КОГАТО ПАНТАЛОНИТЕ БЯХА КЛОШ, А КЛОШАРИТЕ МИРАЖ*

Автор: Неизвестен

Искам да напиша този текст по повод писанията на всички онези, които плюят годините между 1945 и 1989. Кои сте вие, че да го правите? Защо пишете глупости за родината ни? Вие звучите така, сякаш сте готови на всичко, за да продадете миналото на нашата България.

Вие май забравяте, че времената, по които плюете, са все още живи, за тях все още има живи хора, които да разказват. Спомняте ли си как страната ни се справяше с последствията от войната, как се съживяваше? И всички ние, малки и големи, с ентусиазъм участвахме в изграждането на една нова България.

Казвате, че нямало много неща през комунизма. Как да има, като всичко беше опустошено? Но явно не сте разбрали как някога във всеки селски двор имаше по две чисто нови коли, а не като сегашните съборетини. И тогава определено имаше работа за всички, а не като сега.

Приеха ме с конкурс да уча в образцовия механотехникум в столицата. После завърших висшето си образование във ВМЕИ със специалност двигатели с вътрешно горене. После следвах и педагогика. Всичко това – напълно безплатно. През целия си живот съм била учител и изучих децата на половин България. Тогава имаше безплатно образование и медицински грижи, а децата, които завършваха, бяха умни, интелигентни и възпитани.

Къде сега са умните деца? Извън страната ни. Навсякъде е пълно с крадци, убийци, ислямисти, наркомани и какви ли не, които преди нямаха място в родината ни. Тогава нямаше хора без работа, нямаше гладни, нямаше бездомни, ровещи по кофите. Нямаше филми с убийства и никакво възпитание.

Отвсякъде ни залива агресия, а тя започва в най-ранните години на децата – още от детската градина, а след това в училище и всяка друга сфера. Искам това да спре, искам да кажа Стига! Къде отиваме, другари? Никой ли от вас няма достойнство, никой ли не изпитва гражданска отговорност и любов към нашата мила родина?

* Заглавието е на редакцията

#БЪЛГАРИЯ #социализъм #спомени