top of page

Запада, ислямизма и неоосманизма


dos iz a surian

„А това е Сирия… До преди няколко години мултинационална и мултирелигиозна, развита държава, сега тъне в развалини. Сякаш никой не помни кланетата, които между-другото се случват и днес. Мнозина все още се кефят, че Садам е бил обесен, че Кадафи е бил убит… съжаляват, че никой не пръсна мозъка на Асад и УДОБНО си затварят очите, в какво се превърнаха тези държави след игричките, които си играят ГОЛЕМИТЕ… А този фанатизъм съвсем не е далеч и от нас…“ Ц.П.

„САЩ са много ефективни в превратите на собствена територия – луд, но очевидно гениален стрелец гръмва Кенеди, веднага след това ядосан патриот застрелва убиеца и всичко приключва мирно и тихо. Обаче как да изкараш много пари и да ограбиш една чужда държава без да я унищожиш? Ами не става. току-виж почнали сами да потребяват ресурсите си тия държави? Не върви.“ В.К.

По въпроса дали Осуалд е убил Кенеди, това е спорно, но не е спорно това, че САЩ се изживяват като световен стожер на демокрацията, а това е стока, която те изнасят, без самите те да я имат“

Но нека да разгледаме положението в Сирия, страната, в която до съвсем скоро живееха над 300 етнически и религиозни групи. Сирийския модел е неприемлив за САЩ и Великобритания, подпомагани от Франция и Германия. Защо е неизгоден за тях и всъщност кому беше нужно да се стига до днешната ситуация?

За всеки случай печалбата от цялата тази касапница отиде основно за Турция и малко за С. Арабия. И това не е случайно, защото тези две страни са най-големите съюзници на САЩ в целия ислямски свят. Турция е важен стратегически партньор на САЩ в налагането на “демокрация” в Ирак и Магреба, а днес и в Леванта. Турция е и с втората по големина армия в НАТО, също така турски фирми получават тлъст дял при експлоатирането на ресурсите на страните, които са хвърлени е хаоса създаден от САЩ в Леванта, Магреба, Ирак и даже в Афганистан. Също така Турция е стратегически партньор на САЩ при търговията с наркотици в Европа. И това не е случайно, защото макар, че в Афганистан да се произвеждат 98% от афийона /това е заготовката маков сок за направата на опиум, а от там и на хероин/, то крайния продукт се произвежда в Турция. Също така, Турция е и преграда от Русия, нещо, което е много удобно за САЩ, Великобритания, Франция и Германия, които се стремят да попречат на РФ да разпространи влиянието си в Европа, но в същото време са силно зависими от руските ресурси.

Създаването на Ислямска държава в Леванта и Ирак е едно много добро решение за САЩ и Турция конкретно. Турция като страна управлявана от “Партията на справедливостта и развитието” (ПСР) /дъщерни партии на  организацията Мюсюлмански братя в Турция от 2001, Египет от 2011, в Либия от 2012, (тази в Мароко не произлиза от МБ,  а е произхождаща от ДКНД и организацията Шабиба Ислямия, които се сляха през 1988г.)/ има интерес да се наложи онзи ислям, който ограничава мисленето и да създаде предмостие за експанзионистка политика, последвана от такава вълна в региона.

Турция не крие, че има апетити към Ирак, Сирия, Ливан, Израел – в посока Близкия изток, както и апетити към целия Балкански полуостров в рамките на Европа, а също така и към Азербайджан и Армения.

Турция се подготвя за възраждане на Османския султанат и това не е тайна за никого. Даже напротив, турските политици все по-гръмко говорят за това как трябва “да си върнат териториите от преди Кримската война”, а това означава, че имат апетити и към Кримския п-в, Приазовието, а също така към Либия, Мароко, Египет и Либия, а и към целия Арабски п-в. И точно тук е проблема, че единствения начин да завоюват нови територии, това е като преди това дестабилизират държавите, които са им на мушката.

