ЗА ХАЛТУРАТА НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
- Мика Сийминеен
- 25.07.2016 г.
- време за четене: 3 мин.
Автор: Васил Жечев
Да, Вежди трябва да си отиде, но не само заради това че е нетактичен „тъмен балкански субект“, с твърде спорен авторитет, а заради опита му да довършва пълната либерализация и приватизация в областта на културата, която се каканиже през почти всяко правителство от началото на „Прехода“ до днес.
Стефан Данаилов, който Мамалчето така сладкодумно хвали, като „човек на театъра“, всъщност бе политикът, който продаде Киноцентър „Бояна“ на безценица. С неговия министерски подпис историята и бъдещето на родното кино замина да подпира екшън производството на Западния свят. Буквално без пари бе подарен един абсолютно печеливш бизнес от национално значение, без ясна аргументация, освен стандартната теза за „Държавата, като лош стопанин“.
По същото време беше унищожена и цялата система за киноразпространение, а киносалоните бяха превърнати в бингозали и супермаркети, за да може днес с читалищен ентусиазъм да се кефим на инициативи като „Пътуващо кино“.
До там го докарахме, подарихме масивните сгради и превърнахме българското кино в инфантилен номад, който обикаля по села и паланки, когато се позатопли времето, за да ни показва на открито кинематографа и последното чудо на техниката.
Днес пък Веждичката опита да приватизира по подобен начин една голяма част от провинциалните театри, с идеята да даде сцените на частни трупи, т.нар. пътуващи мечки, които да източват бюджета, пълнейки залите с публика, дошла да види „тия дето ги дават по телевизията“. Пълна халтура, в която „много популярни актьори от малкия екран“, без никакъв свян, за да спечелят симпатията на публиката, ръсят цинизми и жестикулират, имитирайки полов акт, всеки път когато стъпят на провинциална сцена.
Толкова е жалко и обидно да отидеш на театър и да получиш такова снизходително отношение, вместо полагащата се доза висока култура, че просто не ми се коментира…
Институции, които с десетилетия са изграждани като истински културни средища, щяха да бъдат унищожени с подкрепата и на още една реинкарнация на Бай Ганьо – шефът на актьорите в България, за чиято представителност можем само да гадаем до колко е легитимна,
тъй като никой не е наясно колко души членуват в синдиката му.
Слава Богу (засега), това безумие спря по силата на няколко протеста и шум, който вдигнаха в медиите броени хора. Този шум обаче няма нищо общо със сегашния, нито с хората, които протестират дежурно около плаката „КОЙ?“. Или поне в по-голямата си част.
„Умните и красиви десни хора“ се разделиха в погнусата си към министъра.
Тези, които са свързани с професията на „мечки“ го подкрепиха, надявайки се, в зависимост от позицията си, да намажат нещо.
Кланът Халваджиян – парче от държавния бюджет, отделен за продуценти на пътуващи трупи,
актьорите – хонорари; въобще всички ще са доволни.
Другите участници около протестърската истерия, недоволните от министъра, създават шумотевица, надявайки се Бойко да отстъпи пред обществения натиск, и да оттегли своята пешка от споделеното с „партньорите“ си политическо управление.
За това и аргументите за свалянето на Вежди никога не са се променяли, те формално се ангажират само около културния му облик, който, с леки изключения, си е една константа от години насам, ако не броим дементността, която спохожда всички ни в тази възраст.
А, да, щях да забравя, аргумент е и прословутия Квадрат 500, който, разбира се, е разрешена дестинация за оправяне на критики, по силата на това, че се превърна в частна галерия на червения номенклатурен художник Светлин. И на неговите приятели, разбира се. Сини срещу червени – може!
В известен смисъл съм доволен от тази поляризация вътре в протестърското пространство, но трябва по-често някой да споменава причината за нея. По-честичко и по-ясно!
А иначе Вежди, а и не само той, и неговият председател на МС трябва да си иде, но по логиката на съвсем други аргументи. Защото някъде там, в обозримо бъдеще, ни чака
не само напълно платено здравеопазване,
абсолютно платено обучение,
но унищожаването на всички социални придобивки
и превръщането им в бизнес начинание на някой приближен до властта. Такава е програмата им и тя не тайна за всеки, който желае да я види.
Да повторя, Веждичката да си ходи и да не посяга на театъра, заменяйки го с халтураджии и „пътуващи мечки“, които са готови да пишат по вестниците апологии на посредствеността, само и само да му се харесат и да бъдат по-близо до трапезата.
Да си ходи веднага!
Commentaires