ТОТАЛИТАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

"Демокрацията не винаги означава свобода. Тя може да породи най-мракобесните дикртатури"

Исая Берлин*

Прекомерната отрицателна свобода (крайният индивидуализъм) води до разпад на обществото и превръщането му в сбириток от идивиди.

Общетво, в което отсъства положителна свобода (колективизъм) не може да се самообновява, да се защитава и репродуцира.

То е обречено на гибел, която ще е в резултат на неговата незаинтересиваност от собственото му съществуване.

***

В общество с прекомерна отрицателна свобода, каквото е нашето, все повече индивиди не се самоидентифицират като част от него.

Те са част от някаква мода, субкултура, банда, социална прослойка. Но не се чувствуват обвързани с обществото.

Ако не ми вярвате, огледайте се и ще видите, че има налице всички признаци, които сочат, че общественият разпад е в действие.

Повечето хора са се превърнали просто в биологически единици, които не се интересуват от нищо друго освен от личните си интереси.

Най-страшното е, че все по-малко са онези хора, които са наясно, че личните и обществените интереси са преплетени, ако обществото не е силно, то и личните интереси на индивидите са накърнени.

***

Демокрацията се изроди в тирания. Такава, каквато само една тоталитарна система почти е била достигнала...

Либерализмът се изроди в краен неолиберализъм.

Всичко противоествествено стана естествено.

Управляват ни крайно неморални, неетични индивиди, които нямат никакъв контакт с народа.

Ако Исая Берлин беше жив да види как демокрацията на безрпавието тържествува, дали щеше да напише нова версия на "Две схващания за свободата"?

***

*Исая Берлин (1909-1997) е може би най-значимият философ на либерализма, който в същото време се отрича от съвременните "либерали, защото тезите, които излага през 1958 г в книгата си "Две схващания за свободата" са несъвместими с догмите, налагани от съвременния "либерализъм".

Интересно е, че изводите, към които води ценностният плурализъм на Исая Берлин в политическата философия, често са подминавани, отричани и заклеймявани като нелиберални и консервативни или прекалено либертариански.

Съвременният либерализъм не понася разкритието, че свободата да живееш както искаш (или както са ти казали, че искаш) и свободата да имаш глас в колективните дебати, чиито решения може да касаят собственото ти бъдеще са две различни неща. Политическата демокрация и индивидуалната свобода не са задължително допълващи се понятия. Демокрацията е на път да роди най-тоталитарните режими в историята.