ГЪРЦИТЕ ПОКАЗАХА СРЕДЕН ПРЪСТ НА ЕС И КРЕДИТОРИТЕ

Автор: Мика Сийминеен Илюстрация: “Нова Варна” Графика: FREI News

Гърция все още плаща огромна цена за влизането си в ЕС. Цялата индустрия и земеделие са ликвидирани или приватизирани с един замах. Така страната се оказва в практически бедстващо положение, защото нейните ресурси са собственост на международни корпорации, повечето, от които белгийски и германски. От въпросните € 350 млрд. никога не са стигнали до Гърция, а онова, което е стигнало е излапано от т.нар. “чуждестранни инвеститори”, които са присвоили ресурсите на страната.

По предварителни данни изнесени Хаштаг-BG: 22:30 ч. 61,33% от гръцките гласоподаватели казаха НЕ на Европейския съюз и кредиторите.*

В това няма нищо чудно като се вземе предвид, че въпросния дълг, възлизащ на € 350 млрд. де факто е в категорията “омразен дълг”.

Защо омразен? Защото е налаган за неща, от които Гърция не е имала никакви ползи като например за спасяване на рухващата банкова система, за закупуване на оръжие от САЩ, което им бе натрапено и за обслужване на стари кредити, които също им бяха натрапени.

От тези € 350 млрд. реалния дълг възлиза на има-няма € 30 млрд., остатъка е допълнително натоварване върху главницата.

Голямото задлъжняване на Гърция е от това, че ЕС яко наля пари, за да спасява банките по време на голямата банкова криза, която е предизвикана от немарливостта на ЕЦБ. На южната ни съседка ѝ трябваха 33 години да достигне огромната задлъжнялост, която наблюдаваме днес. България ще стигне тези нива за има-няма 10 години и то при положение, че управляващите спрат да вземат заеми, както и да ни натрапват плащания, които реално не ни касаят. Например плащането за стабилитет на Еврозоната, което за 2014 година възлиза на близо 4.5 млрд лв. Към настоящия момент България има € 39 млрд. дълг, през 2013 и 2014 година пред да се вземе заема от 16 млрд. лева, както и преди да се начислят плащанията по различните такси за членство в ЕС, НАТО и таксата за Еврозоната дълга на страната възлизаше на няма и € 10 млрд .

Механизма на задлъжняване на Република Гърция може да се види и при задлъжняването на Република България през последните 6 години. Последен пример е заема от 16 млрд. лв., който при падеж ще е 27 млрд. лв. Де факто Гърция е взела като заеми не повече от € 35-40 млрд , останалите са начисления.

Същия процес на задлъжнялост се наблюдава днес в България, която неотдавна взе € 8 000 000 000 или близо 16 млрд. лв (15 646 610.90 лв.) , но ще трябва да върне 27 млрд. лева или € 15 333 503 705.

Нека видим като как започва дълговата спирала от 2009 година насам в България

Към края на 2009 година брутния държавен дълг възлиза на € 5 108 700 000. Към края на 2010 на € 5 856 100 000 Към края на 2011 на € 6 284 200 000 Към края на 2012 на € 7 356 600 000 Към края на 2013 на € 7 532 000 000 Към края на 2014 на € 11 603 600 00

Към настояща дата брутния държавен дълг възлиза на € 12 300 000 000 , но без да броим гласуваните от народното събрание € 8 000 000 000. Така държавния дълг до края на 2015 година ще нарастне до € 24 300 000 000 в рамките на една календарна година.

Също така ЕЦБ предлага на българското правителство заем за справяне с кризата възникнала покрай гръцкия референдум, което ще генерира още дълг към настоящия и прогнозирания.

Ако генерирането на държавен дълг продължи да нарастне пропорционално на скоростта от последното шестмесечие на 2015 година, вероятността да стигнем гръцките нива за 10 години е голяма, защото ще се налага да се теглят заеми за погасяване на стари задължения, както се случи в Гърция.

Така, че нека се замислим не е ли време и ние да кажем едно голямо “όχι” на нашите политици, които ни вкарват в дългова спирала, която ще ни изведе в Гръцки сценарий, от който няма да има излизане.

Историята с Гръцката дългова криза е показателна и с друго, а именно, че условията, при които са взети въпросните дългове са също толкова непрозрачни, колкото и тези в България да речем. Също така и условията, които поставя МВФ са сходни с тези у нас, а именно сълкращения на социалния сектор, приватизация на предприятия и ресурси.

Какви са целите на МВФ?

Заграбване на останалите ресурси, онези, които се намират в акваторията на Гърция, която възлиза на 450 000 кв./км и е богата на залежи от нефт и газ. До неотдавна тези ресурси не бяха считани за рентабилни, но след пика на петрола на Арабския п-в големите корпорации все повече се заглеждат в залежите, намиращи се в средиземноморския и черноморския басейн.

