CRISIS NOVIS

Днес свет­­­а е поставен в положение на поредната икономическа криза. Тази криза не е новост и аз нямам претенции да съм открил топлата вода или велосипеда. Докато предходната криза беше в резултат на спукването на имотния балон в САЩ, то сегашната е в  резуптат на прекомерно раздутото емитиране на дългови облигации и спекулата с тях.

Понеже кризите не се пръкват от нищото, а са резултат от нарушаването на икономическия баланс, то може да кажем, че тази криза се е зараждала с години. От една страна кризата е в резултат гръмването на имотния балон в САЩ, от друга емитирането на дългови облигации, и от трета е спекулата с дълговите облигации. Също така трябва да се отбележи, че рейтинговите агенции имат голамя роля в създаването на настоящата криза.1 Лихвите на обявените за рискови облигации се покачиха главоломно, което доведе ситуацията до там, че страни като Гърция, Италия, Испания, Ирландия и други бяха докарани до финансов колапс, защото се оказаха в положение, че не могат да обслужват кредитите си.

Междувременно кризата се задълбочава, поради причината, че спасителните планове за засегнатите от дълговата криза страни са само и единствено за банковия сектор, който реално е неспасяем. Реално погледнато всяко наливане на средства в банковия сектор е чиста проба прахосничество, все едно са попаднали в черна дупка. С други думи казано, спасителния план за страните, засегнати от дълговата криза е все едно да се мъчим да съживим труп, който е в напреднал стадий на разложения. Неслучайно парите се наливат не там, където трябва, т.е. в банковия, на не в реалния сектор, където те биха били полезни и който би могъл да послужи като локомотив да изтегли цялата икономика от ямата, в която е попаднала.

Към момента, най-добрия вариант би било да се използват исландския или американския модел на Рузвет, като се има в предвид, че трябва да се използват умерени количества средства, но с драконовски контрол над тях, за да се предотвратят злоупотреби и разхищения. В днешната ситуация трябва да се генерират реални средства от реалния сектор, а не виртуални от банковия. Един от способите за стимул на икономическия растеж, това е да се увеличи потреблението чрез намаляване на данъци и акцизи, като от данъци да се освободят стоките от първа необходимост и лекарствата. Също така диференцияцията на данъци от рода на ДДС, би била полезна за икономиката, понеже по-ниските ставки биха били върху по-употребяваните стоки, което би довело до повишаване на постъпленията в хазната. Като  цяло ниските данъци стимулират потреблението, което от своя страна би напълнило държавните хазни доста по-бързо отколкото го правят днес високите ставки. Понижаването на данъци и акцизи биха довели до намаляване на крайните цени2 , а ако доходите се повишат до равнище, което би позволявало на потребителите да купуват повече, това би спомогнало да се увеличи потреблението на бързооборотни стоки, което би дало допълнителен тласък за излизане от кризата. Неслучайно Адам Смит пише: „Относително високата работна заплата ще стимулира растежа на производителността на труда. Това на свой ред би усилило натрупването на капитал и съответно би повишило търсенето на труда. Предприемчивите не бива да се опасяват от прекомерен ръст на работната заплата, защото пазарния механизъм ще способства за ограничаването на този ръст.”3 Сиреч, че икономиката може да се стиумулира и чрез увеличение на работните заплати, които биха позволили на работниците да потребляват повече, а това от своя страна би спомогнало за натрупване на допълнителни средства. Ако тези средства се разходват разумно, то това би спомогнало и за понижаване на безработицата, защото бизнеса би се стремял към разгръщане, което не може да стане, когато няма работна ръка. Колкото по-достъпни станат благата за тези, които ги произвеждат, и колкото по-малко е равнището на безработица, толкова по-бързо може да се излезе от кризата. Перманентнта криза днес се дължи на това, че от 1992 година насам имаме свръхпроизводства, които не могат да се реализират, защото произведените стоки стават достъпни за все по-малко хора, което води до свиване на пазарите и натрупване на излишъци. Каква е ползата да има свръхпроизводство /даже и нормално да е/, когато не може да се получи пазарна реализация. Неслучайно много от големите производства бяха изнесени в Азия, по-специално Китай и Индия, защото там има има много евтина работна ръка. Стоките, които се произвеждат в тези страни са с ниска себестойност, но имат и ниско качество, което ги прави нетрайни, бързо повреждащи се и бързо заменяеми. Но в същото време ниските себестойности не водят до ниски пазарни цени, напротив, цените са направо главоломно завишени и тези стоки постепенно поскъпват, така мултинационалните корпорации трупат свръхпечалби. В същото време все по-малко се търсят стоките произведени извън тези страни, защото тяхната себестойност е много по-висока. Този модел се оказва удачен само за големите корпорации, докато другите фирми затъват, което задълбочава кризата, защото реалния сектор бива задушаван от вноса на евтини боклуци.