И какво имаме? Войни, маскирани като “арабски пролети”, разни други мероприятия и т.н., които да осигурят нужния и дълготраен хаос, пък и да подготвят населението, че тази експанзия ще им донесе мир, защото е осъществена от ислямисти.

Турските политици си мечтаят не само да създадат някаква ислямска държава, а цялостен халифат, в който да са доминиращата сила, която да определя поведенческите и моралните права. Сиреч, може да се каже, че Турция иска не толкова да прави Неоосмански султанат, а халифат. А между халифат и султанат има доста голяма разлика. Но тези мераци на Турция за момента са осъществими само в посока на Ирак и Леванта, както и в Магреба, защото Русия се явява голяма пречка по въпроса за осъществяване на цялостен контрол над Балканите и Черноморието.

И сега какво имаме? Имаме една добре изготвена стратегия от страна на Турция, която им позволява в недалечно бъдеще да могат да оправдаят военна инвазия в региона. И точно по тази причина клона на Мюсюлмански братя в Палестина и Газа, който е известен като Хамас, извърши отвличането на тримата ученици от йешива, намираща се в Уест Банк.  Целта беше да се създаде предпоставка, която да позволи на Хамас да започнат ракетен обстрел, който пък от своя страна да провокира ответна реакция с цел дестабилизиране на района и генериране на вълна на съчувствие от страна на Запада към цивилните в Газа, които имат нещастието да за жертва не само на изрелската кампания за прекратяване на ракетните атаки към тях, но и на политиката на собствените си лидери в страната. По-точно на лидерите на Хамас, организация, която е оглавявана не от кой да е, а от Халид Машаал, който пък от своя страна дълги години е бил агент на английското разузнаване. /а тоже и е и автора на тезата, че българските служби са убили Георги Марков/ Също така, целта беше да се отвлече вниманието от ставащото в Сирия, от избиването на християните в Ирак, от случващото се в Украйна, както и от настъпващата нова вълна от нелегални емигранти, които ще дойдат от Ирак. Също така не бива да забравяме, че има вероятност в Европа да дойдат още две вълни, а именно от Афганистан и Газа. А какво по-удобно нещо има от това да провокираш конфликт, с който хем да накажеш Израел, че не подкрепиха резолюцията, предложена от САЩ срещу присъединяването на Крим към Руската федерация и за обявяване на опълченците от Югоизточна и Източна Украйна за терористи, понеже не искат да са част от ЕС?

Също така нека не забравяме, че т.нар. “Арабска пролет” беше силно подпомагана от Турция, а организационната част от разни уж правозащитни организации, финансирани от САЩ и ЕС. И тук лъсва връзката между ислямистите и соросоидите, а също така и с Турция, защото активистите, които шетаха из Северна Африка, а също така шетащи из Сирия бяха емисари на турската ПСР и разни соросоидни организации на местно ниво. Мисля, че е видна и връзката между т.нар. “Цветни революции” и “Арабската пролет”, но това е тема на друг разговор и друг материал.

Както знаем ИДИЛ е издънка на МБ.  (в Сирия и Ирак) Хамас е издънка на МБ. (в Газа и Палестина) ПСР е издънка на МБ (Алжир, Либия, Турция) ИДСАМ са издънка на МБ /ИДСАМ – Ислямска държава в Северна Африка и Магреба/ (в Египет, Мароко, Алжир и Тунис) АОК са издънка на МБ… (в Косово и Албания) А да, да не забравяме и ТНОДБ в България (днес ДПС и ТНА), а в по-ново време и  “Ергенекон”, “Туран”, “Нурджу”, ДТГВ, ТИКА, фондация “Бал Гьоч” на Туран Язган и други.

Така, че остава открит въпроса не кой има интерес от ставащото в Сирия и защо папата си трайка, че избивали християните в Ирак, а КОГА Турция, подпомагана от своите западни съюзници ще започне настъпателна и завоевателна операция към овладяването на Ирак и Сирия, че и на Балканите.

