ПОЧИНА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ОПЕРЕН ПЕВЕЦ НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ

Мика Сийминеен
16.05.2014 г.
време за четене: 3 мин.

Големият бас Гюзелев в операта „Борис Годунов” Снимка.: ghiuselev-opera.com

FREI News, България, София

На 77 години тази сутрин след тежки здравословни проблеми почина в болница “Пирогов” големият български оперен певец Никола Гюзелев, съобщи БНТ.

Ученика на световно известния педагог професор Христо Бръмбаров, Никола Гюзелев съчетава основните елементи на българската певческа школа, безупречната техника на италианското белканто и интензитета на славянската емоционалност.

“Той е един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство. Необичайният му талант се проявява във вълнуващи персонажи, завладяващи и дълбоко влияещи върху публиката чрез задълбочени, брилянтни и искрени интерпретации. Характерите, създадени от Гюзелев, не е традиционното възкресяване на добре познати модели. Те са пълнокръвни, разнолики личности, подържащи постоянна емоционална връзка със съвременния зрител”, пише ghiuselev-opera.com.

Никола Гюзелев беше ярка личност, която със своя талант омайваше не само музикалната публика, но и непредубедените, за първи път влизащи в оперната зала зрители, коментира пред БГНЕС директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов.

“Няма да забравя неговото изкуство, когато правихме “Аида” на открито пред бившия мавзолей. Той изпълни ролята на върховния жрец Рамфис с такава яркост и присъствие, което приковаваше зрителите на целия площад. С него имахме и много спектакли в Япония. За мен винаги ще остане споменът за контакта, който споделяхме на сцената в спектакли като “Дон Карлос”, “Джоконда”, “Турандот”, добави маестро Карталов.

Биографични данни

Никола Гюзелев e роден в Павликени на 17 август 1936 година. Баща му, Николай Гюзелев, по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му, Елисавета, била шивачка, но на младини играела в самодейни театри. Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски

През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършваХудожествената академия със специалност живопис. От 1955 година започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. — при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 е стажант, а от 1961 година — редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 година с ролята на Тимур в операта на Верди „Турандот“. През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.

През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година — с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“.

През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.

През 1994 година отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди“, отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий“ — I степен, орден „Стара планина“ — I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира“, „Златна муза“, „Златно перо“, „Комендаторе на Република Италия“ и други.

Роли

Кардинал Салвиати в „Бенвенуто Челини“ от Ектор Берлиоз, Ескамилио в „Кармен“ от Жорж Бизе Галицки в „Княз Игор“ от Александър Бородин Баронът в „Травиата“, Филип II в „Дон Карлос“ от Джузепе Верди Мефистофел във „Фауст“ от Шарл Гуно отец Гавраил в „Боянският майстор“ от Константин Илиев, Командорът в „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт, Пимен и Борис Годунов в „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, Крумов в „Антигона 43“ от Любомир Пипков, Тимур в „Турандот“, Барон Скарпия в „Тоска“ от Джакомо Пучини, Варяжки гост в „Садко“ от Николай Римски-Корсаков, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, Миха в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана.