Преди 96 години в София е роден Валери Петров – Рицаря на изящното слово

Мика Сийминеен
22.04.2016 г.
време за четене: 2 мин.

Валери Петров е продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

Големият поет, преводач и сценарист остава в историята с брилянтните си стихове и блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език.

Валери Петров винаги е бил не само талантлив творец, но и забележителен гражданин. Заедно с Христо Ганев, Анжел Вагенщайн и покойният отдавна театровед Гочо Гочев отказват да заклеймят Солженицин и Борис Пастернак на събрание на СБП. Автор е на прекрасни стихотворения, между които посветено на самозапалелия се в Прага Ян Палах през 1968 г. Сценарист на едни от най-забележителните български филми.

Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки, номиниран“ е за Нобелова награда.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора, и изобщо, стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят. Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат, но защо ли тогава нещо тук ни боли щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора?