ПОМНЕТЕ БОТЕВ И ВСИЧКИ ОТДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ
- Мика Сийминеен
- 2.06.2016 г.
- време за четене: 2 мин.
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят…”
На днешната дата честваме Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Ден, който трябва да ни напомня, че днешната ни свобода не е дошла даром, а със страдание и кръв.
Тази година отбелязваме и 140 години от гибелта на поета-революционер Христо Ботев
На 1 юни 1876г. в сърцето на Врачанския Балкан, след края на сражението, вражески куршум отнема живота на Христо Ботев. Пропитата с кръв и сълзи българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт в името на идеала за Свободна България. В името на майка България! Помнете го, българи! Никога не забравяйте това Помнете всички наши предци, жертвали живота си за родината!
Днес не е празник, а ден на възпоминание, който се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си. Макар през годините да се е променила формата на поменуването, то смисъла му е останал неизменен повече от век.
През далечната 1948 г. на 2 юни в 12:00 за първи път прозвучават възпоминателните сирени, огласяващи цялата страна. Спираме за почит със сведени глави и някои от нас си задават въпроса: Дали днес, когато е пълно с чуждополконници, безродници и майцепродавци, Народа е тръгнал по пътя на собственият си разпад? А може би е дошло време за едно Ново Възраждане?”
Христо Ботев Никола Славков и Иван Драсов 1875 г
Днес, когато в 12:00 часа чуете сирените, които ще прозвучат за 68-ми път, знайте, че те освен знак на почит са и алармите в нашето битие, които ни предупреждават, че ако не браним свободата си от попълзновенията на чужди агенти, на поробители, изедници, майцепродавци, безродници, окупатори, чуждопоклонници и вся друга сган, която се стрeми да обезроди и превърне Народа в стадо, а обществото в сбор от покорни индивиди, ще се окажем пак поробени и пак ще трябва да се борим за Освобождение.
Ако възпитаваме децата си в родолюбие и че Народа и Родината са две неделими неща. Че заветите на Ботев, Левски, Раковски… Че делата на Хитов, Волов, Бенковски… Че геройството на опълченците… Че страданието на възтанниците… Не са били напразни!
Ние като народ, трябва да помним делата, страданието, мъката и силата на нашите предци, които се пребориха за нашата свобода, за нашата идентичност. За това да ни има днес!
Може би идните поколения ще се вдъхновяват и ще претворяват в действителността си идеите на Ботев и Левски, ако ние не успяваме, затънали в делника. Дължим им го някак – и на миналите преди нас, и да идните след нас. Ако не им вярваме, ако идеите им ни звучат далечни и непознати, то може би няма да е така за децата ни. И все някъде напред във времето, Ботев, Левски ще бъдат припознати и ще получат заслуженото си преклонение от тези, заради които те са се пожертвали.
Поклон пред паметта на загиналите за свободата на България!
Comments