Всъщност, броженията на шиптерите в Косово и Македония, както и неспокойната обстановка в Босна, съчетани с огромния наплив на нелегални емигранти от целия ислямски свят може да се счетат като първи признак, че такава операция е започнала. Придвижването на огромни потоци мюсюлмани от Близкия Изток и Северна Африка към Балканите и Апенините, както и това, че тези, които са дошли в България ще трябва да останат тук, защото Запада не желае да ги приеме /освен, ако не са богати, високообразовани и проверени за надеждност/ е показател, че това предмостие за нахлуване се гради и то усърдно.

Тревожен е факта, че никак не е трудно да се вкарат джихадисти, както и да се създадат такива на наша територия. При общ брой на емигрантите, който е близо 20 000 души, никак не е трудно да се вкарат в страната да речем около 5 000 души на първо време. Също така да не забравяме, че пътуващите от Западна Европа към България не се проверяват. Всеки, който има редовен паспорт от ЕС практически не подлежи на проверка. Същото важи и за притежателите на паспорти издадени в САЩ и Канада. Така, че колко са потенциалните джихадисти в нашата страна, това е неизвестно!

С един и същи успех може да са има-няма 2 -3 000 души, а може да са вече и 20 000… Просто никой не знае точната бройка!

За това, че няма никакъв контрол по отношение на това кой влиза и кой излиза от страната е показателно, че групата, извършила атентата в Сарафово не е била засечена от българските служби въпреки, че преди това има поне три предупреждения от страна на израелските служби и поне доколкото аз знам няколко теста за това доколко една бомба би останала незабелязана на обществено място или в превозно средство. /сигнала за бомба в автобуса София – Пловдив – Хасково -Истанбул на 18.01.2010г. и на Автогара Юг в Пловдив на 09.06.2013/

Та какво имаме? Имаме турска политика на експанзионизъм, която подготвя създаването на ислямски държави и региони около Турция, които да може по-късно да се присъединят към нея. Тази подготовка е благословена от САЩ, Германия, Великобритания и Франция. Имаме създаване на спящи клетки в страните на Балканския п-в, който да бъдат активизирани, когато им дойде времето. Имаме засилена религиозна пропаганда в някои части на страната /случая в Пазарджик не е изолирано явление, просто е получил най-голяма гласност/ Имаме претъпкани центрове за временно настаняване на бежанци и неизвестен брой лица с бежански статут. Имаме неизвестен брой лица влезли у нас през вътрешните за ЕС граници. Имаме неизвестен брой стари имигранти от Арабския свят, Пакистан, Афганистан и други страни. Също така имаме и неизвестен брой цигани, турци, че и българи, които биха се включили на страната на джихадистите, ако не друго, то за да мародерстват на воля. И то не само помаци, но и християни, които биха правили дивотии. /В интерес на истината, надали ще има много такива, сред старата емиграция, турците, циганите и българите но знае ли някой?/

Какво нямаме? Нямаме адекватни служби, които да противодействат на създаването на джихадистки групировки. Нямаме полиция, която да може да им се противопостави. Нямаме армия, която би могла да даде отпор на никой, застрашаващ страната ни. И това не е само защото армията ни е малка, а и защото е реално небоеспособна, със слабо въоръжение и меко казано разхайтен и непригоден личен състав. Нямаме политици, които да могат да кажат НЕ на Турция, ЕС и САЩ. Същите тези политици не смеят да вземат ни едно решение по въпроса за нелегалните емигранти, нелегално живущите на територията на страната и по всякакъв друг проблем, касаещ сигурността на страната ни, защото нямат одобрението на Брюксел, Вашингтон и Анкара. /В Брюксел, Берлин, Лондон, Вашингтон и Париж ислямистките лобита са толкова силни, че вече над 20 години определят външната политика на страните спрямо Близкия Изток и Балканите/

Като цяло България е уязвима също толкова, колкото и другите балкански страни. Даже още нещо по темата: страните в Западна Европа са не по-малко уязвими от България, защото по-голямата част от мюсюлманите в ЕС живеят в Германия, Белгия, Великобритания, Франция, Холандия, че даже и в Швейцария. Когато говорим за Турция, като въжделител за създаване на халифат, не трябва да забравяме, че има и други страни, които имат същите въжделения, а именно тези на Арабския п-в, които също имат такива мераци.