Поради задълбочаването на кризата, безработицата се увеличава, а с това се намалява средния доход на населението, което води до утежняване на икономическото положение. Все по-често хората харчат пари които нямат, вземайки ги от банките, които им дават пари, които пък въобще не съществуват4, като в същото време тези дългове се търгуват под формата на спекулативни ценни книжа, което води до оскъпяване на кредитите.5 Банките и инвестиционните фондове се стремят към все по-високи и по-бързи печалби, за това те често залагат на високорискови финансови операции, които лесно се влияят от всякакви слухове и непотвърдени данни, т.е. те са спекулативни. Една паника може да доведе до изключително сериозни последствия.

През 2010г. споменах, че преди да отшуми кризата предизвикана от спукването на имотния балон ще настъпи нова. От 1992г. насам кризите зачестяват, като всяка следваща настъпва два пъти по-бързо от предходната, което в един момент довежда нещата до там, че реално от 2004г. икономиката на САЩ е в перманентна криза, а същото важи и за Европа от 2008-ма до наши дни. Днешната криза е съизмерима само с Голямата депресия, която е продължила 10 години, но както са тръгнали нещата, вероятно ще я задмине по продължиелност, а може да стане и перманентна, подобно на прословутия Преход в Източна Европа, който край няма. Понеже всяка криза се влияе от предходната, то в случая имаме преплитане на шокови въни, които съвсем объркват ситуацията и може да донесат непредсказуеми последствия.

Гръмването на имотния балон в САЩ се оказва чиста проба катастрофа за средната класа, а за бедните се оказва направо геноцид. Банковия сектор бързо рухва и повлича със себе си ралния. Кризата поражда паника по борсите и бързо се пренася в Европа, което довежда до гръмване на имотния балон на Стария кнтинент през 2008-ма. Това веднага рефлектира въху банките, които едностранно вдигат лихвените проценти по вече договорени кредити и така се попада в един омагьосан кръг, от който излизане няма. Все повече и повече граждани и фирми се оказват в положение на неплатежоспособни длъжници, а банките се оказват собственици на големи количества имущество, което обаче е непродаваемо поради липсата на свободни пари на пазара.

