top of page

ЗА БРЮКСЕЛСКИТЕ ЗЕЛКИ: НЕ БЪРКАЙТЕ НАЦИОНАЛИЗЪМ С ФАШИЗЪМ И НАЦИЗЪМ



Автор: Мика Сийминеен

Някакви люде из еврогейските медии плачат, че левият* и десният национализъм надигали били глави. Същите тези не си дават сметка, че това е заради налагането на Содомизма като общозадължителна идеология за ЕС, че навлизането на милиони имигранти от Ислямския свят, че безработицата, високите цени, ширещата се бедност са онова, което буди недоволство у хората.

***

Либерастията и толерастията докараха народите в Европа до упадък и национализмът, ляв или десен е своего рода събуждане на имунната им система.

***

Модерният национализъм трябва да е за “Европа на народите, която е единна въпреки многообразието и те са суверенни”

***

Нека политиците не бъркат национализъм с нацизъм или фашизъм. Това са различни понятия и да се слага равенство между тях е неуместно! Национализмът не е да мразиш чуждите народи, а да се бориш за своя Народ и неговата идентичност. Национализмът не е да налагаш своите ценности на други, а да браниш своите. Национализмът не е просто идеология, а начин на живот, чрез който не срамиш Народа си.

***

Българският национализъм трябва да се придържа към идеалите на Левски за една “чиста и свята република”, и към девизът “Съединението прави силата”. Когато Народът е единен и неделим, той ще просперира, ако е разделен като днес, то той ще е и по-зле…

***

В своята основа, класическият български национализъм е т.нар. Ляв национализъм. При него думите “нация” и “народ” са почти синоними.

В основата си левият национализъм е форма на национализма, която акцентира върху социалното равенство, държавния и народния суверенитет и правото на национално самоопределение. Той е една от най-старата форма на национализма и се счита, че произлиза от епохата на борбите за създаване на национални държави в Европа през XVIII и XIX век.

Най-близък до него е “гражданският национализъм”, който е доминиращата идеологическа доктрина във Франция, Прусия и Австро-Унгария от средата на XIX век до Първата световна война. Някои теоретици предполагат, че левият национализъм, в класическият му вид възниква в България по време на борбите за национално освобождение. Факт е, че с малки прекъсвания той е доминиращ от Освобождението до 1989 г. като обхваща почти всички политически течения в България.

Според левия национализъм, националните проекти могат да се осъществяват само в собствената държава. Нацията има право да образува своя държава, която трябва да включва в себе си всички членове на нацията. Народът е единен и неделим. Който не се чувствува част от Народа, той е свободен да напусне страната еднопосочно.

Интересни факти за левия национализъм:

– Левият национализъм е известен и като “Държавен национализъм”. Той твърди, че нацията се формира от хора, подчиняващи собствените си интереси, на задачата за укрепване и поддържане на силата на държавата чрез единство в името на общото благо. Този вид национализъм не признава независими интереси и права, свързани с полова, расова или етническа принадлежност, доколкото се предполага, че подобна автономия нарушава единството на нацията.

– Хората, съставляващи нацията, трябва да имат достъп до образование, което е необходимо за участието в живота на съвременното общество.

– Хората, съставляващи нацията, трябва да имат достъп до здравеопазване.

– Нацията се явява единствен източник на цялата политическа власт.

– Единственият легитимен тип правителство е националното самоуправление.

– Всеки член на нацията има право непосредствено да участва в политическия процес.

– Национализмът символично се приравнява народа с елита.

-Основният инструмент за определянето на волята на нацията е плебисцитът, който може да е под формата на избори (с право на отзоваване на онези избраници, които със своето действие или бездействие не оправдават доверието на избирателите си), референдум, допитване, открита обществена дискусия и др.

– При левия национализъм, принадлежността на индивида към дадена нация се определя на основата на доброволен личен избор и се отъждествява с гражданството.

– Хората са обединени от равния си политически статус като граждани, равния си правен статус пред закона, личното желание да участват в политическия живот на нацията, привързаността си към общи политически и социални ценности, и общата гражданска култура.

– Нацията е съставена от хора, които искат да живеят заедно на една и съща територия и спазват едни и същи обществени норми.


Comentários


bottom of page