Опреовержение за смъртта на светецът от Байлово

In momiriam

На 99 години почина Дядо Добри Добрев – родолюбецът, известен дарител за реставриране на християнските храмове из цяла България, наричан още Светецът от Байлово”, почина на 99 години.

Той бе наричан светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк… Малко са българите, които не са чували за дядо Добри, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му.

Той всеотдайно даваше на околните единственото си богатство – доброта, човещина. И на тази преклонна възраст можеше да бъде забелязан от време на време из столичните улици в търсене на щедри хора за изпълнение на богуогодна кауза. Дядо Добри от десетилетия събираше пари за възстановяване на храмове из цяла България. Не се страхуваше от студа и от лошо време, не се безпокоеше, че ще остане гладен, не се сърдеше на безучастните към делото му люде. Старецът излъчваше благост и кроткост. Готов бе с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за Бога с всеки минувач, да благодари за подаянието. Дядо Добри обаче не бе просяк. Той не разчиташе непознати да спасят плътта му, а искше той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.

Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчиташе, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание.

Той уважаваше хората и не таише нищо лошо в себе си. Виждаше, че светът около него е егоистичен, но не се тюхкаше безмислено, а оставяше следа и даваше пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него.

СЪДБАТА НА БЕЗСРЕБЪРНИКА

За живота на дядо Добри не са известни много неща. Добрият старец не желаеше известност и не искаше да разгласява подробности от битието си. За него бе достатъчно, че го знаят като добрякът, който събира пари и ги дарява за български черкви и манастири. Не смяташе, че личният му живот е по-важен от обществените му дела. Човекът с голямото сърце е роден през 1914 г. в село Байлово, което е известно като родното място и на друг голям българин – Елин Пелин. То е закътано в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора. Дядо Добри имаше четири деца, надживя две от тях. Той не криеше огорчението си от неверни слухове, че е обезнаследил семейството си и е дарил парите от продадената си собственост. Затова и повече подробности за семейството си не споделяше. За миналото му е известно, че във войната е увреден слухът му от паднал наблизо снаряд. Какво го е подтикнало да стане божий странник, не споделяше. Може би фактът, че в Байлово никога не е имало изобилие на материални блага или богати хора. Самият Елин Пелин пише: “Хубаво е моето родно село, хубаво е, но е много бедно.” Дядо Добри обаче направи родното си място богато духовно. Откакто се помнят хората от селото, дядо Добри обикаляше по черкви и манастири из България, за да събира дарения и да им помага. Съселяните му, които виждат почти всеки ден самарянина, бяха абсолютно сигурни, че той дарява всяка стотинка, която е попаднала в касичката му. Нищо никога не е оставил за себе си, убедени са те.

Имаше скромен дом за голямата си душа

Домът на дядо Добри е на няколко крачки от дома-паметник на съселянина му Елин Пелин. Защото светецът от Байлово от години се бе превърнал в истински аскет и е оставил удобствата на родната си къща на своите наследници и роднини. Живееше в малка бедна стаичка в пристройка в двора на селската черква “Св. св. Кирил и Методий”. Не искаше да ползва никакви удобства на съвременната цивилизация. На масичката в скромната стая имаше малко храна, но тя му бе достатъчна, за да преживее поредния ден. В зимното студено и неприветливо утро той можеше да бъде видян, запретнал ръкавите на стара роба да пренася дъски и пълни кофи за огрев на черквата. Около нея е затрупано с дървен материал и инструменти. Ремонтът на покрива вече е приключил, но има още работа по възстановяване на старата сграда. Парите за обновлението естествено са дарени от добрия старец. Въпреки натрупалите се години той активно помагаше в тежката работа на друг работник. Черквата на селото е построена от майстор Ганчо Трифонов от село Смолско през 1884 година и е паметник на културата. Наскоро обаче свещеникът е починал и за служби от време на време идва свещеник от съседни села. Затова дядо Добри отваря сутрин черквата и я затваря вечер.

Пътник от миналото или от бъдещето

С автентичните си дрехи, с цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото б е възприеман от много хора и като пътник от миналото. Той повече приличаше на най-светия аскет за българската църква Св. Иван Рилски, отколкото на съвременник на безнравствеността и корупцията. Той сякаш идвшеа от старо време на различни нрави, когато милосърдието и вярата са имали по-здрави основи. В същото време дядо Добри бе пътник… от бъдещето в буквалния смисъл и сега духом не спира да пътува между родното си село и други места, за да търси свои последователи в подкрепа на църквата и духовността. Докато бил млад, Добри Добрев редовно изминавал разстоянието от Байлово до София пеша, то надвишава 25 километра. Когато не можеше да разчита на старческите си нозе, използше автобус. Тъй като много добре го познаваха, често шофьорите не му искаха дори пари за билет. Той често разчиташе и на щедростта на минувачи, за да си осигури и необходимата храна за деня. През лятото се случваше дядо Добри да бъде видян как похапва сладко подарента му зряла диня.

Светите мисии

През последните години дядо Добри най-често отиваше в храма “Св. Александър Невски” и черквата “Св. Седмочисленици” в София. Там той събираше парите, нужни за реставрацията на Байловската черква “Св. Кирил и Методий” – 10 000 лева. Направил е дарения за обновяването на черквите в Калофер и Поибрене. Общо 25 000 лева е предал старецът за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци. Най-мащабното дарение обаче, което спомага за популяризирането на делото на светеца от Байлово, безспорно е за храм-паметника “Св. Александър Невски”. Непосилната сума от 35 000 лева добрият дядо е събирал години, за да послужи на най-големия християнски храм у нас. Това става през май 2009 г., когато старецът намира секретаря на църковното настоятелство Стефан Калайджиев и му споделя намерението си да направи голямото дарение. Оказва се, че парите са внасяни стотинка по стотинка от близка роднина на дядо Добри в клон на банка в Нови Искър. Двамата тръгват към градчето и започват да влизат във всеки офис на кредитна институция, докато открият къде се пази дарението. С един подпис храмът получава най-голямото дарение в историята си. Според Стефан Калайджиев даренията от хора, посещаващи храма, средно годишно възлизат на 2000-2500 лв. Те се правят основно около различни празници. Дарените от дядо Добри пари са за обновлението и препозлатяването на престола в “Ал. Невски”, купени са нови покривки и завеси, отстранен е теч. Като израз на благодарност хора от храма начело с отец Тихон са посетили скромния дом на аскета в Байлово и са му предложили помощ за купуването на мебели от първа необходимост. Светецът от Байлово обаче отказал всичко. Това е човек който събира добродетели, бере и събира плодове за вечния живот, обобщава секретарят на настоятелствотото на “Александър Невски”. Изброените дарения са само част от известните. Останалите са достояние на онзи, за чиято прослава се събират. С подаръците, които прави, дядо Добри може да се сравни с един друг известен, но нереален старец – Дядо Коледа. Дядо Добри не носи играчки за децата, а им дари примера си, предаде им надеждата си за превръщането ни в по-почтени и духовно извисени хора. А пък който не вярва в Дядо Коледа, може да повярва в дядо Добри. Това значи да повярва в доброто.

#БЪЛГАРИЯ #ДядоДобри #inmemoriam #светец