За писмената на вси славяни по света

Из “Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе” от св. Климент Охридски

Мравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати пратеници при цар Михаила с тия думи: “Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.” Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: “Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе.” Философът отговори: “Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език.”

Царят се зарадва и прослави Бога със своите съветници. Той изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислава такова послание: “Бог, който иска да достигне до познание на истината и да се издигне до по-високо достойство, като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега освен в първите времена, – таи вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри тези букви – мъж почтен, благоверен и многоучен философ.”

Като пристигна в Моравия, Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи “отвориха се ушите на глухите”, та чуха думите на Писанието, и “езикът на гъгнивите стана ясен”. И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен.

Когато божието учение взе да се шири, злият и открай време завистлив трижпроклет дявол не изтърпя това добро дело, но като влезе в своите съсъди, започна да подстрекава мнозина, казвайки: “Не се слави Бог по този начин. Ако това беше угодно Богу, не можеше ли той да направи тъй, че и те още отначало да пишат своята реч със свое писмо, и така да славят Бога? Но той е избрал само три езика – еврейски, гръцки и латински, чрез които подобава да се въздава слава на Бога.” Това го говореха латинските клирици – архиереи, йереи и техните ученици. Философът се бори с тях като Давид с иноплеменниците и като ги надви със словото на Писанието, нарече ги триезичници и пилатовци – понеже Пилат бил така написал надписа на кръста Господен.

Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: “Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал такива книги – нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински.” А философът им отговори: “Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език.

Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безплоден. И тъй, какво? Ще се моля с дух, но ще се моля и с ум; ще пея с дух, но ще пея и с ум. Ако благословиш само с дух, онзи, който е от простолюдието, как ще каже “амин” на твоята молитва, щом не разбира какво говориш?”

А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света дева Мария, която се нарича “Ясли”. След това папата заповяда на двамата епископи Формоза и Гаудерик да посветят славянските ученици. И като ги посветиха, веднага отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език; и на другия ден служиха в църквата на света Петронила, на следния ден – в църквата на свети Андрей, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел.

#история #КлиментОхридски #дневник #БЪЛГАРИЯ #писмена #КонстантинФилософ #Житие #дневници