Из Въпроси и отговори (Част I)

Мика Сийминеен
17.10.2014 г.
време за четене: 5 мин.

В поредицата “Въпроси и отговори” публикувам материали, които се надявам да направя като книга със заглавие “Въпроси и отговори, размисли и писма” И понеже нямам намерение да печеля от книгата, ще я пусна онлайн безплатно. Мика Сийминеен

БЕДНА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ?

20-08-14

В: Защо България е бедна?

О: Моля? Не разбрах въпроса.

В: Мисля, че въпроса ми е ясен.

О: Мисля, че въпроса Ви е погрешен.

В: В смисъл?

О: В смисъла на това, че България не е бедна.

В: Не Ви разбирам. Как така не е бедна?

О: България не е бедна, а ограбвана.

В: Ограбвана?

О: Да!

КРИТИКАТА КЪМ САЩ В АМЕРИКАНСКАТА ЛИТЕРАТУРА

15-08-14

В: Неотдавна заявихте, че най-големи критикари на американизма са именно хората, които са силно повлияни от американската култура. Това не е ли странно?

О: Че защо да е странно? Когато цял живот си бил повлияван от една култура, то ти неизбежно ще започнеш да виждаш, че разликата между това какво изразяват нейните произведения и това, което ти представят медиите е огромна. А когато започнеш да виждаш и откровени халтури, които се набиват в очите със своята пропагандна насоченост, тогава няма начин да не проумееш, че има нещо нередно.

В: Не разбирам.

О: Много просто. Литературата на 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век е доста критична спрямо т.нар. „Американски начин на живот“, „Американска мечта“ и други продукти на това, което днес наричаме PR, а след 1992-ра тази критичност намалява и произведенията, които отправят откровени хвалебствия имат вид на нещо, което е произведено в някоя работилница в час по ръчен труд на някое селско китайско училище.

Да вземем за пример литературата на САЩ, изразена от такива блестящи писатели като Нивън, Хайнлайн, Азимов, Шекли, Андерсън, Асприн, Муркок, Зелазни, Холдеман, Стайнбек…

Все писатели, които по един или друг начин показват критичност към господстващия модел.

В: Повечето от писателите, които сте изброили тук са фантасти. Като как те биха изказали критичност, относно днешната система?

О: Фантастиката, особено научната фантастика е отражение на действителността.

Всъщност това е един от малкото начини, особено през ХХ да изразиш критика спрямо това, което не ти харесва в обществото.

Да вземем за пример Нивън, който съвсем открито заявява в „Death by Ecstasy“ („Смърт в екстаз“ , „The Defenceless Dead („Беззащитните мъртъвци“), „ARM“ („РАМО“), „The Woman in Del Rey Crater“ („Жената в кратера Дел Рей“), че в един глобален свят доминиран от американския политически модел, нещата ще се изродят до такава степен, че хората буквално ще се превърнат в себични същества, които с готовност биха гласували даже и такива неща като отнемането на правото на живот даже и за най-малките отклонения от „правия път“

Хайнлайн в книгата си „Луната е наставница сурова“, която според мен е най-доброто му произведение изрично казва, че съвременната подтисническа система ще роди съпротива, която рано или късно ще се окаже успешна.

Всъщност, аз лично мисля, че чрез илюзорната Лунна съпротива, ръководена от компютъра Майк (Адам Селене) той описва една много добра система, която е идеална за консприртивна дейност.

Може да се каже, че доста от т.нар. “Движения на 99%” са взаимствали от него при организирането на своите мероприятия, които поне за сега не са толкова мащабни, колкото са описаните в книгата, но рано или късно ще станат.

Азимов, в неговата книга „Фондация и Империя“ доста критично описва една огромна Империя, която е пред разпад, защото се смачква под собствената си тежест.

На пръв поглед не може да се каже, че „Фондация и Империя“ е критика към системата, но ако я съпоставим със сегашната ситуация, а и с тогавашната /50-те години на ХХ век/ ще видим, че тази книга е предупреждение към обществото, че ако има непрекъснато разширение на влиянието на САЩ и накрая се наложи американския модел, това ще доведе до множество конфликти, които ще унищожат обществото отвътре.

