и добила широка известност акция бе опитът на ислямистите да пленят голяма група чуждестранни туристи в Луксор през 1997. Тогава загинаха 58 души. Показателно е, че по време на трагичните събития в Луксор, ролята на военните се сведе до евакуирането на 14 ранени в Кайро. Тоест, борбата с тероризма не се смяташе за непосредствена и първостепенна задача на египетската армия. Развитието на политическите процеси в Египет и в региона, като цяло, значително повлия за промяната на взаимоотношенията в триъгарника: управляващи-ислямисти-армия. Сериозният успех на “Мюсюлманските братя” на парламентарните избори в края на 2005, откри пред ислямистите нови възможности за участие в държавното управление. След като “братята” вече са легализирани те могат реално да влияят върху промените в местното законодателство, както и да издигнат собствен кандидат на бъдещите президентски избори. Което пък може радикално да промени воеонно-политическия баланс в Египет, особено предвид изострящият се проблем за смяната и приемствеността на властта. От тук може да си извадим заключенията, че сега ислямистите в Египет ще направят всичко възможно да се легализират и да вземат властта.

В Сирия, активно действащото през 50-те и 60-те години на миналия век движение на “Мюсюлманските братя”, както и свързаните с него ислямистки групировки, бяха напълно разгромени в периода 1976-1982. Идването на власт на новия президент Башар Асад обаче, доведе до определени промени в отношението на новото правителство към политическия ислям. Процесът на укрепване на политическия ислям в Сирия постави пред местните лидери въпроса за допускането на представителите на ислямското движение до участие в държавното управление. Напоследък, редица високопоставени партийни функционери изглежда смятат, че “баасистите” трябва да се сближат с ислямското движение за да повишат популярността си сред масите и най-вече сред младите сирийци. Така, според местния депутат Мохамед Хабаш, властите следва да започнат диалог с “умерените” ислямисти. Той смята, че днес около 80% от “ислямската улица” в Арабския изток са традиционалисти-консерватори, непризнаващи друга вяра, освен исляма. 20% са “реформатори”, които смятат, че “пътят към вярата в Бога не е само един” и само 1% са радикалите и екстремистите. Разногласията по този въпрос сред приближените на президента Башар Асад провокира известно напрежение както сред редовите членове на управляващата партия БААС, така и в средите на ляво-либералната опозиция. Още повече, че и сирийските ислямисти също не са единни. Сред тях има привърженици на твърдата линия, т.е. на въоръжената съпротива срещу властта. Илюстрация за което през 2004-2006 станаха многобройните сблъсъци между сирийските сили за сигурност с различни организации на войнствения ислям, като например “Джунуд аш-Шам”. По правило, управляващите се стараят да не използват редовни армейски части в борбата с ислямските екстремисти, опасявайки се от проникването на техни привърженици в редовете на войската. Основната дейност за предотвратяване на религиозния екстремизъм както и борбата с въоръжените нападения на ислямистите поета от службите за сигурност и специалните части. С нарастването на популярността на идеите на политическия ислям в арабския свят обаче, несъмнено ще се усилва тенденцията към постепенното легализиране и засилване на ислямистките движения и радикални организации, превръщането в част от структурите на властта, е исторически неизбежно. Поради големите финансови възможности, поради културно-религиозните особености, може да се направи извода, че Египет, Тунис, Йордания и Йемен са тест за готовността на ислямистките групировки да усурпират властта, като за тази цел съдават съответното “настроение”. Вероятността да се повторят събитията, предхождали идването на аятоллах Хомейни в Иран е с висока степен на сигурност. Към дадения момент може да се предположи, че дори да не се получи незабавна ислямизация, то тя е неизбежна. Възползвайки се от народното недоволство и това, че младежта, като всяка младеж по света търси промяна към ново, към по-добро, може да имаме голяма степен на сигурност, че ислямистите ще яхнат народното недоволство и в недалечно бъдеще ще имаме режим подобен на талибанското управление в Афганистан. Ако радикализацията на Тунис, Египет, Йемен и Йордания успее, тогава ислямистите от Северна Африка и Арабския полуостров, спокойно ще могат да заобиколят Етиопия и да се обединят с тези в Сомалия на изток, а в другата посока да се разпрострат до Мароко, Чад, Либия, Западна Сахара, Мавритания и от там по атлантическото крайбрежие до Нигерия, която е най-голямата мюсюлманска страна на Черния континент. Така, че днес стои на дневен ред въпроса коя тенденция ще надделее сред 1,4-те милиарда мюсюлмани в света – насилствената конфронтация или мирното съвместно съществуване? Ще се стреми ли ислямът към политическа власт, или ще надделеят по-мистични или пиетистични версии на религията? Какво ще стане? Това оставам на вас да решите.

#Египет #петролниинтереси #Йемен #радикаленислям #САЩ #ГЛЕДНАТОЧКА #Арабскиполуостров #Буш #ЦРУ #Афганистан #наркоиндустрия #близъкизток #Африка #Сирия #Йордания