Липсата на пари води до свиване на потреблението, а от там до свиване на прозиводството и услугите. Това от своя страна води до съкращаването на хиляди работни места и фирмени фалити. Казано с прости думи: води до висока безработица, намаляване на средния доход и задълбочаване на кризата. Когато лавинообразното развитие на кризата доведе до отрицателен икономически ръст, тогава говорим, че сме в рецесия. Понеже рецесията е резултат от множество фактори, то за да може да се излезе от нея, трябва да се намери начин, който да ни изведе от нея. Намаляването на данъци, кредитни лихви и акцизи е единия начин за това. Друг способ е отстраняването на причинителите. Ако се наложи, банките, които са допринесли за това и са доказали своята неефективност и не желаят да подпомогнат преодоляването на кризата може да се ликвидират и / или одържавят. Едно одържавяване на тези банки и поставянето им под строг контрол би било по-резултатно, отколкото да се наливат средства в тах, който да бъдат прахосани, както това се случва днес. Понеже повечето банки са част от мултинационални корпорации, то те са фактор, който спомага за задълбочаването на кризата, като изнасят капитали зад граница. Желателно е одържавяването да става на местно ниво като преди това се спре износа на средтва към други клонове на тези банки. Одържавените банки трябва да продължат да обслужват клиентите на местно ниво. За да се озаптят банките трябва да се въведе железен банков контрол, който да предотврати разхищението на средства в рискови операции. Борсите на спекулативни ценни книжа трябва да се поставят под строг надзор, а ако това не помогне за преодоляване на кризата, трябва да се ликвидират безапелационно и всички лица замесени в борсови спекулации довели до създаването на кризистна ситуация да се подведат под съдебна и наказателна отговорност за злоупотреби и измами в особено големи размери.

Към момента е разумно да се насърчават малките и средните предприятия и да се наложат ограничения на едрите мултинационалки. Малкия и средния бизнес генерират повече работни места, докато едрия разкрива изключително малко свободни позиции. В общи линии ситуацията днес е сходна с тази, която е била при възникване на индустриалната революция в края на XVII и началото на   XIX век, но коренната разлика е, че днес одромните корпорации имат за цел умишлено да ликвидират малките и средни предприятия. Задължително е енергетиката и другите комунални услуги като пощи, водоснабряване, пътничаски наземен транспорт  и д.р да са под пряк обществен контрол. В частност за транспорта трябва да уточня, че на 100% железопътните превози, независимо дали са товарни или пътничаеки трябва да са държавни, както и цялостната поддръжка на инфраструктурата. Държавата трябва да има абсолютен контрол над цялата комунална поддържка / пътища, електропреносни мрежи, водопреносни, язовири, далекосъобщителни връзки, радиочестоти и др./ Всички ресурснодобивни предприятия трябва да са държавни, както и подземните богатства, стратегическите и производствата от първостепенно значение, което означава, че трябва да се одържавят всички мини, заводи и други предприятия, които имат стратегичаско значение. Това би подпомогнало общото увеличение на общия държавен доход като просто спре изтичането на капитали и ресурси към мултинационалките. Малките и средни предприятия трябва да се насърчават да развиват ръст на работните места, да разгръщат производството и услугите в рамките на добре планирани стратегии, а не хаотично. Истинския бизнес е планов, а не хаотичен. Точно в това е силата на мултинационалките, които успешно унищожават всякаква конкуренция, ограбват и заробват цели народи. Наеслучайно в Източна Европа набиха на баламите, че пазарната икономика не е планова, за да се хванат на въдицата и да бъдат по-лесно победени за в бъдеще. Добрата планираност на предприятията и взаимовръзките между тях би спомогнала за намаляване на безработицата и повишаване на производството, услугите и тяхната реализация, т.е. би довела до увеличаване на ръста на потреблението. Увеличения ръст на потреблението би довел до генерирането на повече свободни и най-вече реални пари в икономиката.6

По-високите доходи, съчетани с по-ниски лихви би довело до по-малък брой на необезпечените кредити и по-голяма спестовност на населението, което от своя страна би било добре за банковия сектор, защото ще разполагат с повече средства, които не са виртуални а реални пари. От тук може да се каже, че ще има увеличение на краткосрточните потребителски и бизнескредити, които ще бъдат с по-ниска лихва и ще са по-възвръщаеми, т.е. по-сигурни и това би спомогнало за повишение на паричния оборот, както на банките, така и на икономиката като цяло.

