Истината за гръцката драма – ама не по брюкселски

Надя Христова

Малко разгласяван факт е, че в момента съдбата на южната ни съседка се решава от две партии, които по всички последни проучвания събират 22+15, или общо 37% от гласоподавателите.

За справка, в парламентарните избори през 2009 г. сборът от двете партии е бил 77,4%.

Европейският политически и финансов елит пришпори Гърция да сформира едно на практика нелегитимно правителство, което ще вземе решения за следващите 30 години.

Говори се за “помощ от Европа”, а не за нов кредит от Европа, който само увеличава предишния, коментират някои гръцки анализатори. Няма “помощ от Европа”, която да е дадена или да предстои да се даде безвъзмездно, предупреждават те.

Защо медиите разгласяват, че “гърците гледат с надежда към новия премиер”, а не  “кредиторите гледат с надежда към новия премиер”?

Европейските политици бранят интересите на кредиторите,

защото фалира ли Гърция, те губят милиардите си. Тенденциозно се криел и фактът, че заслуга за по-голямата част от гръцкия дълг имат спекулантите, сринали рейтинга на гръцкия дълг, като по този начин го оскъпили в пъти.

Внушава се, че кризата се предизвиква от някакви мързеливи народи, които нямат финансова дисциплина. Как тогава в Г-20 приемат да членува една държава с „мързелив” народ и липса на финансова дисциплина като Италия? – питат анализаторите.

“Отписаните 100 милиарда” на практика са мечешка услуга,

тъй като по-голямата част от тези пари гръцката държава ще се наложи да ги даде за рекапитализация на частните кредитори (банки) и за затваряне на дупки в бюджетите на социалните фондове, които притежават част от въпросния “отписан дълг”.

Новият гръцки премиер Пападимос вече се сблъска с коалиционните си партньори.

“Въпреки постигнатия напредък Гърция се намира на кръстопът”,

заяви Пападимос, като посочи нуждата от още реформи. По-рано днес обаче лидерът на гръцката консервативна партия Нова демокрация Андонис Самарас заяви, че формацията няма да одобри никакви нови мерки за икономии. Друг коалиционен партньор – малката крайнодясна партия ЛАОС, също отбеляза, че няма да подкрепи нова вълна от орязвания на заплати и пенсии. Малцина обаче коментират

кой е г-н Пападимос и за какво се е борил.

Бившият шеф на Гръцката централна банка при приемането на страната в еврозоната, а след това вицепрезидент на Централната европейска банка (ЦЕБ) може би неслучайно е подкрепен от лидерите на еврозоната. Според някои гръцки икономически анализатори

показателите, благодарение на които Гърция влиза в еврозоната, са били подвеждащи,

а ЦЕБ тогава ги одобрява.

Няма как да не боде очите фактът, че същият бивш вицепрезидент на ЦИБ днес е супергероят, който “спасява” Гърция.

Ето какво пише в. “Етнос” – един от най-тиражните и влиятелни гръцки всекидневници:

„Парите отидоха при мошениците от финансовата система (просто казано банките),

които след като са били спасени със солидни държавни средства, сега заплашват… държавите с банкрут и „щавят” народите на Европа. Благодарение на тях се режат заплати и пенсии!”

Междувременно в Германия продължават драматизациите на тема “Гърция извън еврозоната”.

Авторитетното издание “Шпигел” съобщава, че в момента експерти от германското министерство на финансите подготвят три различни сценарии за черната овца на ЕС. Един от тях е – Гърция излиза от валутния съюз и еврото укрепва. Фабулата тук е, че позакъсалите Италия и Испния ще решат по-лесно проблемите си без жертвеното магаре Гърция. Най-лош според изданието е третият сценарий, според който

Гърция десетилетия наред ще се намира в състояние на криза,

а последиците – икономически и социални, е невъзможно да бъдат калкулирани отсега.

“Хаос”, “драма” и “криза” са гръцки думи. Такава е и катарзис.

Европа е кацнала между хаоса и катарзиса, докато политическите драми в Атина и Рим достигат кризисна точка. Въпреки че има надежда, още няколко грешни стъпки ще изпратят всичко в бездната, анализира “Ройтерс“, като сравнява драмите в двете люлки на европейската цивилизация.

Краят на ерите на Берлускони и Папандреу на теория трябва да е причина за празник,

посочва още Агенцията. И ние сме свидетели точно на това днес – една несъстоятелна веселост, обхванала Брюксел. Дали обаче официалните послания на европейските лидери ни дават ясна представа за истинските причини за тази атмосфера на радост?

Източник: bnews.bg