Исляма тепърва набира сила след един доста голям период на отстъпление.

За набирането на сила у ислямистите ще трябва да се върнем малко в историята и да проследим какво я прави толкова силна в съвремието.

Мюсюлмански братя като организация съществува от 1928г., възникнала непосредствено след разпада на Османския султанат в Кайро. Днес тази организация има клонове в над 70 арабски страни и в десетки, които не са арабски като САЩ, Великобритания, Русия и други, създаващи политически партии и лобита на тяхна територия, а от своя страна доста партиите имат и военни крила като Хамас, ПСР – Египет, Алжир и Либия , други са чисто военни организации като „Хисбула“ в Турция, ИДИЛ в Ирак и Сирия, и др.

Ислямизма сам по себе си, поне при неговото възникване през 1928 също не е бил лош и фанатичен, но за съжаление след това бързо се е изродил. Създаделите на ислямисткото движение просто искали да изградят култура, която да не е копие на британската и в последствие – американската, защото били отвратени от консуматорството и разпада на американското общество и налагането на американския модел в Западна Европа. Първите ислямисти искали да създадат светско общество, което да е стабилно и солидарно, но в същото време мюсюлманите да могат да спазват традициите си без да им пречат. В първоначалния си вид ислямизма не проповядвал нетърпимост към друговерците, това се случило по-късно. Светския характер на ислямисткото движение се провалил поради доста причини, които няма как да се изброят тук. Основната причина е, че бързо било забравено каква е причината за създаването на МБ. Също така, че в управлението на организацията влезли много хора, които са заслепени от силен фанатизъм, а също така, че организацията просто се изродила.

Резултатите не закъснели. МБ умело били използвани от САЩ, за да разпалват войни; от богатите петролни шейхове, които считат, че трябва да имат пълен контрол над ислямския свят и че трябва да наложат исляма на останалия свят. И то не само исляма като религия, а конкретна форма на исляма.

Докато МБ при своето създаване е била прогресивна организация бореща се с британското господство, то днес е не само консервативна, но меко казано ретроградна варварска организация, която се използва от същите онези, чието влияние са се стремили да преборят. Ислямизма тръгва да шества по света именно заради авантюрите на САЩ от 70-те години на ХХ век та до наши дни.

Процесите на силна ислямизация и радикализация на организацията, започнали в Египет след смъртта на Ал-Банна през 1948 година, когато лидер на организацията става Хасан ал-Худайби и след връщането на Саид Ктуб от САЩ, където той от 1949 го 1951г. изучавал в САЩ организацята на образователната система в страната. Там той направо е потресен от издигането на секса в култ, от консуматорския начин на живот, както и от огромната корупция, и високата престъпност в страната. След завръщането си от САЩ, той се превръща в един от новите идеолози на Мюсюлмански братя без самият да е бил някога лидер на организацията. Книгата му “Борба на исляма срещу капитализма”, през 1951 г. буквално става настолно четиво за всички членове на организацията, някои от които виждат в тях призив за джихад и налагане на исляма не само в тяхната страна, но и в целия ислямски свят, както и че те носят „цивилизаторска мисия“. След неуспешен атентат срещу Ал-Насър е арестуван като съорганизатор на заговора заедно и като 1966г. е екзекутиран в Кайро, той се превръща в мъченик на исляма.

Процесите започнали след завръщането на Ктуб в Египет, продължили и след неговата смърт. В средата на 60-те години на ХХ век повечето клонове на Мюсюлмански братя вече били повлияни от книгите на Ктуб, от неговите възгледи. Но все още не били толкова войнствени докато през 1973 г. е основана организацията „Ислямски джихад“ и в нея се включва племенника на първият генерален секретар на Арабската лига Айман ал Зауахири, който през 1985 г., заминава за Саудитска Арабия, а след това за Пакистан и Афганистан, където създава клон на “Ислямски джихад”, където работи като лекар по време на гражданската война.