Умерения растеж, който след излизане от кризата би станал близик до нулата, но не и да е спрял. Това би бил механизма за изход от кризата и после за запазване на равновесието. Баланса между потребление и производство, кредити и събираемостта им е най-удачния вариант да се избегнат перманентните икономически сривове, които преживяваме вече над две десетилетия. Решението на проблема с тези негативни икономически ситуации се нарича планов-пазарно стопанство, но не такова, каквото беше представено от противниците на тази идея. Търсенето наистина трябва да определя предлагането, а не обратното, както е в момента, когато предлагнането определя търсенето. Производството трябва да се съобразява с истинските пазарни нужди, а не обратното. Насърчаването на местните предприятия би спомогнало за намаляване на безработицата по места,а  също така и за създаване на местни производства, които биха намалили крайните пазарни цени на различни продукти, поради това, че множество предприятия хем биха се конкурирали на общия пазар, а това означава, че потребителите ще търсят оптимума цена-качество7 В момента доминират свръхпредприятията, които макар да разполагат с огромно количество суровини и готови продукти, техните цени нарастват непрекъснато като в същото време се занижава качеството на дадените продукти. Цените се увеличават поради три причини: Търсене на свръхпечалба, огромни рекламни разходи и транспортни разходи, които понякога са доста над стойността на продукцията8

Бъдещето развитие на икономиката трябва да се съобразява с все по-намаляващите ресурси и да привиква към тяхната оскъдица докато е време. Ако днес кризата е икономическа, породена от финансофи манипулации, то след време ще имаме точно ресурсни кризи. Днешните кризи са в резултат на излишъка в производството, но този излишък е като пир по време на чума, понеже и днес е осезаемо намаляването на нужни за функционирането на икономиката ни ресурси. Например намаляват енергоносителите, което ни изправя пред една почти непробиваема стена от нерешими на този етап енергийни проблеми, които може да се окажат фатални за една развита икономика. Понеже по въпроса с енергийните решения не се правят достатъчно изследвания, а времето за решението на енергийния проблем намалява прогресивно, то има голяма вероятност да се окажем в капан, който сами сме си поставили.

БЕЛЕЖКИ:

/1/ Неслучайно перз януари месец 2012г по заповед на прокуратурата в южния италиански град Трани Служители на италианската Финансова обискираха офиси на международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch) в Милано. Финансови анализатори припомниха , че от същата служба е било заповядано и претърсването на офисите на „Стандард енд Пуърс“ (Standard & Poor’s – S&P) в Милано. Това стана дни след като агенцията понижи дългосрочния рейтинг на Италия до “ВВВ+” с “негативна прогноза. Прокуратурата на Апенините проверявала също така и дейността на третата агенция „Мудис“ ( Moody’s ). Причината за инспекциите бяха подозренията на италианските власти, че рейтинговите агенции манипулират пазарите, разкриват конфиденциална информация и извършват борсови спекулации. Следствието срещу рейтинговите агенции в Италия преди обиските се е водело почти година, преди да прокуратурата от Трани да издаде заповедта за обиск

През  юли месец 2012 Европейският регулатор за ценните книжа и пазарите започна разследване срещу трите най-големи рейтингови агенции – Standard & Poor’s (S&P), Fitch и Moody’s Investors Service. Финансовият регулатор ще проверява дали системите за оценка на рейтинговите агенции са достатъчно строги и прозрачни. Масовите понижения на кредитни рейтинги на банки повдигат съмнения към аналитичните ресурси на рейтинговите агенции. Регулаторът не се опитва да влияе на рейтингите на банките, а целта е да се провери доколко решенията на агенциите са икономически логични./

/2/ стига да няма спекулативно завишаване на цените/

/3/  Адам Смит, „Богатството на народите”, София, 1983г. стр. 50/

/4/ „Парите като дълг”/

/5/  „Края на американската мечта”/

 /6/  „Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, 1936г.

/7/  задължително трябва да има регулация на цените и на качеството, която да определя  какви са допустимите граници на качество и цени. Да има диверсификация на цените по качествен принцип/ /8/  „Основи на маркетинга” – София, 1991г.