Преди 144 години Васил Иванов Кунчев бе убит от враговете на българския народ и пое по пътя на безсм

Днес се навършват 144 години от убийството на радетеля и архитекта на независима и свободна България – Васил Иванов Кунчев, останал в историята ни като Васил Левски и Дякон Игнатий.

Мечтата на Дякона Левски е била чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Тази своя мечта той превръща в идеология и отдава живота си за делото, което е проповядвал. За нас българите, които тачим историята, независимо от това кой от нас какъв произход има, Левски е сред най-светлите личности на нашият народ. Преминал през легията на Раковски, бродил по хайдушките пътеки на Балкана като байрактар в четата на Панайот Хитов, споделял нерадостната съдба на българските хъшове във Влашко, където неговият приятел Ботев с великолепната си поетическа интуиция го нарече “нечут характер”- навсякъде Левски е всецяло отдаден на делото на революцията. Макар прикован на легло , младият поборник за народна свобода не престава да мисли за участта на поробената си родина и прозорливо достига до идеята за вътрешна революция. За нея той пише на стария войвода Панайот Хитов следното: “Аз съм решил да започна едно свято дело, в което ако спечеля , печели цял народ, а ако загубя –губя само мене си!” и още не оздравял напълно, той ще прекоси на длъж и на шир поробеното Отечество, за да извърши първата си революционна обиколка и да провери готовността на народа за борба.

Левски пръв разбрал, че да бъдем равни с другите европейски народи, зависи единствено от нашите собствени задружни сили! Неслучайно той казва, че „който ни освободи, той ще ни пороби“ и се е оказал прав, защото след Освобождението, Великите сили се разпореждат с България, както те намерят за угодно на тях, а не както е угодно на народа. Ако не бяхме толкова късопаметни, днес съдбата на страната ни щеше да изглежда по съвсем друг начин .

Левски се ръкoводел от три основни неща – любовта към народа, култът към свободата и вярата, че освободеното ни отечество ще има най- съвършена наредба. Пред любовта към народа казва той трябва да се смири и най-малката гордост, пред тази любов няма място за тщеславие и суета.Той изгаря от едно страстно желание да види родината си свободна пък после ако ще патките да му наредят да пасе. Неговата възвишена любов не чака отплата и привилегии, неговата жертвоготовност е всеотдайна и това го кара да напише : “Аз съм се обещал на Отечеството си – жертва за освобождението му , а не да бъда кой знае какъв.”

Той вярва, че революцията може да успее само и единствено, ако народът стане господар на собствената си съдба. Той ясно формулира и целта на национално освободителната борба: ”С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната деспотично тиранска система и тя да се замени с демократична република и народно управление.”

Надигат се гласовете на разни безродници и предатели, които да очернят името на тоз най-истински и сам по себе си свят човек, който с дела показа, че пътя към свободата на род и Родина е само чрез революция, която да отдели България от територията на Османския султанат и да изведе Народа от Турското робство, което постепенно го унищожава.

През последните десетилетия има активна кампания за окепазяване и омаскаряване на Апостола. Едни безродници говорят, че се борел за “европейски ценности”, а други лансираха твърдението, че Васил Левски не се е борил за национално освобождение, а за права на човека в рамките на Османския султанат…

Последното твърдение не само, че не е вярно, но е опит да се подмени българската история и да се омаловажи делото на Васил Левски, който ясно и точно, пък и недвусмислено в своя дописка до в-к „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., и публикувана на 13.02.1871 г. е заявил следното : „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. От тук може да кажем, че всеки, който твърди обратното на словата на Апостола на свободата е лъжец, безродник и предател. Да, вярно е, че в същата дописка говори и за равноправие, но не в Османския султанат, а в свободна България. И точно тук е истината:

ЛЕВСКИ СЕ Е БОРИЛ ЗА НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ И ЗА СВОБОДАТА НА НАРОДА СИ, ЗА СЪХРАНЯВАНЕТО НА НЕГОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ КАТО ТАКЪВ.

Няма никакво съмнение, че Левски НИКОГА не е говорил за оставане в Османския султанат и твърдо е отстоявал позицията си, че Българския народ трябва да се отърси от Турското робство. Относно изказването на някои люде, че Левски днес би бил радетел за европейски и евроатлантически ценности и, че би поддържал членството ни в ЕС, ще отвърна с цитат, който ясно и недвусмислено говори за това какво е било личното мнение на Апостола по въпроса за Европа: „Трябва да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас – никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци.“ Ясно и точно, без заобиколки, прямо и открито. Всеки, който се опита да каже, че този текст е неверен да потърси в-к „Свобода“ от 13.02.1871 г. и да се увери сам в тези слова на Апостола.

Идеалът, който ни завеща е Свободна България, на чието знаме е изписано „Свята и чиста република“. Кога ще го осъществим?

ПОКЛОН АПОСТОЛЕ!

#история #ОБЩЕСТВО #историянаБългария #гледнаточка #България #родолюбие #ВасилЛевски #Апостолнасвободата #възрожденци #свобода #Турскоробство #Апостол #патриотизъм #възраждане #мнение #ДяконИгнатий #родина