И днес ние наблюдаваме именно това. САЩ са се превърнали в своего рода световен хегемон, който се е наложил над останалия свят чрез сила, но това налагане води до антиамерикански настроения в обществата, на които е наложен този модел и те искат да го разбият, да го унищожат.

Точно пoради тази причина най-силната реакция срещу САЩ е именно в страни, в които тази държава „изнасяше демокрация“ къде чрез манипулации от военно общество, къде чрез сриване на местната култура и налагане на фалшиви ценности.

Държавата САЩ се оказа най-големият си враг, а това е невероятен парадокс, който не може да бъде отминат с лека ръка. Империята на Азимов отразява именно САЩ и това не може да подлежи на коментар, защото всеки, който е изчел книгата внимателно и поне донякъде познава американското общество отвътре ще види, че Трантор, това е описание на САЩ.

За останалите писатели, чиито имена споменах, ще Ви оставя сами да прочетете техните произведения и да ги осмисляте. Мисля, че така е редно.

В: Кои книги бихте ни препоръчали?

О: От Шекли: “Гладиаторите на Есмералда”, “Цивилизация на статуса”, “Корпорация “Безсмъртие”; от Андерсън: “Дяволски свят”; от Зелазни: “Намотки”; Холдеман: “Вечната война”….

ГРУБИЯН? ДА, НО ВСЕКИМУ СПОРЕД ПОВЕДЕНИЕТО

23-08-14

В: В последните месеци ставате все по-груб по отношение на своя изказ. Някак си не Ви ли е неудобно да се държите с опонентите си все едно са някакви боклуци?

О: Зависи какви са ми опонентите и какво се опитват да ми проповядват. Знаете, че аз не се държа с всички сякаш са произведени от нечистотии.

В: Все пак, често употребявате обиди към питащите Ви.

О: Да. Вярно е, че често пъти ставам остър, понякога до такава степен, че съм карал мои събеседници да напускат терена или да реват.

В: Защо?

О: Когато някой лицемер, най-нагло ми заяви, че ми слага окови за мое добро или пък в името на едно по-добро бъдеще, превръща децата в разменна монета, това направо ми избива чивиите.

В: Дайте пример за последното.

О: През април 2012 в МТСП имах среща с някоя си, отговорник или началник нещо си, която има наглостта да заяви, че оня закон за детето, дето е копи-пейст на шведския би бил чудесен за децата, чийто родители били бедни,как щял да им осигури светло бъдеще, ако дечицата били въдворени в приемни семейства или дадени в чужбина за осиновяване.

В: Знам, че тогава я разревахте пред свидетели. Как го направихте?

О: Просто ѝ зададох въпроса дали има деца.

В: И как реагира тя?

О: Заяви, че нямала, защото имала репродуктивни проблеми. И като видях, че е ялова,та тогава ѝ забих пирона у кратуната с въпроса „Ти като си ялова и завиждаш на онези, които имат деца, какво искаш? Да им ги отнемеш? Да ги изтъргуваш? Да си избиеш комплексите? С какво право ма ялова жено??? Дано Бог ти заключи утробата во веки! Такива като теб деца не заслужават!

В: Не беше ли малко грубо от Ваша страна?

О: Който иска да причини страдание на хората, той не бива да бъде жален. Ако не беше се направила на велик социален инженер, то щях да ѝ съчувствам. Но тя със своето поведение показа и доказа, че не само, че не заслужава съчувствие, но също така трябва да ѝ се натрие носа.

В: Все пак, не е ли прекалено жестоко?

О: Жестоко? Да, но не е по-жестоко, колкото е жестоко налагането на закон, който превръща децата в стока, в обект на явна или скрита търговия. Много добре знаете, че може да съм грубиян с тежък характер, но винаги съм бил против това да се превръщат децата в обект на каквато и да е експлоатация. В: Прав сте. Лек ден от мен. Приятно ми беше да си поговорим.