Потоп в Мизия
- Мика Сийминеен
- 14.12.2014 г.
- време за четене: 2 мин.
“Потоп в Мизия” разказва за природно бедствие. Но също така поставя и сериозния въпрос доколко такова едно бедствие може да е само природно. Изследва как един катаклизъм се превръща в катализатор на проблемите, дремещи в малките “забравени” градчета в Северозапада, пък и в цялата страна.
Разказ, за един катаклизъм, който се превръща в катализатор на проблемите, дремещи в „забравен” град в Северозапада. Проблеми в отношението на властта към хората и на “метрополията” към “провинцията”. Проблеми, които в създавалата се среда на порочна йерархия на човешкото достойнство, произвеждат реакции във всички посоки, и често връщат обратно назад топката на общественото пренебрежение.
Проблеми и на държавния апарат, който насочва фокуса на вниманието си основно към “центъра”, отказвайки да възстанови правото си да е функция на общия ни граждански интерес.
Буквално преди броени седмици България преживя поредния воден катаклизъм. Наводнение прекъсна пътя на магистралата Бургас-Созопол за близо денонощие, и отне живота на 37 годишна жена от с. Росен. Медийното пространство бе изпълнено освен с тревожни коментари и с усещането за безпомощност. Безпомощност, не просто инспирирана от мащаба на природните сили, а от сблъсъка с неизвестното. Неизвестно, което отказва да повдигне завесата на собствената си причинност и да ни осветли: „Защо? Кой е виновен? Може ли само от дъжда да стане всичко това?”
Случилото се в Бургаски окръг не е единствено, то се повтори в някакъв ужасяващ рецидив през изминалата година на няколко места в цялата страна: Варна с кв. „Аспарухово“, Добрич, Велико Търново, Ловеч, Габровско, Борковица, Хасково, Пловдив, няколко села в Родопите и Врачанска област. Ние избрахме да открехнем вратата на една история именно в дунавския град Мизия, може би единственият пример в най-новата ни история за тотално унищожен град. На събитието ще бъде оставена кутия за дарения за престоящите коледно-новогодишни празници за жителите на Мизия, за които положението още дълги месеци, че и години, просто няма как да бъде празнично.
Comments