ОБЩЕСТВО = СОЛИДАРНОСТ

След градушката на 20.07.2014 центъра на София бе залят с 30 см вода. Снимка: личен архив на Мика Сийминеен

ЗА НАВОДНЕНИЯТА, СОЛИДАРНОСТТА И НАГЛОСТТА

Тази година станаха доста наводнения, които нанесоха големи материални щети и взеха човешки жертви. По принцип, природата е непредсказуема, но големите трагедии не дължат само на природните бедствия, а от неангажираността на държавата, която в последните 24 години не взема никакви адекватни мерки за защита на населението при бедствия и аварии.

Истината е, че наводненията се дължат не толкова на природата, колкото на това, че никой не си е направил труда да поддържа съоръженията, които са именно да се предотвратят наводненията. Дигите са подкопани или въобще ги няма, няма ги и водоотточните канавки, също така е изсечена растителността, която служи като естествено укрепване на терените. Човешкото безхаберие и алчност водят до там, че когато придойде водата, няма какво да я спре и тя залива населените места.

Случая в Мизия е, че водата е минала под дигите, а това означава, че никой не си е направил труда да направи даже и една проверка дали терена под дигите не е станал пропусклив с времето. Също така, въпреки предупреждението за това, че приливната вълна идва към града, никой не си е направил труда да изгради втора линия на дигите или поне да евакуира населението на града.

Реално погледнато, въпроса не е в това, че има природно бедствие, което не може да се предотврати, а в това, че нито властите, нито населението са реагирали адекватно на надвисналата опасност.

Докато не се започне с превантивни мерки, винаги ще има трагедии. Така, че за да се избегнат нещастия като тези във Варна, Карловско, Мизия и много други, трябва да се вземат мерки, които да са, ако не предотвратяващи наводненията, то поне да помогнат да не са толкова големи щетите и да се сведат жертвите по възможност до нула.

В бъдеще ще има много такива наводнения, поради климатичните промени и точно затова трябва да се вземат съответните мерки, които да защитят населението от тях.

Докато хиляди хора страдат, някои политици решиха да си направят PR на фона на бедствията, които заливат страната ни /буквално/. Та, питам се дали тези същества, които постъпват така нагло не са по-долни и от животните, защото даже и най-глупавото животно по време на бедствие е солидарно със стадото си? Явно, отговора на този въпрос е, че по-низше в морално-етично отношение не съществува и точно затова хората по света страдат, защото политиците не са част от народите, които управляват.

Когато има бедствие, това означава, че трябва да сме солидарни и да помагаме на онези, които се нуждаят от помощ. Всеки помага, както може и с каквото може. Не е казано, че трябва да вземаме лопатите или пък да носим едно или друго. Има различни видове помощ. Едни помагат с материално, други с нематериално, трети и с двете. Общото между всички, които наистина помагат /или си мислят, че помагат/ е, че те не търсят отплата за това, което правят, те не търсят реклама, правят го безкористно.

Едно от нещата, които са забравени днес е, че солидарността и съпричастността са нещо, което трябва да го има между нас, за да оцелеем, защото нито едно общество или стадо не оцелява, ако няма солидарност, взаимопомощ и обединение пред бедата, която застрашава оцеляването. Даже и животните от различни видове не си пречат, когато има природно бедствие, но тук има хора, които пречат на онези, които искат да помогнат. Чудя се кога ще бъде проумяно от онези, които казват: “Това не ме касае?” Помня, че се събираха помощи за страните от бивша Югославия, когато бяха наводненията там. Събра се доста, също така и доброволци ходиха да помагат в пострадалите райони. тогава зададох въпроса “А ако стане нещо подобно у нас, дали сърби, хървати и босненци ще ни подадат ръка?” За съжаление получих отговор на въпроса си, но такъв, какъвто не ми хареса, а именно, че никой не подаде ръка на пострадалите у нас.

В Сърбия не се интересуват от ставащото тук… Знам го от сърби… В крайна сметка, оправдават се, че сега не можели… Само едно момче, Милан Перишич от Пирот каза, че би искало да се организира помощ /за пострадалите у Варна/, но гласа му остана нечут, защото явно тези към които се обърна не се интересуват от ставащото у нас. Нали на тях беше оказана помощ.. Та за какво да се ангажират да помагат на пострадалите в България? За съжаление е така… Българите помагат на всички, а когато дойде време да се подаде ръка на тях, просто ги пренебрегват…

И пак: Нека не забравяме, че солидарността е нещо, в което няма корист, не се търси облага и се прави от човещина, за да помогнеш на онези, които не могат да си помогнат сами. Взаимопомощта стои в основата на всяко едно обещесвто и е немислимо да съществува такова, в която тя отсъства.

Солидарността, това е съпричастност, разбиране, взаимопомощ и адекватна реакция при ситуация, в която непременно трябва да се направи нещо, което би помогнало оцеляването на обществото като цяло. Тук става дума за частен случай на солидарност. В известен смисъл, ние хората сме солидарни само, когато има обща опасност, която ни защитава пряко. В по-общия смисъл на солидарността, това е да постъпваш с околните така, както би искал да постъпят те с теб при аналогична ситуация, т.е. да се поставиш, па макар и мислено в тяхното положение и да ги разбереш.

Аз разбирам онези, които отидоха да помагат… Разбирам и онези, които не си мръднаха пръста по никакъв начин да помогнат… Но не разбирам онези, които намериха в себе си наглост да си правят реклама от бедствията.

Та нека пак ще задам въпроса: ДОКОГА ЩЕ ИМА ХОРА, КОИТО НЕ ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С БЕДИТЕ, ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА МИСЛИМ САМО ЗА СЕБЕ СИ?

#опасност #ОБЩЕСТВО #ПОЛИТИКА #ГЛЕДНАТОЧКА #БЕДСТВИЯ #КОМЕНТАР #дневник #БЪЛГАРИЯ #мнение #Солидарност #дневници