До създаването на клонове на „Ислямски джихад“ извън Египет довежда войната в Афганистан, в която САЩ подпомагат проамериканските бунтовници, сваляйки тогавашното законно избрано правителство. Мюсюлмански братя са били влиятелни, но само в някои части на Близкия Изток и Северна Африка, до 1978 г. когато много членове на организацията отиват Афганистан, а след това в Пакистан, за да се включат на страната на проамериканските бунтовници.

След 1980 г. ислямизма започва да набира сила и да прониква в Етиопия, Мали, Мавритания, Чад, Сомалия, Нигерия както и в доста от африканските страни. Това довежда до доста кръвопролитни войни, които са взели много повече жертви, отколкото знаем. Сомалийския конфликт е най-известния след Суданската гражданска война, довела до разделението на страната на две части.

След разпада на СССР, а и по време на Афганската война, доста ислямистки проповедници проникват в Кавказ, Узбекистан, Таджикистан и други населени с мюсюлмани страни от СССР. Това довежда до двете войни в Чечня.

През 70-те и 80-те години на ХХ век албанците и босненците от Югославия свободно ходеха да работят в Германия и из джамиите чуват проповеди за създаване на чисто ислямска държава, която не е светска по своята същност. Това довежда до войната в Босна, а после и до тази в Косово. Всъщност точно тези два конфликта дават сериозен тласък за ново развитие на ислямизма. Ветераните от Афганистан са нежелани в Саудитска Арабия, Египет и другите страни, където биха предизвикали бунтове и подкопали държавата.

Изхода е войната в Босна, която им дава ново поле за действие и практически дава основата на това, която днес наричаме „Ал Кайда“. Част от бойците след войната остават в страната или се преместват в Албания и Югославия, където продължават с организацията на ислямизация на населението. Резултата е войната в Косово, която стартира от това, че АОК, която е организация в Косово /а после и партия там/ и Албания започна да избива гораните, сърбите и албанците-християни през 1997г., конфликт който после принуди Милошевич да се опита да сложи край на този геноцид в региона и това даде повода на САЩ да бомбардират Югославия с цел отделяне на Косово като самостоятелна държава, която да служи като депо за наркотици, оръжие и като място за организация на настъпването на ислямизма на Балканите.

През 2001 г. в Турция е създадена ПСР, която е рожба на турския клон на Мюсюлмански братя, а също така донякъде е наследник на турската партия „Хисбула“ /да не се бърка с едноименната шиитска организация/ и практически през 2002 година става първата партия създадена от Мюсюлмански братя, взела властта след избори и първата ислямистка партия, която е партия-наблюдател в дясната ЕНП (Европейска народна партия)

Също така медиите забравят да ни кажат, че т. нар. „Арабска пролет“ също е част от този проблем, както забравиха да ни кажат, че през 2005-та имаше неуспешен опит за ислямистки преврат в Кувейт и Албания.

И така: Има ли някой, който да не е загрял, че съвременния ислямизъм е резултат от краен фанатизъм, а Западна Европа подкрепя разрастването му, както и неоосманистката политика на Турция, защото управляващия “елит” има изгода от това? Мисля, че вече е ясно, че днес ислямизма нямаше да е толкова радикален и силен, ако не беше получил благословията на САЩ и Западна Евтопа, които години наред го обучаваха и толерираха. Дадоха му възможност да развие мускули и го напомпаха с въоръжение.

И ВСЕ ПАК!!!

