top of page

ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Демократична България XXI век

Призрачни градове и села , призрачни сгради, призрачни хора, изоставени къщи, комини без дим…

***

Северозападна България – българският Припят. От градове и села пълни с живот и хора са останали само руини. Държавата е абдикирала от грижата за хората. Управниците, започващи деня си само с мисълта как да се обогатят и какво да “усвоят” подхвърлят на българина по 3-4 лева увеличение на пенсията, за да му замажат очите. 

***

Това е историята на 30 години демократична България – с най-бедния регион в Европа, умрели от глад и измръзване българи, заличени от картата на държавата села. Заводи, от които не са останали дори и руини …

***

Държавата я няма, животът за много възрастни хора по изчезващите села и малки градчета е безнадежден – освен мизерните пенсии, няма от къде да си вземат хляб, лекарства …

***

Наскоро майка ми ми разказва за  село, което аз помня пълно с хора и кипящо от живот – с детска градина , училище до 8 клас, читалище с библиотека, поща, здравна служба с линейка, пекарна, с целодневно преминаващи автобуси, свързващи селото с 4 града и околните села. Останали са на доизживяване само възрастни хора. “Младите” пенсионери обикалят  останалите да видят живи ли са, да им занесат от каквото имат нужда , а веднъж в седмицата има автобус, свързващ ги с общинския център, където има само една единствена аптека и поликлиниката за цялата община.

В съседното село, преди кипящо от живот, а сега само тук таме с възрастни хора за един месец е имало 20-на обира на къщи, защото нощно време има режим на тока, не светят уличните лампи, и от това управниците “пестят”

Това е реалната картина по целия Северозапад и не само там, това е тъжната картина на България..

***

Държавата я няма, но в обикновения човек все още е останала човечност и състрадание и се опитва да помогне с нещо на хората в нужда – нашите родители, баби и дядовци, градили с труда си абдикиралата държава.

***

“Хуманитарна акция за Северна България” не е проект на ООН, не е и на Червения Кръст, нито на т. нар хуманитарни организации. Правителството не знае за нея, а опозицията се интересува от съвсем различни неща. 

Това е дело, което се реализира от обикновени хора на доброволни начела , които се обединяват под мотото на акцията: ” Хора помагат на хора в нужда”

***

Благородно е делото да подадеш ръка на хора, живеещи на ръба на оцеляването, да дадеш искрица надежда и да видиш лъч светлина в потъмнелия и обезверен поглед на възрастен човек.

—–

Разговаряме с Йонка Иванова, инициатор на акцията :

– Това не е Вашата първа акция, в помощ на хора в нужда. От къде дойде идеята?

Гледах един клип от Северозападна България. Улисани в ежедневието забравяме за едни хора,които живеят в глад и мизерия. Това са нашите майки, бащи, баби и дядовци, докарани от бездушните политици до безизходица, молещи се всеки ден по скоро да умрат. Забравени и изоставени от своите чеда, които прокуди системата по света. Мисълта за тези хора не ми дава покой, затова решихме ,аз и няколко човека да подемем кампания за помощ.Северна България е най-изоставения регион.Ще се опитаме да стоплим душиците на възрастните хора там. Да им дадем малко светлина в тежките им дни. Да им покажем,че не са забравени.

– Желаещите да помогнат на това благородно дела към кого да се обърнат и с какво могат да помогнат?

Обръщам се към всички вас, българи с големи сърца, да се включите в това благородно дело. За предпочитане са дълготрайни хранителни продукти, които ние лично ще раздадем на хората. И личното ви участие е добре дошло.

Събираме информация за хора в нужда от приятели по места и ще ги посетим лично. За сега сме се насочили към района на гр.Оряхово, няма да цитирам име на селото, че ме заплашиха с Прокуратурата, тъй като нещата няма да минат през кметството. А вече имаме опит какво се случва с дарения, минали през кметствата при наводнението в Кнежа.Надявам се, да не се ограничим само с тази акция, а да продължим и в други райони. Всичко зависи от добрите сърца на хората. Събирането ще продължи до края на март 

Искам да помоля тези, които смятат да пращат пари, да снимат бележката със сумата и да я качват в групата, за да може всичко да е прозрачно. Ще се постараем всичко да снимаме, за да усетите колкото може тръпката на това, да дадеш малка светлинка в нерадостния живот на нашите изстрадали възрастни хора.Всеки от вас е поканен да се присъедини към тази кауза.

За въпроси и повече информация оставям телефона си: 0886949794

Страницата ни във Фейсбук е : 

https://www.facebook.com/groups/1835039626530097/?hc_location=group Проблемът с оцеляване на българите е сериозен, и въпреки, че Северозападна България е един от най-засегнатите райони, разрухата в държавата се наблюдава навсякъде, дори и в „европредцедателската столица“ София. Навсякъде можем да видим гладни хора, ровещи по кофите. 

Навръх Трети март на пл. Славейков, на метри от сградата на ЕК, до една витрина седеше възрастен човек с куче. С празен и угаснал поглед. Човек с минало, но с никакви надежди за бъдещето. Минавайки с моето семейство , с храна, взета за вкъщи , само казах : ‘‘да му я оставим „ и се върнах . Чух само три слова – „ Бог да те бладослови“ и очите му светнаха… За това, че е получи малко храна… 

Добре дошли в демократична България през XXI век!



Comentários


bottom of page