ИМА ЛИ МѢСТО БОТЕВЪ ВЪ НАШЕТО ВРѢМЕ?

Мика Сийминеен
19.10.2018 г.
време за четене: 2 мин.

Източник: Булпрес

Този въпрос е актуален за всяко поколение и време. Задал го е и литераторът Петър Зяпков през 1931 г. в статия, публикувана във вестник “Пряпорец”, по повод 55 години от смъртта на поета и революционер. Отговор търсим и днес.

Изглежда, че Христо Ботевъ е дѣйствително умрѣлъ.

Такава рѣдкость е вече да го срѣщнешъ нѣкѫдѣ, нѣкога, у нѣкого. Освѣнъ срѣдъ младежта, и то отъ 2 юни на 2 юни, едва ли нѣкога другаде можешъ да зърнешъ неговия изблѣднялъ образъ.

Той като че ли е забѣгналъ завинаги отъ българската земя, която толкова много обичаше.

И защо пъкъ да не забѣгне? Тъй лесно ли е да му се намѣри мѣсто между насъ? Кѫдѣ да го пуснемъ да живѣе? Въ нашитѣ почти безъ любовь основани домове ли? А той беше писалъ на жена си, че слѣдъ отечеството най-много е обичалъ нѣя.

Да го пуснемъ въ нашитѣ сухи училища ли? И тамъ Ботевъ би се почувствалъ толкова чуждъ, колкото днешнитѣ канцѣларско-кариеристични училища сѫ се отчуждили отъ народния и общочовѣшки животъ. А той обичаше народа и и неговото „училище житейско“, затова даде кръвьта си за народната свобода.

Да го поканимъ на поклонение и животъ въ църквата ли? Но той искрено се кланяше само на могѫществото на разума и свободата, макаръ и посвоему разбирани, и никога не би се чувствалъ близъкъ на днешния църковенъ формализъмъ и бюрократизъмъ.

Да го поканимъ тогава въ нашитѣ партийно-политически борби? Но той познаваше и признаваше само една борба – тази за свобода и правда на цѣлия народъ. Тогава, който може, нека си прѣдстави Ботевъ нареденъ подъ фалшивитѣ знамена на днешнитѣ партии. Азъ не мога да си го прѣдставя. Той не се бореше за власть надъ народа, не се бореше за лично, за класово, за съсловно властване, забогатяване и влияние. Той не би се борилъ и днесь за такива гнили и опасни идеали. Напротивъ, съ буйностьта на своя голѣмъ характеръ, Ботевъ би сриналъ въ прахта днешнитѣ дребнави методи на партийно-политически борби.

Да, много трудно днесь бихме могли да дадемъ на Ботевъ кѫтче срѣдъ нашитѣ „обществени крѫгове“, дето той да се чувства като у дома си.

Ботевъ чезне, Ботевъ умира. Той е само на устата ни, но твърде малко въ душата ни.

Нашето врѣме днесь само празнува и декламира за Ботевъ, но рѫководи своя животъ по методитѣ на „силнитѣ на деня“. За силнитѣ на вѣковетѣ въ нашето практично врѣме нѣма мѣсто.

Остава само една надежда – младежта, съ нейната по-възприемчива и по-независима душа. Младежта – утрешна България – ще съживи Ботевъ, когото днесь ние почти умъртвихме. Ще го съживи и ще го сложи като фаръ изъ жизнения пѫть на интелигенция и народъ.”

Петъръ Зяпковъ, в-къ „Прѣпорецъ“, юни 1931 г.