ДО КОГА ВСЕ ТАКА?

Автор: Мика Сийминеен

Има една стара градска песен, която се пее: “Заспали чувства в мен недей събужда”, но днес пея:

“Заспал народ, Трудно се събужда, Приспиван от политици и журналисти Грабен от бизнесмени и банкери. Това разбива бедно ми сърце”

***

От първи октомври, ще има висок ценови скок, претендиращ подобряване на олимпийски рекорд. В същото време хората са се оспали до там, че да не забелязват толкова сериозни подробности като това, че само след няма седмица, фактически ще имат спад на доходите.

***

Забелязал съм, че е много по-лесно да убедиш хората да излязат на протест в името на някакви имагинарни искания, но е трудно да бъдат убедени, че трябва да поискат да не бъдат третирани като касички и банкомати.

Готови са да се борят за имагинарни свободи и псевдоправа, но за собственото им оцеляване… Определено не!

***

Вече не знам какво трябва да се случи, та хората да се разърдат! Цените летят, а на тях им не пука! Децата им ги индоктринират в содомитстко-джендърската идеология, а те не желаят да забележат.

***

До кога все така ще я караш, Народе? До кога ще спиш все така непробудно? Докато умреш в съня си ли?