ТРАНСПОРТ КАТО ВОЛСКИ ВПРЯГ… ИЗПЪЛНЕН СЪС ЗАДУШЕВНА ИНТИМНОСТ | АДСКИ ТРАНСПОРТ

Пътувайки от летище “София” съм очарован от това колко е тъпкано метрото. Направо съм в телешки възсторг от това как мотрисата се тътри като рахитична кранта, някакъв субект с почерняла от мърсотия яка наднича какво чета, двойка шваби волно смърдят на две седалки по диагонала срещи мен.

Също така съм очарован от някакви англоговорящи елементи, чийто речник се свежда до “мада фака”, “сон аф бийч”, “факъп” и други високолитературни елементи от езика на Шекспир. Също така съм очарован от това как из мотрисата се влачат някакви служители на Адския транспорт, провирайки се из навалицата като глисти между говна и искат билетчета и карти за проверка.

Уникални и красиви служители, с вид на хронични алкохолици в професионална категория, които биха засенчили с уханитето си на джибре и нявгашната махленска кръчмарска метла Пешо Дамаджаната и неговия ортак Пресуши Шише. Кървясали очи, тежка походка като на герой от “Зомби апокалипсис” и горе-долу същата миризма. В интерес на истината, двамата Адски служители са засенчени от некви пришълци от Страната на лалетата, които ухаят сякаш са се въргаляли в торна яма…

И така пътувайки сред уникуми разни най-накрая стигнах до заветната спирка, на която бях ощастливен от неописуема смрад, която автоматично ме накара да се огледам да не би наоколо да има група вмирисани шведи, но се оказа, че било умрял плъх, спокойно втасващ сякаш ще бъде част от някое изискано кулинарно произведение на френската аристократична кухня.

Та драги пътници! Добре долши в София! Смрад и гнус! Гарантирано от Фандупкова!!!

#Градскитранспорт #София #Столичнаобщина #Центърза