top of page
Търсене

Сердиклийски стадион или „секретна ахеология” в центъра на София


репортаж на Васил Жечев Публикуван на 17.07.2014

При преустройството на Лъвов мост са открити останки от стадиона на древна Сердика. Артефактите са покрити и разрушени, твърдят граждански активисти и специалисти. Общината пък покрива всичко със секретност.


Вярно ли е всичко това? Ето какво се случи, когато решихме да проверим.

Интернет потребители в групата „Да защитим и върнем достойнството на доайена на европейските столици – София„ настояват, че в извършващото се преустройството на „Лъвов мост“ са открити важни археологически артефакти и архитектурни обекти от древна Сердика, една част от които са извадени и преместени, а други за жалост са заличени.

Заговори се дори за новоткрит Сердиклийски стадион, който изглежда никога няма да видим…

Бинар беше поканен от протестиращите граждани на импровизирана пресконференция с участието и на зам.-кмета по културните въпроси на Софийска община г-н Тодор Чобанов и негови сътрудници архитекти и археолози в самия строго охраняем обект за добиване на повече яснота.

Активисти бяха изискали тази пресконференция след неколкодневни протести пред строителния обект и няколко десетки интервюта, в които те размятат папки с апокрифно направени снимки на археологически обекти от строежа. Обекти, които не е ясно дали все още са на мястото си или са се превърнали в съдържание на някой от стотиците излизащи камиони, пълни с камъни.

Същият ден митингът не бе толкова многолюден, може би заради ранния час – 08:45. Имаше не повече от 20-30 човека.

Попаднахме в абсурдна ситуация, в която трябваше да притичваме около железните заграждения, гонени от охраната и без никакъв шанс да влезем на самия разговор с медиите, на който бяхме поканени.

Пресконференцията се случи пред очите ни – но някъде там, на двадесетина метра зад оградата и зад няколкото добре инструктирани пазачи, далечни роднини на митичния Цербер. Оказа се, че има списък от медии, които могат да бъдат допуснати вътре. Той бил изготвен от г-н Тодор Чобанов, твърдяха хората, пазещи обекта, а медиите, получили благосклонно отношение на общинарите, бяха единствено БТВ и БНТ. Но по-добре сами вижте репортажа, там изненадите и разочарованият не свършват само с това…

Снимките на архитектурните обекти са дело на работници и граждани от околните сгради, обясниха ми хората от протеста. Страхът обаче си казва думата и те не желаят да говорят открито за това, което са видели, че е намерено и се изнася от изкопите.

Всъщност историята започва още през 2010 г. със строителната дейност около изграждането на метростанцията, когато са намерени и първите успоредни бетонни основи, които според арх. Димитър Димитров очертават параметрите на стадиона на древна Сердика. Тогавашното строителство превръща в купчина камъни оцелялото до наши дни. Днес всичко се повтаря.

Активистите и арх. Димитров са алармирали всички възможни институции: президент, министър-председател, министъра на инвестиционното развитие, министъра на културата, Главна прокуратура, Музея за история на София, Националния институт за паметници на културата и др.

Отговорите пристигали с огромно закъснение и с успокоителни думи, че всичко е законно. Дошлият по сигнала районен прокурор обаче не е допуснат и случаят е оставен без движение. Само Министерството на културата взима отношение и отправя писмено задължителни препоръки относно съгласуването на работния проект за спасителната възстановка.

Всеки строителен обект в София, всяко преустройство и дейност са нещо, с което столицата ни се движи в правилната посока – напред към собственото си благоустройство и приятен външен вид.  Важно е обаче това да не става за сметка на историята и археологията, защототова, което прави София специална, е нейното минало като древна Сердика.

Недоумение будят подобни практики на тайни съглашения, в които се крият важни детайли, гонят се журналисти, не се зачита общественото мнение, нито пък позицията на професионалните гилдии на архитекти и археолози, а за капак се упражнява политически и властови натиск върху институциите.

Не може за 20 милиона лева да се унищожава културно и историческо наследство на повече от 20 века, настоява арх. Димитров.

Действително, проектът за преустройство на Лъвов мост е важен за всички столичани и той трябва да се осъществи възможно най-бързо. В него са инвестирани много пари, а и София повече от всякога страда от автомобилни задръствания. Но все пак да не забравяме, чеисторията не е нещо, което може да бъде произведено тепърва с някой проект по европейска програма, колкото и да се стараем и да ни се иска.

Тъжното е, че в създалата се ситуация никой независим експерт не може да даде оценка дали това, което е намерено, действително представлява Сердиклийския стадион или е друга мащабна сграда. Никой, защото в загражденията се допускат единствено специалисти, които работят за самия поръчител – Софийска община, и те нямат интерес преустройството да бъде забавено.

Въпросът днес е оттук-нататък дали е възможно нещо да се направи и проектът да бъде така адаптиран, че преустройството да се извърши, но артефактите и архитектурните обекти да бъдат съхранени по местата си.

Въпрос, който въпреки множеството предложени проекти, съобразени с културната характеристика на района, все още „виси“ и чака отговора си от Столична община.

Comments

bottom of page