СВЪРШИХА СЕ БАЛАМИТЕ! | БИЗНЕСЪТ ПРИТЕСНЕН, ЧЕ ХОРАТА НЕ ИСКАТ ДА РАБОТЯТ БЕЗ ПАРИ

Числото в лева е прагът на бедността. Да сме по-точни на нищетата. Много домакинства в България живеят под прага на крайната бедност, с доходи на член от домакинството под посочените за съответните региони суми. Източник на данните НСИ

Автор: Мика Сийминеен

От една вчерашна публикация на “Десант”* разбирам, че “Пазарът на труда се разраства, няма обаче кой да работи”. От същата става ясно следното: „Но докато пазарът на труда продължава да се свива, работодателите все по-често ни казват, че имат огромни трудности да намерят квалифицирани кандидати, особено работници, които или липсват, или предпочитат да намерят работа в чужбина. Всички ние се надяваме, че последните реформи в образователната система и държавните мерки за улесняване на вноса на служители от трети страни скоро ще доведат до положителни резултати. “

***

Никакви реформи в образованието няма да променят нещата, колкото и да му се иска на бизнеса. Челният опит с внос на работници от чужбина показа, че няма да помогне. Украинците и молдованите съвсем ясно и категорично заявиха: „Ние сме хора, които искат да получават заплати, а не да се гаврят с тях.“ И това сложи край на експеримента. Нелегалните имигранти, получили статут и те не желаят да работят за без пари.

Повечето шивачки в България работят в меко казано робски условия. Нерядко “инвеститорът” изчезва в неизвестност и работничките се оказват без заплатите, изработени за месеци назад.

***

Единственото адекватно решение е бизнесът да се научи да плаща заплати, с които да може да се живее нормално. Дотогава, няма да има желаещи да работят за стотинки. Пак опитът показва, че бизнесът няма желание да подобри заплащането. Ако имаше, то минималната работна заплата в България нямаше да е 235 евро и да я оспорват като висока, а щеше да е доста повече, да речем около поне 800.

Не стига, че доходите на работниците са мизерни, но и като за капак заплатите се изплащат нередовно. Понякога с месеци, че и с години закъснение.

***

Толкова много реформи се направиха в името на това „да се намали тежестта върху бизнеса“, че няма накъде. В същото време няма нито една реформа, която да е намалила тежестта върху работниците. Мнозина от тях живеят по-зле и от роби, защото за последните е трябвало да се полагат някакви грижи, понеже са били ценна собственост. Бачкаторите обаче не са. Те са леснозаменяеми и не струват почти нищо.

Все повече хора, които имат някаква работа попадат в категорията “работещи бедни”. Ниските доходи на работещите в България са в резултата на контролираната мизерия, в която са поставени хората.

***

Докато „проверяващите“ за нередности в условията на труд си пият кафето с ръководните кадри на рисковите предприятия, вместо да си вършат работата, то няма да има намаляване на инцидентите. А от там няма да има кой знае колко желаещи да работят в тях. Особено за мизерните заплати, които са малко по-ниски от тези в Африка.

***

Докато бедността е основна насока в държавната и бизнесполитиката, никой нормален човек няма да е ентусиазиран да се гърби като камила, за да е в графата „работеще бедняк“.

Тази снимка добре илюстрира какъв е резултатът от политиката за подобрение на доходите на хората на наемния труд…

*http://www.desant.net/show-news/41534

#ОБЩЕСТВО #ПОЛИТИКА #society #грабеж #гледнаточка #КОМЕНТАРИ #БЪЛГАРИЯ #коментар #МикаСийминеен #ИКОНОМИКА #ПОЗИЦИЯ #мнение