Украйна, Русия, САЩ или защо България трябва да запази неутралитет?
- Мика Сийминеен
- 11.03.2015 г.
- време за четене: 4 мин.

Автор: Ангел Гаджев
Събитията в Украйна и т. н. Евромайдан нажежиха страстите в региона. В началото бе атаката срещу Янукович, който за да запази мира в държавата подписа така нужното споразумение с опозицията под благите погледи на европейските гаранти. Съгласи се с всички техни условия за провеждането на избори, което да уталожи страстите в държавата.Очаквахме благоприятна развръзка на конфликтната ситуация и след едни честни и демократични избори държавата да се стабилизира. Не така мислеха кукловодите, чиято цел не бе стабилизация на държавата, а разрастване на конфликта. Защо? Защото някои мегаломански амбиции стигнаха до там, да вкарат в конфликта Русия. Естествено е, че Янукович беше изтеглен от страната, след като постъпи почтено и коректно, като истински държавник.
Следващата стъпка бяха провокациите на гореупоменатия Евромайдан. Там се случиха ужасяващи неща, без да се оценява човешкия живот на стотици, а в последствие хиляди украински граждани. Кукловодите знаеха, че Русия няма да отстъпи от важни за нея територии като Крим, защото там е разположен стратегическия руски флот. Нещо повече, източна Украйна е икономическият стожер, който захранва икономиката на страната. Без нея е немислимо развитието на държавата при каквито и да са обстоятелства. Също така ЕС е наясно, че на него Украйна не му е нужна без Източна Украйна и Крим. Бедната Западна Украйна им е абсолютно ненужна, защото няма какво друго да му предложи освен неквалифицирана работна ръка на дъмпингови цени. Понеже Източна Украйна и Крим решиха, че не искат да са част от ЕС, че не искат да са поредния източник на евтина работна ръка и суровинен придатък на Запада се стигна до отделянето на две новосъздадени републики в рамките на държавата (Донецката и Луганската) , до референдум за Крим, представен като законен или незаконен в зависимост от интересите на свръхсилите в света и до остра размяна на „любезности“ между Путин и Обама със съответните политически и икономически удари под кръста.
Конфликтът в Украйна неусетно за някои и напълно закономерно за анализаторите се превърна в една от двете световни конфликтни точки, в които се решава бъдещето на световния ред. България безспорно е от най-засегнатите държави от случилото се там. Щетите са както икономически, така и политически. От една страна сме длъжни да се съобразяваме с поетите ангажименти към съюзниците от НАТО, от друга страна искаме да балансираме една коректна позиция към Русия, традиционна славянска страна с която ни свързват много обстоятелства. И понеже поне теоретически Република България е суверенна страна, то би било логично да отстояваме своя си интерес, а последа се съобразяваме с този на останалите. Но от политическия анализ, а и от наблюдение. просто око се вижда, че нашите политици са мекотели, които не са в състояние да тропнат по масата и да кажат “Не!” на Големия Черен Брат от Вашингтон или на бившата отличничка от FDJ
Като резултат ни притискат и от двете страни и с безгръбначното политическо и неадекватно управление даваме разнопосочни сигнали и на Изток, и на Запад. Същевременно в Украйна има голяма българска диаспора, оставена на произвола на съдбата, защото за политическата класа тук не е важно бъдещето на държавата и благоденствието на нейните граждани и защитата на сънародниците ни в чужбина, а краткотрайните похвали и потупване по рамото от двете свръхсили към отделните политически партии, явяващи се техни лобисти.
Предстоящото учение на НАТО в Украйна е твърде опасно планиран акт, който може да доведе до непредвидими последствия, още повече, че Украйна не е член на пакта. Какво дири НАТО там? На всички ни е ясно. Чужди танкове не са влизали в България от времето на втората световна война. Какво правят тук сега? Флот на НАТО кръстосва в Черно море, руски изтребители кръжат над флота и провеждат учение. Какво правят те сега? Цялата тази военна офанзива се оказва подготовка за бъдещи военни действия.
С влизането си в ЕС и НАТО, българските политици лишиха страната ни от национален суверенитет, допуснаха окупатори на наша теротория и превърнаха армията в нищо повече от пушечно месо за Алианса. С този си отказ на национален суверенитет ние приехме, че ЕС и НАТО ще ни защитят при евентуални военни действия. Това стана след подписването на договорите за присъединяване към алианса. Но историческия опит показва, че прословутия Чл.5 не важи ако еднастрана членка на НАТО нападне друга. Практическото потвърждение бе през 1974. Кипър беше ли защитен от Алианса, когато започнаха събитията там? Не! и то защото за САЩ Турция е по-важна от Гърция.
При едно разрастване на конфликта в Украйна и излизането му извън територията на държавата, най пострадали ще бъдем ние. Защото се намираме в центъра на събитията в световен мащаб. От една страна е горепосочения конфликт, от друга страна е конфликта в Близкия изток , усърдно разпалван от кукловодите. Защото и Сирия, и Ирак бяха управлявани от диктатори, но те бяха поели определени ангажименти към световната общност и не допускаха развитието на настоящата ситуация в региона.
При всички положения България ще претърпи загуби и от двата конфликта на която и страна да застане. Защото ние нямаме силата да се договаряме за евентуални икономически ползи след приключване на военните действия. Те са за кукловодите, които умишлено тласкат региона във война, за да има къде да пласират оръжие и за да има какво после да възстановяват.Това е начина им за оцеляване в политиката и възможността да притискат един Сенат и една Дума. За това неутралитетът е единствения възможен (и логичен) изход за една малка България, разрушена икономически и разложена морално от нейната недалновидна политическа класа. С всички произтичащи от неутралитета следствия, като излизане от военния блок НАТО. Европейският съюз е друга история, защото в плановете на неговите създатели става въпрос за Европа от Урал до Атлантика.
留言