Също така край Крит наскоро бе открито поле с петролни резерви от 175 млрд. барела, което е третото по големина в света, оценявано на стойност $ 10 000 000 000 000 по оценка на Геологическия институт на САЩ. Или по пазарна цена към $ 55.53 към 05.07.2015 г прави $ 9 717 750 000 000 или € 8 757 829 900 000.

Поради оскъдицата на редица полезни изкопаеми в Западна Европа, въпросните корпорации постепенно започват да търсят начин да вземат на безценица колкото се може повече от ресурсите като въглища, злато, германий, сребро, платина мед, различни други видове редки и ценни метали, за които има глад на пазара.

Към момента ценните метали, които може да се добият в Гърция възлизат на 8 500 000 тройунции (264 379.5528 кг) за златото и на 65 000 000 тройунции (2 021 725.992 кг) за среброто.

При пазарна цена на златото от $ 1 168.3 към 05.07.2015 г това прави $ 9 930 550 000 или € 8 949 609 500 стойност само на златния залеж по оценка на Геологическия институт на САЩ. При пазарна цена на среброто от $ 15.68 към 05.07.2015 г това прави $ 1 019 200 000 или € 918 523 345.

Обща стойност на залежите: $ 10 949 750 000 или € 9 868 132 845.*

Други ресурси: Страната се намира на трето място в света по производство на алуминий, трето място в Европа за производство на никел (18630), магнезит, хидромагнезит, перлит (1.6 милиона тона), Втора е в света по производството на бентонит (1,50 милиона тона) и на първо място в Европа в производството на боксит (2174000 тона), Гърция разполага със запаси на лигнит (95.5 млрд.т) о-в Евбея,п-в Пелопонес, Серски Кафяви въглища(40 млн.т) са разпространени в района на Олимп и на о-в Евбея. Разработват се също висококачествени железни руди, съдържащи до 50% метал. Главните находища са на о-вите Серифос, Китнос и Кея и о-в Евбея в Южен Пелопонес. Залежи на пирит с високо съдържание на сяра се намира на Халкидическия п-в. Гърция притежава големи запаси на боксит (над 100 млн.т) с много добро качество. Находищата му са в Мегара и Елевсин, в подножието на планина Парнас, на о-вите Самос, Евбея,Аморгос. Оловно-цинкова руда е открита в Западна Тракия и на п-в Атика. Магнови запаси има в Македония и Пелопонес, а хромови в Тесалия и в басейна на р.Алиагмон. В шелфа на о-в Тасос са открити и залежи на нефт и природен газ през 1972г. Световно известен е и гръцкия мрамор, добиван около Атина и на п-в Пелопонес,на о-в Тинос, в западна Тракия. Добиват се още уранови руди (Сяр,Еритрария), никелова руда (Ларимна), сяра (Тасос) и пр. На о-в Наксос се намират едни от най-големите в света запаси на доброкачествен шмиргел.**

Нека се замислим, не са ли прави гърчулята да не желаят да дадат всичко това срещу външен дълг, който практически е изяден от кредиторите? Според мен едно голямо όχι е съвсем в реда на нещата.

Та вместо да плюем по Гърците поне да се поучим, че е време да теглим една майна на ЕС и МВФ и да започнем да се интересуваме от нашите интереси, че държавата трябва да е инвеститор, който печели от собствените си ресурси. Именно това е големият грях на Гърция, не че има огромни дългове, а че отказва да приватизира онова, което е останало от страната, че се стреми да въстанови земеделието и индустрията си и го прави. точно поради тези причини Гърция е нарочена за смазване, а не поради дълга. Междувпрочем страните-кредитори имат доста по-големи дългове от Гърция, но това сякаш не прави впечатление на ЕЦБ и МВФ. Германия например дължи на Гърция сума възлизаща на 3/4 от въпросните € 350 млрд, които дължи южната ни съседка.

Така, че преди да кажем: “Гърците изядоха парите, няма да е лошо да проследим къде и кога са отишли тези средства и струва ли си да се дават за жълти стотинки толкова големи ресурси, както направиха нашите управници и ощетиха страната ни с $ 390 млрд или с € 351.47577, колкото е към днешна дата гръцкия дълг.

* Хаштаг-BG: 22:30 ч. – при 61,67% преброени секции: “Не” – 61,33%, “Да” – 38,67%, Б. Цеков, 05.07.2015

** Сумите са изчислени на базата на пазарните цени, а количествата на цитираните ресурси са по данни на Геологическия институт на САЩ

***източник на даните Нова Варна

#задлъжнялост #ОБЩЕСТВО #ПОЛИТИКА #Гърция #грабеж #гледнаточка #ЕС #референдум #БЪЛГАРИЯ #СВЯТ #коментар #пари #мнение #дълговакриза