НАРОДЪТ ПОБЕДИ ЗА ЧЕТВЪРТИ ПЪТ В СЪДА СРЕЩУ ЗЛАТНИТЕ КОНЦЕСИОНЕРИ

Мика Сийминеен
1.07.2014 г.
време за четене: 3 мин.

Сговорна дружина – планина повдига

Четвърта съдебна победа на народа по делата за показване на договорите за златните концесии само в рамките на 3 месеца. Съдия – Луиза Христова. (Някак все по-нормално започва да ни се струва народът да печели срещу администрацията си.)

Съдът реши, че държавната администрация няма право да крие концесионните договори с частните фирми „Дънди Прешъс Металс“, „Асарел-Медет“, „Елаците-Мед“, „Горубсо-Кърджали“. Защото общественият интерес е надделяващ над частния. Това решение се дължи само и единствено на задружните усилия на нарастваща маса непримирими български граждани… и честни съдии.

Решение, относно златните концесии в полза на Милко Болградов, което можете да видите тук

Трета победа – срещу Министерския съвет Втора победа – срещу Министерския съвет Първа победа – срещу Министерството на икономиката.

Делото спечели Милко Болградов от Ямбол.

Той бе един от над 800-те българи от страната и чужбина, които по законов път поискаха правителството да извади на светло пълните текстове на договорите за златните концесии на България. И на които Министерският съвет отказа. Припомняме, че по занижена оценка само за 15 години българското общество е загубило над 30 милиарда долара ($ 30 000 000 000) – от 1999-та година насам, само защото находищата са отдадени на частни фирми.

Според сателитни снимки и задълбочени геоложки изследвания, проведени през последните над 50 години от международни екипи, през България минават едни от най-богатите златни и сребърни „жили“ в света. Находищата се обработват от 50-те години на XX век, като на изхода на всяко от тях ежедневно са били взимани проби за проверка състава на рудата, следяли са се стриктно добиваните количества, отчетността е била важна част от целия процес по добива.

Днес отчетност липсва напълно. Няма контролни органи на изхода. Не е ясно какви количества руда се добиват (каквото каже концесионерът). Не е ясно какво е истинското съдържание на злато, сребро и мед в рудата (каквото каже концесионерът). Не е ясно колко от другите скъпи метали добива концесионерът – по договор той дължи такса от 1,5-2,5% върху златото, среброто и медта. Има възможност да извлича и платина, германий, молибден и още поне 40 ценни метала. Само той знае какво и колко добива.

Напълно скрито остава какви са инвестиционните ангажименти, поети от концесионерите при приватизирането на съоръженията върху находищата. И най-важното: какви ангажименти за работни места, заплати, грижа за почвата и водите (от които се хранят хората в близките населени места) са поели частните фирми. Спазват ли ги?

Известно е от медицински и други публикации и документални филми, че 6-те най-големи находища са и 6-те места с особено висока смъртност в България. Причина: изхвърляните хиляди килограми отрови периодично в течение на десетилетия. Раковите заболявания в районите на концесиите са в пъти повече от навсякъде другаде в страната. Средната продължителност на живота на хората, расли около концесиите, е най-ниската в страната – около 45 години. Хората там тихомълком мрат млади, с лъжливия покой, че децата им получават сравнително високи заплати в мините,… докато и децата на свой ред умрат преждевременно. Има ли пряка финансова изгода частният концесионер да инвестира в опазващи живота технологии? И защо държавната администрация отказва да покаже договорите? От какво се страхува? В 14-дневен срок ще разберем дали Министерският съвет ще продължи да защитава интересите на концесионерите и ще обжалва пред по-горна инстанция решението на съда…