176 години от рождението на Васил Левски

В подлеза на ЦУМ, където се намира църквата Света Петка Самарджийска, до източната й стена се намира паметната плоча на Васил Иванов Кунчев, който е останал в народната памет като Васил Левски, а Българската православна църква помни като йеродекон Игнатий. Радетел за свобода, равенство между хората, както той сам казва “За чиста и свята република.”  Макар много хора да твърдят, че са следващи заветите на Апостола на свободата, то това не е така. Както каза отеца, който днес отслужи заупокойната служба в памет на Дякона: “В тези трудни времена, днес народа ни е по-разделен от всякога. Българи са срещу българи! Нека се смирим и помирим помежду си. Нека продължим делото на блаженопочившия йеродякон Игнатий”

Докато се водеше службата, а и след това врескачите от кафетерия “Мегдан джънгър” си крещяха и надуваха свирките. Врекаха, дефилираха… Уж за свобода се борят… А долу бяхме няма и десетина човека…

Но забравиха, че на тази дата 18 юлий /6 юлий стар стил/, през лето господне 1837-мо от Рождението на Христа се е родил Васил Левски, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Апостола на свободата, който организира и разработва на стратегията за освобождаване на България от Турско робство Мечтата на Дякона Левски е била чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Тази своя мечта той превръща в идеология и отдава живота си за делото, което е проповядвал. За нас българите, които тачим историята, независимо от това кой от нас какъв произход има.

Преминал през легията на Раковски, бродил по хайдушките пътеки на  Балкана като байрактар в четата на Панайот Хитов, споделял нерадостната съдба на българските хъшове във Влашко, където неговият приятел Ботев с великолепната си поетическа интуиция го нарече “нечут характер”- навсякъде Левски е всецяло отдаден на делото на революцията. Макар прикован на легло , младият поборник за народна свобода не престава да мисли за участта на поробената си родина и прозорливо достига до идеята за вътрешна революция. За нея той пише на стария войвода Панайот Хитов следното: “Аз съм решил да започна едно свято дело, в което ако спечеля , печели цял народ, а ако загубя –губя само мене си!”  и още не оздравял напълно, той ще прекоси на длъж и на шир поробеното Отечество, за да извърши първата си революционна обиколка и да провери готовността на народа за борба.

Подобно на всички ренесансови борци за духовно освобождение на човешкия род, Левски смяташе, че за да се осъществят естествените права на личността са необходими преди всичко пълна свобода и условия, които ще гарантират човешка изява. Свободата на личността, неограничена от никаква власт е идеалът на Левски. И ако той е наричан Апостол на свободата, това не е само защото се е борил за чиста и свята република, а и за общество от равни и свободни хора.

Левски пръв разбрал, че да бъдем равни с другите европейски народи , зависи единствено от нашите собствени задружни сили! Неслучайно той казва, че „който ни освободи, той ще ни пороби“ и се е оказал прав, защото след Освобождението, Великите сили се разпореждат с България, както те намерят за угодно на тях, а не както е угодно на народа. Ако не бяхме толкова късопаметни, днес съдбата на страната ни щеше да изглежда по съвсем друг начин .

Левски се ръокводел от три основни неща – любовта към народа, култът към свободата и вярата, че освободеното ни отечество ще има най- съвършена наредба. Пред любовта към народа казва той трябва да се смири и най-малката гордост, пред тази любов няма място за тщеславие и суета.Той изгаря от едно страстно желание да види родината си свободна пък после ако ще патките да му наредят да пасе. Неговата възвишена любов не чака отплата и привилегии, неговата жертвоготовност е всеотдайна и това го кара да напише : “Аз съм се обещал на Отечеството си – жертва за освобождението му , а не да бъда кой знае какъв.”

Той вярва, че революцията може да успее само, ако народът стане господар на собствената си съдба. Той ясно формулира и целта на национално освободителната борба: ”С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната деспотично тиранска система и тя да се замени с демократична република и народно управление.”

Народните усилия според него трябва така да се насочат, че без да става нужда от втора революция, да се извоюва едновременно и политическото и социално освобождение , за да се избави народа веднъж завинаги от всяко робство и всяка социална несправедливост . И още той казва, чужд на шовинизма: ”Всички народи в България ще живеят под едни и същи чисти и святи закони, без да изключва и самите турци, а освободената ни родина вижда като съвършена страна, която ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа. Пътят към това светло бъдеще е само един – Свобода или смърт!”

След всичко казано до тук. Започвам да се питам, дали достойни сме за жертвите на онези, които са отдали живота си за туй свято дело, което впоследствие донася свободата на нашия народ. Много хора дефилират в тези дни, понесли портретите на Апостола, твърдейки, че са едва ли не Новите Апостоли на Свободата, но къде бяха днес? /вчера . Бел. ред./ Нима може някой да е толкоз лицемерен, че да не отдаде почит на оногова, чийто завети уж следва?

НЕ!

Ако някой наистина следва заветите на Апостола, то той няма да се изтъква слагайки си прозвища, които да са с окончание „левски“, то няма да драпа за постове и служби, той би работил за делото без да очаква нищо в замяна.

Много самозванци се навъдиха в последно време. Народни водачи, които се крият зад гърбовете на последователите си. Народни „обединители“, които практически разделят народа. „Разделението прави слабостта, а единението – силата“ – това казваше дядо ми. Но също така на герба на Република България е изписан следния девиз: „Съединението прави силата“, нещо, което трябва да е не само девиз, а и принцип, от който се ръководим във всичко.

#история #рождение #ВасилЛевски #КОМЕНТАР #дневник #памет #дневници