НО ВСЕ ПАК НЕ БИВА ДА СЛАГАМЕ ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ ПОД ОБЩ ЗНАМЕНАТЕЛ. САМ ПО СЕБЕ СИ ИСЛЯМА НЕ Е ПО-ВОЙНСТВЕН ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО ИЛИ КОЯ ДА Е ДРУГА РЕЛИГИЯ. СЪЩО ТАКА, ПОВЕЧЕТО МЮСЮЛМАНИ НЕ СА ПО-РАЗЛИЧНИ ОТ ОНЕЗИ, КОИТО НЕ СА МЮСЮЛМАНИ, ПРОСТО КУЛТУРАТА ИМ Е ТАКАВА, ЧЕ СЕ СМИРЯВАТ С ВСИЧКО, КОЕТО ИМ ПРОБУТАТ РЕЛИГИОЗНИТЕ ИМ ВОДАЧИ. И ВСЕ ПАК В САМИЯ ИСЛЯМСКИ СВЯТ ИМА ДОСТА ХОРА, КОИТО НЕ СА СЪГЛАСНИ С ТОВА, ЧЕ НОВИТЕ ИСЛЯМСКИ ЛИДЕРИ СА РЕТРОГРАДНИ И СА СЛУГИ НА ЕДРИЯ КАПИТАЛ, КОИТО ВРЪЩАТ ХОРАТА НАЗАД В ТЯХНОТО КУЛТУРНО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ.

P.S.: Едно от нещата, които не обичам е да пиша материали свързани с човешкото нещастие. Но не мога да мълча, когато милиони хора по света стават жертва на онези, които в името на властта и личното облагодетелстване са готови да ги принесат в жертва на своите интереси.

Всички ние сме в една или друга степен хора, които нямат нито морал, нито чест, нямат нищо друго освен алчност, горделивост и егоизъм.

Съчувствам на невинните в Газа, на онези, които бяха принесени в жертва от своите лидери. Съчувствам на онези хора в Украйна, които бяха продадени от своите лидери на мултинационалните корпорации и транснационалните компании. Съчувствам на хората в Турция, които ще станат жертва а политиката водена от ПСР. Съчувствам на онези, които търсейки спасение от войната бягат, за да намерят убежище за себе си и своите семейства Съчувствам на онези нещастници, които са подведени и жертват живота си във войни, които реално не са в интерес нито на тях, нито на семействата им и народите им. Съчувствам на онези европейци, които ще бъдат предадени от своите лидери, за да задоволят личните си амбиции. Ще бъдат предадени и продадени, също както това се случи с нас в България.

Но не съчувствам на онези, които целенасочено създават войни и финансови кризи, На онези, които са се самообявили за богове и се стремят да поробят целия свят. Не мога да съчувствам и на някой, който вижда беззащитно дете и ей така му отнема живота, защото така му било текнало. Не мога да съчувствам и на този, който е готов да продаде родина, семейство и приятели, защото би извлякъл някаква изгода от това.

Да! Съчувствие се дава на онези, които го заслужават. Милосърдие се дава на онези, които имат реална нужда от него. Но онези, които докараха света до такова положение заслужават само омраза, презрение и проклятие, защото можеха да направят света по-добро място за живеене, а те го направиха по-лош и от кочина. Можеше да преборим глада, технически това не би било проблем. Можеше да се преборят почти всички болести, защото медицината е много напреднала. Можеше да преборим неграмотността, но това не се случи, защото някои хора нямат сметка от това. Можеше да бъдат спасени милиони хора, но те умряха и умират непрекъснато, защото някой има печалба от това. Можеше. Можеше но не стана! И ако някой каже: Не ме касае ставащото навън, то той ще сгреши, защото всички събития са взаимосвързани.

Грозната истина е, че народите ще бъдат предадени от своите управници, защото те служат не на тях, а на икономическата олигархия, която единственото, от което се интересува е печалбата.

Света днес е в такова положение, че то е направо отчайващо. Смърт, разруха, бедност, болести, мизерия… Един кошмар, чийто край е предизвестен, а именно налагане на ново робство, което ще е по-страшно от всяко друго, съществувало до сега.

И въпреки всичко, надявам се, че има начин да се излезе от това положение. Надявам се, че все пак хората рано или късно ще разберат, че онези, които са се самообявили за “елит” са измамници, че рано или късно хората ще узреят до истината, че онези, които искат да ги поробят нямат етнос, религия, расова принадлежност и че те вече се считат за нещо повече от останалите и според тяхното виждане ние не сме нищо повече от средство за генериране на печалба.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Comments


bottom of page